803 жалби и сигнали от пациенти срещу доктори и болници

803 тъжби и сигнали от пациенти против доктори и лечебни заведения са постъпили в здравния ДАНС, както хората назовават известно Изпълнителната организация „ Медицински контрол “ (ИАМН). Те са подадени за по-малко от година, от 1 януари до 6 ноември, оповестиха за „ Монитор “ от организацията.

За това време инспектори на ИАМН са направили инспекции по общо 683 тъжби и сигнали . От организацията прецизираха, че най-честите нарушавания са на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Наредбата за реализиране правото на достъп до здравна помощ. Те се показват в нарушено качество на предоставената здравна помощ във връзка с своевременност, достатъчност и досегаемост, както и на нарушаване на икономическите права на болните.

За разлика от тази година през предходната 2018-а жалбите и сигналите и осъществените инспекции по тях са били 627. Според експертите увеличеният брой в този момент се дължи на повишаващото се доверие на хората в работата на Изпълнителната организация „ Медицински контрол “.

Независимо от това болните и техните близки не престават да подават сигнали и тъжби и до пациентските организации. По пет-шест сигнала или тъжби на седмица постъпват в Българската асоциация за протекция на пациентите, заяви ръководителят на нейния Управителен съвет юрист Пламен Таушанов. Годишно те са към 2000, добави той. По думите му хората най-често се жалят от разминаване в упованията след хоспитализацията и постигнатия резултат при изписването от лечебно заведение . Като водеща причина пациентите показват, че не са им обяснени в писмен тип диагнозата, както и типовете лекуване и диагностициране, която би трябвало да изберат, когато има повече от един за дадена диагноза, без значение че са се подписали под така наречен формуляри за осведомено единодушие.

Оказва се, че хората всеобщо не са известени за рисковете на които ще бъдат подложени по време на лечението, без значение дали тя е оперативна или медикаментозна, както и вероятността от затруднения, също по този начин успеваемостта на предлаганите лечения и прогнозите за лекуването. Тези формуляри най-често се сервират на болните от медицинските сестри, което не е тяхна работа. Пациентът не се среща с лекаря, който ще го лекува и би трябвало да му направи нужните уточнения на наличен език, сподели юрист Пламен Таушанов.

Отделно от това, в така наречен осведомено единодушие се дава обща информация какво съставлява диагнозата, само че не и цялостна информация за хода на лекуването и вероятните опасности, добави Таушанов.

За образец в това отношение той уточни Франция с 60 млн. население, където във Фонда за обезщетение на пациентите годишно се жалят 400 000 души . Там всяка година се признава, че са осъществени 10 000 увреждания, от които половината вследствие на лекарска неточност. В България обаче такава статистика няма, няма и указател.

У нас липсва и стандарт за качество на здравната помощ. Съществуват общи положения в Закона за здравето, като да вземем за пример, че тя би трябвало да е своевременна, в цялостен размер и прочие, само че не е ясно какво тъкмо значи своевременна – в едни тя е половин, а в други два часа, разяснява още Пламен Таушанов.

Като неприемливо разминаване той уточни, че да вземем за пример при инсулт, на който може да се направи тромболиза, във въпросния стандарт се показват 3,5 часа и половина, в които пациентът би трябвало да бъде превозен до лечебното заведение и действителните обстоятелства.

Според тях лечебните заведения в София имат опция да вършат въпросната тромболиза в границите на 45 минути, а даже в отдалечените селища до 2 часа. Същевременно в страната годишно се случват 52 000 инсулта, умират 4000 пациенти , само че никой не се интересува да проучва за какво те са умряли акцентира юрист Таушанов. По думите му половината от тези 52 000 души са били подобаващи за тромболизи, само че са били осъществени единствено 700. Има цели области, където такава не е осъществена на нито един пациент, уточни той. Адвокат Таушанов е безапелационен, че здравната система губи доста, защото липсва така наречен мета разбор, който да споделя аргументите, заради които хората умират при или след болнично лекуване.

Затова Българската асоциация за протекция на пациентите упорства да се сътвори фонд за обезщетение на пациентите при лекарска неточност. От там припомниха, че няма други пациенти в Европа, с изключение на българските, които доплащат 50% от лекуването си, както и обстоятелството, че страната ни е на последно, 32-ро, място в европейската общественост по ощетеност на правата на пациентите.