Адаптация по статията на д-р Джил Вебер от psychologytoday.comЧесто ли

...
Адаптация по статията на д-р Джил Вебер от psychologytoday.comЧесто ли
Коментари Харесай

Неадекватната любов и ниското самочувствие

Адаптация по публикацията на доктор Джил Вебер от psychologytoday . com

Често ли се случва да те притеглят хора, които не ти обръщат задоволително внимание или са непостоянни в любовта си? А постоянно ли започваш връзка с такива сътрудници? Ако отговорът е да, доста евентуално е просто да повтаряш модела, по който са те обичали в детството.

Тъжен факт е, че хората, които не са обичани съответно в детството си, постоянно не престават да получават несъответстваща обич и като възрастни. Всяко дете се настройва към сигналите, които получава от родителите си. Ако родителите са разсеяни, напълно погълнати от своя живот, претрупани с прочувствени или финансови компликации, те не могат да дадат на децата си любовта, вниманието и грижата, от които едно дете се нуждае, с цел да пораства щастливо. И макар че родителите най-вероятно същински обичат детето, не е задоволително единствено да му го споделят.

Разбира се, не е нужно родителите да са съвършени (а и няма по какъв начин да бъдат, въпреки всичко са хора). Но в случай че съпоставим децата на претрупаните със свои си проблеми родители с децата на родителите, които интензивно и постоянно демонстрират своята обич и грижа, ще видим, че когато станат възрастни, децата на вторите по натурален метод са привлечени към сътрудници, с които могат да изградят уравновесена здрава връзка.

Но дано се върнем в сегашния миг – към този момент сме възрастни, които не са привикнали да получават съответна обич като деца и повтарят модела в сегашните си връзки. Какво да създадем в тази обстановка? Вместо да продължаваме да се задоволяваме с трохички обич, е време да се спрем за миг и да създадем крачка обратно. Време е да се научим, че посредством любовта и съчувствието към себе си, можем (и това е напълно наша отговорност като възрастни) сами да си дадем любовта, която не сме получили като деца. И колкото повече се научим да ценим себе си, толкоз повече ще ни притеглят хора, които могат да ни обичат по съответен метод.

Затова вместо да изпадаме в обезсърчение, тъй като за следващ път сме почнали да се занимаваме със същия вид човек, с вярата, че този път като по знамение крайният резултат ще е друг, е най-добре просто да спрем да се занимаваме с връзки и излизания за момента и вместо това да си отделим време да се изградим от вътрешната страна на открито, да си дадем съответната обич, от която толкоз имаме потребност. Знам какво си мислите: „ Добре, разбирам! Но какво да върша? Как да стартира да се обичам? “. Ето няколко оферти за първи стъпки по пътя на любовта към себе си:

1. Всеки ден прекарвай време уединено със себе си
Ако в никакъв случай не си се чувствал същински обичан, концепцията да останеш уединено със себе си евентуално е ужасяваща. Никога не са ни учили по какъв начин да демонстрираме деликатност към себе си, по какъв начин да бъдем свои лични другари, по тази причина е напълно естествено да бягаме от срещата със себе си с всички сили. Само че единственото, което този модел на избягване на себе си носи, е ниско самочувствие. Затова поеми ангажимент пред себе си да прекарваш най-малко един час дневно уединено. В рамките на този час можеш да си водиш дневник, да медитираш, просто да поседиш някъде измежду природата (парк също прави работа) или да изпробваш с други способи на бъдене, които те изпълват с мир и комфорт. Това време ще ти даде опция да схванеш от какво имаш потребност, с цел да се почувстваш в сигурност, когато си самичък.

2. Говори на себе си със състрадание
Бъди умишлен за сериозното гласче в главата ти и обърни внимание какви неща ти споделя за теб и твоя живот. Всички ние си имаме един подобен критик в главите, който мърмори, съди и прави изводи за живота ни и за нас самите. Наблюдавай по кое време се появява този сериозен глас и какво ти споделя. А в този момент поработи върху него, с цел да стане гальовен, подкрепящ и благ като думи и звук, тъй че да ти дава топлина и обич. Да, знам, че това не е лесна задача. Вероятно ще помогне в случай че си представиш себе си на 5 годинки – по какъв начин би приказвал на това дете? Със смазваща рецензия или с нежна поддръжка?

3. Захвани се с нещо, което разпалва пристрастеността в теб и си е напълно твое
Друг извънредно ефикасен метод за създаване на самочувствие е да се захванеш с нещо, което не включва приятелите и фамилията ти, само че ти дава възприятие за достижение и лична стойност. Ако имаш проблем с ниското самочувствие, изначало вероятно ще ти е мъчно да се сетиш какво би желал да правиш, тъй като сериозният глас ти нашепва, че няма да си задоволително добър. Но тук не става въпрос да си „ добър “ в нещото, по-важното е да се захванеш с нещо, което те кара да се чувстваш добре. Може би ти се желае да станеш доброволец към някоя организация, да се запишеш на някой курс или да се захванеш с някой спорт? Всичко, което би ти донесло като премия вътрешно възприятие за подготвеност, ще ти свърши работа. Но помни – никой не изисква да си съвършен! Просто се наслаждавай!

4. Вземай си решенията самичък
Когато ниското самочувствие се е заселило в теб, ти започваш да си мислиш, че не знаеш кое е най-хубавото за теб. Усещаш, че в случай че се осланяш на себе си, ще направиш неточност, по тази причина прибягваш към другите и очакваш те да те напътят. Това обаче води след себе си още по-ниско самочувствие, а най-често и яд – слушаш някого, тъй като той знае повече, само че най-после отново се оказва, че си сбъркал, или пък слушаш някого, макар че ти се желае да направиш тъкмо обратното… Експертът що се отнася до твоя живот си ти самият. Никой различен не може да ти даде по-адекватно решение за твоя живот от теб самия. Разбира се, че можеш да се допитваш до другите за съвет, изключително когато те имат повече опит в дадена сфера. Но в случай че нерешителността ти е непрекъснат модел и честичко тичаш при родителите или приятелите си за решения, значи е време да си изградиш собствен личен компас – какво ти искаш, от какво имаш потребност, кое би било решение от обич към себе си. Разбира се, че може и да сбъркаш. И какво от това? Всички се учим по този метод. Ако питаш другите, отново не е несъмнено дали няма да сбъркаш. Така че по-добре бъркай, само че трупайки собствен личен опит! А колкото по-често вземаш решенията си самичък, толкоз по-верни за теб ще стават те!

Източник: diana.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР