74-годишната Костадина Трошанова обича родното си село Яврово и след

74-годишната Костадина Трошанова обича родното си село Яврово и след пенсионирането си всяко лято обитава в Родопите и се усеща чудесно. Страда от доста заболявания и мъчно понася жегите в Асеновград. Взела е една стаичка чартърен от църквата и от ранна пролет до края на есента стои в Балкана. Планинският въздух и студената вода укрепват здравето й. Дори лекарите се чудели на усъвършенстваните проучвания след престоя й в красивото балканско селце.
„ Преди 10 години искахме да строим в село Яврово. От остарялата къща свалихме всичко. Остана съвсем метър над основите и в този момент по този начин си стоят стените.

Мислихме да вършим нови.
Обаче явиха се наследници. Докато се оправят нещата, мъжът ми заболя и си умря. Оттам след това всички заболявания пристигнаха при мен.
Много тежко го изживях.
Сега намирам тук успокоение. Хората тук са по-човечни.
В Родопите хората имат повече искреност един към различен – почитат се, обичат се, оказват помощ си. Така е било още от времето.

Много тачим празниците. Имаме библиотека, битов ъгъл, певческа група към читалище ”Пробуда-1923 ”, основана 1960 година Малко време прекъсна и след това отново потегли. Ръководеха ни на първо време бай Павел Галинчев и Живка Янакиева. След това всеки се разбяга нагоре-надолу. Сега сме без началник. Когато се наложи за изяви или да отиваме на фестивали, отново търсим помощ. Пак викаме Павле или Гълъб Порязов с акордеона. Репертоарът ни е характерен явровски, достоверен. С него излизаме на всички места и съвсем постоянно печелим награди.

Преди 10 години направиха книга ”Песните на Николай Хайтов ”, които са се пеели и той ги е обичал.
Още от 1948 година имаме записани песни от бабите ни.
Ние, по-младите, ги припомнихме и записахме, с цел да се съберат в книга ”Песните на Яврово ”.
Групата има прелестно облекло. Носията ни е явровска, с която бабите ни са се гиздили.
Сега и ние продължаваме с тези бродирани ризи, бродирани сукмани, тъкани домашни престилки, колани с пафти, шарени чорапи и родопски терлици.

Усещането да пееш непокътнат български фолклор е необикновено. Не единствено че се разтоварваш и откъсваш от дневните грижи, само че
чувството, че пазиш българския корен, е доста мощно и родолюбиво
Наскоро ходихме на фестивал на шарената сол в село Бъта, Пазарджишко, където представихме присъщи явровски ястия. Правим рогатници, тикалници с разнообразни плънки, може с ориз и сирене, може единствено с ориз, също с тиква. Знаем старите локални предписания.

Ето по какъв начин се прави родопският чеп. Пресяваш брашното в едно легенче. Правиш кладенче, слагаш солчица, една лъжичка оцет, слагаш водата и замесваш. Не доста твърдо тесто, не доста меко. Точиш с точилката на масата и навиваш на ролце. Или тиква ръсиш, или сирене с ориз.
Почти по този начин се прави и рогатникът. Разточваш тестото, намазваш листото с лой, олио може, масло може, поръсваш ориза със сиренето върху листото, прегъваш го от четирите страни като пликче, слагаш го на печката да се пече. Махнеш го от печката, намазваш мазнината и го задушаваш, като скъсаш листото, на катове, на катове стои.

Аз съм правила също зелник с плънка от кавардисано зеле, кайма и ориз. Даже и с праз може. През зимата вършим най-много кисело зеле с мръвка от осмянката на прасето. Слагаш го във фурната да се запече хубаво, вадиш го, пускаш от мазата студено винце, като го внесеш вътре да се изпоти каната. Сълзи, сълзи!

Ходихме и в Куклен на празника на черешата. Направихме апетитна явровска маса. Пак показахме майсторлъка си с тестени и други произведения. Зелените сарми стават вкусни с нашия прекрасен явровски копър. Правя ги постни, единствено с ориз и доста подправки – гьозум, магданоз, свеж лук, доматен сок и повече лой, да са по-тлъстички.

Питай Диана, снахата на Николай Хайтов, кажи й: ”Ти на Костадина ястията укусваш ли ги? ”
Като бяха със Здравец на храмовия празник, ми сподели: ”Само твоята питка желая ”. Става за знамение и приказ, като отсееш брашното и сложиш сол, сода, малко кисело мляко, едно-две яйца и малко олио. И малко квас поставям. Замесвам и я оставям двайсетина минути да почине.
Питката става хем разтърсена, хем си мирише на прясно и се харесва доста.

Много обичам с тестени работи да се занимавам – да меся, да мацам по ръцете тесто, да си играя, обичам го.
Аз от дребна се занимавам с готварство. Майка ми беше болна и не можеше да си прави домакинската работа и
със сестра ми се научихме да месим самун. До 10 хляба сме изпичали
на фурната в двора. През нощта съм пекла и сутринта съм отивала на работа.

В Яврово има три открити чучура, които са течащи още от съществуването на селото и на църквата от 1876-1878 година Когато са почнали да я строят, изпод е бликнала вода. Те са строели, тя се рушила. Те са строели, тя се рушила. След това споделили, че тази черква би трябвало да се построи. Построена е с вярата на хората и почнала да пораства църквата ”Св. Богородица – Успение ”. Има две катакомби, едната външна, другата е вътрешна, под църквата.

Има остаряло аязмо. От него е хваната водата за чешмата на писателя Николай Хайтов.
Нали я гледаш насреща. Познавам го от дълго време. Навремето като настояща комсомолка ме изпратиха на екскурзия в Съюза. Беше 1964 година, месец септември, 18-а дата. И отпътувах петнайсет дни в Съюза. Тогава нямаше автобуси. Надолу слязох с една трупчийска кола. Мъжко момиче. Метнах се на колата от горната страна, върху трупите, и слизам в Асеновград. И когато се върнах, желая отново да потегли за село. Отивам първоначално до камъка, там където се отделя пътят за Яврово, и очаквам с куфарчето. През това време минава една лека кола. Спря до мен. И ме гледат. Хайтов и водачът.

И ми вика: ”Бе, момиче, за къде си? ”.
Викам: „ За Яврово ”.
„ И ние сме за Яврово. Качвай се ”.
Аз по този начин, по физиономия, го познавах, само че като човек, що е, какво е било – не знам? Спряхме до ”Салаша ”. Слизаме от колата и той вика: ”Сега ще влезем в ресторанта ”.

И аз чувам. Послушно дете. Качихме се, изиска да се обядва. Сервираха ни хората. На мен също. Ставаме и аз желаех да си платя.
А, вика: На дамите парите не вървят
С един подобен мек глас, джентълменски го сподели. И по този начин дойдохме до Яврово. И оттова след това към този момент, като се забележим, като се срещнем, ставаме като по-близки, по-познати. После към този момент знаех неговите книги и когато към този момент идваше постоянно да написа в Яврово горе на къщата.

По-младото потомство в този момент е също с него. Обичат го. И синовете му са родолюбци, доста постоянно идват. Здравец и Диана най-вече идват.
Борис Димовски идваше по-рядко, само че мирен, непретенциозен, доста непретенциозен.
Веднъж в Асеновград го видях на един протест и му крещя: ”Здравей, бате Боре, и аз съм явровка ”. „ Е, хубаво бе, момиче, хубаво, доста се веселя на земляци! ”.

Пришълците се чудят по какъв начин от едно малко оскъдно селце са излезли толкоз будни мозъци, толкоз фамозни хора. Слаб е бил поминъкът на Яврово, обаче будните дечица с цървули и с торбички са отишли да учат, а техните родители са карали дръвца в Асеновград, Долни Воден и Куклен да ги продават и препитават някак си. И ето по какъв начин са изплували. Има доста фамозни явровци, хора на науката, културата и просветата, като Николай Хайтов, Борис Димовски и брат му доктор Любен Димовски, при който от всички околни села идваха да си вършат зъбите, избраха го като добър експерт, проф. Васил Колевски, академик, братя Гълъбови. Бати Георги, член-кореспондент на Академията на науките и някогашен зам.-министър на здравето, кака Мара – учителка, брат му – бати Динко -полковник, жена му също учена, агрономът Тодор Янакиев и други От какви небогати къщи са излезли единствено, а какви хора станаха.

А животът в Яврово си тече
Компанията ми е от певческата група. Събираме се. Излизат вечер, идват до чешмата, кой си вземе водичка, кой за мухабет идва. Попяваме си. Отсреща футболистът Видин Апостолов има къща, възхищава ни се.
Малко сме, само че към момента живеем със здравите селски обичаи. Курбани се колят постоянно. Не пропущаме празниците „ Вдигане на куните ”, Гергьовден, вървим на параклиса „ Св. Дух ”, на „ Св. Константин и Елена ” горе, на „ Св. Илия ” по-нагоре, през зимата на св. Варвара сервира питки и рибници.
Традицията продължава ”.

Емилия КОЛЕВА
Инфо: Ретро