Оходен чака Тодорка да го подмлади
* 8000-годишният скелет на жена, открит на това място, може да докара повече туристи с селото * Тук е намерен най-старият тракийски храм на слънцето, разкопките не престават и това лято
На 25 км от Враца безшумно кротува село Оходен . Малкото негови млади поданици пътуват заран до града на работа, а останалите – множеството пенсионери, гледат на живота по-спокойно. Орат дребни ниви и ровят земята в градините, хранят по някоя кокошка и агне, чакат децата да се върнат от града и Европата.
През последните години всяко лято селото се оживява. Идват археолози, които ровят земята във „ Валога ”, откриват странни неща и ги изясняват. Някои от находките са стигнали до Европа за проучване. Историци от Враца са измислили и фестивал, наименуван „ Слънцето на Тодорка ”. По време на дните му, селцето още веднъж оживява. Идват хора от Враца и страната, с цел да се потопят в атмосферата на един от дълго време отминал свят.
Днес в Оходен живеят 240 души, други 80 – краткотрайно. Имат потребност от асфалтирани улици, нова здравна работа, мост над Скът по пътя към гробищния парк. Общината във Враца удовлетвява настояванията им, само че по едно-две на година. Местните си мечтаят за времето, когато в Оходен ще идват освен археолози и историци, само че и туристи от страната и чужбина.
Защото има какво да видят – красива природа и исторически дадености. Сега обаче те са малко познати на необятната аудитория, за тях знаят единствено учените-историци.
Оказва се, че живот в Оходен е имало и преди 8000 години . Това откриват разкопките, стартирани през 2002 година. Техен началник е археологът Георги Ганецовски, шеф на районния исторически музей във Враца. Оттогава всяко лято се вършат разкопки и се откриват нови неща. Сред забавните са скелетите от времето на неолита.
Първият, открит през 2004 година, е на млада жена, заровена в необикновена ембрионална поза в овална гробна яма. До нея са открити гробни блага от наторшена керамика, кремъчни оръдия и жертвена храна. По-късно е открито, че е заровена в сакрално оборудване през началния интервал от пораждане на селището. Чрез интервенция без аналог у нас е пренесена ведно с ложето си в зала „ Предистория ” на музея във Враца. Кръстена е Тодорка. Защо Тодорка - в селото не знаят.
Археолозите откриват, че дамата е умряла на 25 – 30 години, била е висока 153 см и здрави зъби. Кътниците й са изтрити от дъвчене на корени и кожа. На един от зъбите има кариес.
Тези остатъци са от 5800 – 5700 години преди новата епоха. По обърнатата към изгрева млада жена и следите от огън в гробната яма, както и по ембрионалната й поза се съди за фетиш към Богинята майка Земя и към Слънцето.
Та на тази Тодорка е кръстен и фестивалът на античните култури и традиции. За него в Оходен идват учени от страната и чужбина, фенове на историята. Те следят игра на антични танци, месене и опичане на самун от лимец. Предполага се, че това са правели и хората, живели по тези места преди 8000 гдини. Защото в останките от жилища са открити и огнища.
Във „ Валога ” са открити и остатъци от най-стария тракийски храм на слънцето, основи на жилищни постройки, некропол. След Тодорка са открити и три мъжки скелета, единият е детски. В третия гроб мъжът е положен обтегнат по тил с глава на север. Те са от втория интервал на обитаване на селището. Предполага се, че единият от мъжките скелети е на ловджия, тъй като е открит на 2 м от олтар, декориран с еленови рога.
Еленът е знак на мъжкото начало и на плодородието.
На рогата е изработен радиовъглероден разбор, който открива отминалостта им. Това е станало в лаборатория в град Познан, Полша. Изследването е финансирано от университета в град Тюбинген, Германия. Оказва се, че рогата са от 6500 години преди Христа, близо 1000 години по-стари от времето, считано до тогава.
Живелите на мястото на Оходен хора са се ориентирали по слънцето по кое време е най-подходящото време за сеитба и прибиране на реколтата. Те са били носители на първата земеделска просвета в България. За това се съди по открити глинени дискове – знаци на слънчевия диск. Те нямат собствен аналог в света.
Подобен археолоигчески обект има при Железни порти – Сърбия.
Разкопките в Оходен ще продължат и това лято. Средства обезпечава общината, а през последните години – и културното министерство. От селото оказват помощ с каквото могат. В копаенето на земята включват хора, назначени по стратегия за претовареност, както и такива, които отработват обществените си помощи. Разкопките още веднъж ще управлява археологът Георги Ганецовски.
На 25 км от Враца безшумно кротува село Оходен . Малкото негови млади поданици пътуват заран до града на работа, а останалите – множеството пенсионери, гледат на живота по-спокойно. Орат дребни ниви и ровят земята в градините, хранят по някоя кокошка и агне, чакат децата да се върнат от града и Европата.
През последните години всяко лято селото се оживява. Идват археолози, които ровят земята във „ Валога ”, откриват странни неща и ги изясняват. Някои от находките са стигнали до Европа за проучване. Историци от Враца са измислили и фестивал, наименуван „ Слънцето на Тодорка ”. По време на дните му, селцето още веднъж оживява. Идват хора от Враца и страната, с цел да се потопят в атмосферата на един от дълго време отминал свят.
Днес в Оходен живеят 240 души, други 80 – краткотрайно. Имат потребност от асфалтирани улици, нова здравна работа, мост над Скът по пътя към гробищния парк. Общината във Враца удовлетвява настояванията им, само че по едно-две на година. Местните си мечтаят за времето, когато в Оходен ще идват освен археолози и историци, само че и туристи от страната и чужбина.
Защото има какво да видят – красива природа и исторически дадености. Сега обаче те са малко познати на необятната аудитория, за тях знаят единствено учените-историци.
Оказва се, че живот в Оходен е имало и преди 8000 години . Това откриват разкопките, стартирани през 2002 година. Техен началник е археологът Георги Ганецовски, шеф на районния исторически музей във Враца. Оттогава всяко лято се вършат разкопки и се откриват нови неща. Сред забавните са скелетите от времето на неолита.
Първият, открит през 2004 година, е на млада жена, заровена в необикновена ембрионална поза в овална гробна яма. До нея са открити гробни блага от наторшена керамика, кремъчни оръдия и жертвена храна. По-късно е открито, че е заровена в сакрално оборудване през началния интервал от пораждане на селището. Чрез интервенция без аналог у нас е пренесена ведно с ложето си в зала „ Предистория ” на музея във Враца. Кръстена е Тодорка. Защо Тодорка - в селото не знаят.
Археолозите откриват, че дамата е умряла на 25 – 30 години, била е висока 153 см и здрави зъби. Кътниците й са изтрити от дъвчене на корени и кожа. На един от зъбите има кариес.
Тези остатъци са от 5800 – 5700 години преди новата епоха. По обърнатата към изгрева млада жена и следите от огън в гробната яма, както и по ембрионалната й поза се съди за фетиш към Богинята майка Земя и към Слънцето.
Та на тази Тодорка е кръстен и фестивалът на античните култури и традиции. За него в Оходен идват учени от страната и чужбина, фенове на историята. Те следят игра на антични танци, месене и опичане на самун от лимец. Предполага се, че това са правели и хората, живели по тези места преди 8000 гдини. Защото в останките от жилища са открити и огнища.
Във „ Валога ” са открити и остатъци от най-стария тракийски храм на слънцето, основи на жилищни постройки, некропол. След Тодорка са открити и три мъжки скелета, единият е детски. В третия гроб мъжът е положен обтегнат по тил с глава на север. Те са от втория интервал на обитаване на селището. Предполага се, че единият от мъжките скелети е на ловджия, тъй като е открит на 2 м от олтар, декориран с еленови рога.
Еленът е знак на мъжкото начало и на плодородието.
На рогата е изработен радиовъглероден разбор, който открива отминалостта им. Това е станало в лаборатория в град Познан, Полша. Изследването е финансирано от университета в град Тюбинген, Германия. Оказва се, че рогата са от 6500 години преди Христа, близо 1000 години по-стари от времето, считано до тогава.
Живелите на мястото на Оходен хора са се ориентирали по слънцето по кое време е най-подходящото време за сеитба и прибиране на реколтата. Те са били носители на първата земеделска просвета в България. За това се съди по открити глинени дискове – знаци на слънчевия диск. Те нямат собствен аналог в света.
Подобен археолоигчески обект има при Железни порти – Сърбия.
Разкопките в Оходен ще продължат и това лято. Средства обезпечава общината, а през последните години – и културното министерство. От селото оказват помощ с каквото могат. В копаенето на земята включват хора, назначени по стратегия за претовареност, както и такива, които отработват обществените си помощи. Разкопките още веднъж ще управлява археологът Георги Ганецовски.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ