Ловци на истории #5: „Прегръдката на Амазония“
7500 километра през дъждовните гори и саваните, реките и планините на Амазония. Сам. Без моторизиран превоз. Там, където джунглата те прегръща, с цел да намериш същинското благополучие. Където законите на живота са елементарни и безмилостно същински – най-силен е този, който е най-гладен. Това е едно пътешестване към себе си.
Ще го изминем дружно с Филип Лхамсурен и неговия филм „ Прегръдката на Амазония “, в петото издание на “Ловци на истории ” на 25 октомври в City Stage София.
Очаква ви една извънредна прожекция на кино лентата, само че и диалог онлайн с неговия създател и основен воин. Защото си заслужава да го слушаш.
Филип Лхамсурен може да бъде избран по доста способи – приключенец, странник, публицист, човек който постоянно си слага все по-сериозни провокации. Но може най-правилният би бил, че той е човек, който постоянно търси връзката с Природата. И го прави там, където тази връзка е най-истинска и чиста. А това значи да обикаля из най-ненаселените, най-непокътнатите и диви кътчета на планетата, из нейните „ забравени пътища “, както самият той ги назовава. И в това начинание да е самичък, тъй като по този начин се усеща по-силен.
Първото си огромно странствуване прави едвам 17-годишен, когато през 1997 година се завръща към корените си в Монголия. В идващите две години там последователно опознава и навлиза все по-дълбоко в безкрайните смълчани простори на Централна Азия и Южен Сибир, кръстосва степите на кон, постоянно се изгубва съзнателно… с цел да се откри.
10 години по-късно още веднъж се връща в родината си и оцелява през зимата в тайгата в северната част на Монголия при температури под минус 45 градуса. По време на това пътешестване изписва няколко бележника, които по-късно се трансформират в първата му книга „ Душата на индивида “.
През 2013 година изминава над 10 000 км с велосипед от Родопите до планината Памир в Централна Азия. По пътя преодолява пустини и планини, заболявания и размирни региони. Дневникът от това пътешестване става основата на идната му книга „ Забравените пътища “.
Първият опит на Филип да прекоси Южна Америка от запад на изток е през 2015 година, когато потегля с колело от малко рибарско населено място на брега на Тихия океан, изкачва Андите, в това число най-високия връх, ситуиран на екватора – Каямбе (5790 м), след което се спуска в селвата – екваториалната гора на Амазония, и стартира да се придвижва по реките с индианско кану и дребна надуваема лодка. Почти 2000 км и 3 месеца след началото на експедицията обаче му се постанова да я приключи, откакто по-голямата част от оборудването му потъва, ограбен е и е подложен на обстрел.
Той обаче не се отхвърля от фантазията си и три години по-късно още веднъж е в Амазония. Този път потегля от най-високата част на амазонската джунгла по горното течение на Рио Негро. Напредва из зеления безспир с кану, пешком и с велосипед, през места, където човек не е стъпвал, с цел да доближи половин година по-късно до крайната си цел – брега на Атлантическия океан.
Именно това епично и персонално пътешестване наблюдава филмът „ Прегръдката на Амазония “. Без непотребен възторг, само че доста същински продукцията документира страха и възторга, спокойствието и неизказаното благополучие на Филип по пътя. Ставаме очевидци на битката, само че и на сливането му със стихиите, на срещите с диви животни и локалните поданици, за които привидно рисковата и негостоприемна Амазония е дом като всеки различен, само че и на безмилостното ѝ експлоатиране, което заплашва нейното битие. В снимането на кино лентата и в цялото премеждие неоценима помощ на Филип оказва фотографът Румен Койнов, който от дълго време живее там и на авансово избрани точки по маршрута доставя на пътешественика идващото задвижвано единствено с човешка мощ транспортно средство, което ще му е нужно.
Във кино лентата Филип споделя: „ Когато си опрял тялото си, душата си, духа си в природата, когато си обхванат от нея, падат всички маски и същинското ти лице се оголва. Това е същинската прегръдка. Това е прегръдката на Амазония “.
След края на прожекцията всеки от вас ще може да зададе своите въпроси към Филип и да се допре до неподправената мъдрост, бликаща от философията му за живота и от неговите истории. А положителните истории би трябвало да се споделят, тъй като носят скъпоценните камъни на вдъхновението, което прави и всички нас по-добри. И ни демонстрират, че невъзможното е такова единствено в главите ни.
25 октомври 2023 година, 19 ч., City Stage София
Билети на inglobo.bg (в продажба от 3 октомври 2023 г.)
Early Bird (до 15 октомври 2023 г.) – 25 лева
Bird on time (от 16 октомври 2023 г.) – 33 лева
Билети в деня на събитието на място – 35 лева
Повече информация за кино лентата:
„ Прегръдката на Амазония “, 2020 година, 1:36 ч.
Автор и продуцент: Филип Лхамсурен
Главен оператор и логистика на терен: Румен Койнов
Режисьор: Мария Дамянова
Оператори: Филип Лхамсурен и Димитър Захариев
Монтаж: Петя Димитрова
Цветни корекции: Ани Божилова
Графика: Калин Радков и Биляна Савова
Музика: Филип Лхамсурен и Валери Шолевски – Ogonek
Ще го изминем дружно с Филип Лхамсурен и неговия филм „ Прегръдката на Амазония “, в петото издание на “Ловци на истории ” на 25 октомври в City Stage София.
Очаква ви една извънредна прожекция на кино лентата, само че и диалог онлайн с неговия създател и основен воин. Защото си заслужава да го слушаш.
Филип Лхамсурен може да бъде избран по доста способи – приключенец, странник, публицист, човек който постоянно си слага все по-сериозни провокации. Но може най-правилният би бил, че той е човек, който постоянно търси връзката с Природата. И го прави там, където тази връзка е най-истинска и чиста. А това значи да обикаля из най-ненаселените, най-непокътнатите и диви кътчета на планетата, из нейните „ забравени пътища “, както самият той ги назовава. И в това начинание да е самичък, тъй като по този начин се усеща по-силен.
Първото си огромно странствуване прави едвам 17-годишен, когато през 1997 година се завръща към корените си в Монголия. В идващите две години там последователно опознава и навлиза все по-дълбоко в безкрайните смълчани простори на Централна Азия и Южен Сибир, кръстосва степите на кон, постоянно се изгубва съзнателно… с цел да се откри.
10 години по-късно още веднъж се връща в родината си и оцелява през зимата в тайгата в северната част на Монголия при температури под минус 45 градуса. По време на това пътешестване изписва няколко бележника, които по-късно се трансформират в първата му книга „ Душата на индивида “.
През 2013 година изминава над 10 000 км с велосипед от Родопите до планината Памир в Централна Азия. По пътя преодолява пустини и планини, заболявания и размирни региони. Дневникът от това пътешестване става основата на идната му книга „ Забравените пътища “.
Първият опит на Филип да прекоси Южна Америка от запад на изток е през 2015 година, когато потегля с колело от малко рибарско населено място на брега на Тихия океан, изкачва Андите, в това число най-високия връх, ситуиран на екватора – Каямбе (5790 м), след което се спуска в селвата – екваториалната гора на Амазония, и стартира да се придвижва по реките с индианско кану и дребна надуваема лодка. Почти 2000 км и 3 месеца след началото на експедицията обаче му се постанова да я приключи, откакто по-голямата част от оборудването му потъва, ограбен е и е подложен на обстрел.
Той обаче не се отхвърля от фантазията си и три години по-късно още веднъж е в Амазония. Този път потегля от най-високата част на амазонската джунгла по горното течение на Рио Негро. Напредва из зеления безспир с кану, пешком и с велосипед, през места, където човек не е стъпвал, с цел да доближи половин година по-късно до крайната си цел – брега на Атлантическия океан.
Именно това епично и персонално пътешестване наблюдава филмът „ Прегръдката на Амазония “. Без непотребен възторг, само че доста същински продукцията документира страха и възторга, спокойствието и неизказаното благополучие на Филип по пътя. Ставаме очевидци на битката, само че и на сливането му със стихиите, на срещите с диви животни и локалните поданици, за които привидно рисковата и негостоприемна Амазония е дом като всеки различен, само че и на безмилостното ѝ експлоатиране, което заплашва нейното битие. В снимането на кино лентата и в цялото премеждие неоценима помощ на Филип оказва фотографът Румен Койнов, който от дълго време живее там и на авансово избрани точки по маршрута доставя на пътешественика идващото задвижвано единствено с човешка мощ транспортно средство, което ще му е нужно.
Във кино лентата Филип споделя: „ Когато си опрял тялото си, душата си, духа си в природата, когато си обхванат от нея, падат всички маски и същинското ти лице се оголва. Това е същинската прегръдка. Това е прегръдката на Амазония “.
След края на прожекцията всеки от вас ще може да зададе своите въпроси към Филип и да се допре до неподправената мъдрост, бликаща от философията му за живота и от неговите истории. А положителните истории би трябвало да се споделят, тъй като носят скъпоценните камъни на вдъхновението, което прави и всички нас по-добри. И ни демонстрират, че невъзможното е такова единствено в главите ни.
25 октомври 2023 година, 19 ч., City Stage София
Билети на inglobo.bg (в продажба от 3 октомври 2023 г.)
Early Bird (до 15 октомври 2023 г.) – 25 лева
Bird on time (от 16 октомври 2023 г.) – 33 лева
Билети в деня на събитието на място – 35 лева
Повече информация за кино лентата:
„ Прегръдката на Амазония “, 2020 година, 1:36 ч.
Автор и продуцент: Филип Лхамсурен
Главен оператор и логистика на терен: Румен Койнов
Режисьор: Мария Дамянова
Оператори: Филип Лхамсурен и Димитър Захариев
Монтаж: Петя Димитрова
Цветни корекции: Ани Божилова
Графика: Калин Радков и Биляна Савова
Музика: Филип Лхамсурен и Валери Шолевски – Ogonek
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ