Гняв, самота и скука описват българските тийнейджъри в извънредното положение
64% от младежите у нас не са излизали на открито по време на изключителното състояние, траяло два месеца. Изследването е на УНИЦЕФ. В същото време те са изживели мощни и по-скоро отрицателни страсти, като са изпитвали отчаяние, яд и самотност. Отдушник на изолацията младежите са разкрили в обществените мрежи.
Това демонстрира проучване, проведено от Детския фонд на Организация на обединените нации (УНИЦЕФ), извършено измежду 810 възпитаници от цялата страна, на възраст сред 15 и 19 година (8-12 клас), в разгара на изключителното състояние (16-26 април).
Целта е била очертаването на модел, който е евентуално да бъде още един в обстановка на последваща рецесия. По този метод всички – институции, учители, родители, самите младежи – биха били по-подготвени по какъв начин да реагират в бъдеще.
В обстановката на изключително състояние младежите изживяват мощни страсти, множеството от тях отрицателни: „ Чувствам се изгубен в своите мисли. “ Така да вземем за пример, съпоставено с интервала преди COVID-19 младежите изпитват: 2 пъти повече боязън и тревога; 5 пъти повече скука; 3 пъти повече гняв; 5 пъти повече раздразнение; 4 пъти повече носталгия и тъга; 4 пъти повече самота; 3 пъти повече разочарования; 2 пъти повече беззащитност и безполезност.
По-малък дял са младежите, които претърпяват рецесията позитивно:„ Благодарение на интернета подкрепям връзка със всичките си другари. Не изпитвам потребност да излизам на открито “. С други думи – нормалните опори на младежите са мощно разтърсени : „ Изпитвам смесени усеща. Имам супер щастливи моменти, само че по-късно идват и супер тъжни или депресарски “.
Най-предпочитаната за над 80% от младежите активност по време на изолацията е гледането на клипчета в обществените мрежи . Това е илюстрация за метода на угаждане на трите базови за младежите потребности – моментни, действителни и бързи тласъци, споделеност и възприятие за персонален надзор.
Другите действия, които им носят баланс, са засилената връзка с близки и другари: „ Повече си липсваме и по-често си пишем “ – както и нещата, които запълват всекидневието им и ги избавят от скуката (73% показват, че са почнали да оказват помощ с домашните задължения).
5 направления, в които ученето ще се промени
Адаптацията на младежите към новата действителност е улеснена и от засиленото им възприятието за комизъм , което половината споделят, че е тяхна постоянна тактика за справяне със напрежението.
Това не значи обаче, че младежите се отнасят лековато или присмехулно към изключителното състояние. „ Свързвам го както с дисциплинираност и самообладание, защото това е изключително нужно сега, само че по този начин и с опция да развиваш другите си качества, а за какво не и да откриеш нови “. 80% от тях са виновни в държанието си и съблюдават предписаните ограничения (64% не излизат на открито, а 89% носят маски, в случай че излизат). Тази самодисциплина е макар изживения яд, който е подбуден от изолацията : “Чувствам се като животно в зоопарк “; „ Унижение, потъпкване на права, принудително налагане на непознато мнение “. Това е значимо поради обстоятелството, че половината младежите не виждат заплаха, непосредствено обвързвана с тях самите, само че са склонни да съблюдават разпоредбите в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве (но пораства и гневът им, когато самите възрастни не съблюдават същите тези правила): „ Лиших се от всевъзможни действия, които ми носеха благополучие, с цел да виждам по улиците хора от най-рисковата група да се разхождат по през целия ден (някои даже без маски макар новите наредби и глобите).
Като цяло младежите гледат рационално на обстановката и търсят причини , с цел да изградят лично мнение, което акцентират, че е значимо за тях: „ Изграденото ми мнение за вируса се основава на обстоятелства и тествана информация “. В този развой се ориентират към търсене на потвърдени данни, а не към отзиви на инфлуенсъри и групи в обществените мрежи, наблягайки, че се базират на специалисти, както и че имат вяра най-вече на родителите си. Учителите за сметка на това не са измежду доверителния кръг и желаните за младежите престижи. По отношение на учебното заведение и образованието мненията са полярни. Училището им липсва, тъй като са лишени от живото другарство, до момента в който отдалеченото образование за тях е източник на отмалялост и чувство за прекомерно количество за сметка на качеството: „ Бих желал да отпратя обръщение към МОН с молба да понижат онлайн образованието и да го създадат по-малко стресиращо и отнемащо време. Също по този начин някои учители прекаляват със дилемите “.
А откакто прекарват толкоз огромно количество време онлайн – в учене и в забавление – какво е качеството на това прекарване: дали са податливи на кибертормоз по време на пандемия или на „ инфодемията “ от подправени вести? От една страна младежите заявяват позитивна наклонност – съгласно 62% от тях по време на изключителното състояние експанзията в мрежата освен не е повишена или да се е запазила на равнищата от преди, а е намаляла и е сменена с по-качествената връзка посред им и подготвеност за помощ едни на други. Наред с това обаче личи и отрицателна наклонност, която разкрива, че тогава, когато има случаи на онлайн тормоз, част от младежите го одобряват за нещо „ обикновено “, за част от всекидневието им, на която не обръщат толкоз внимание или даже го отхвърлят: „ Онлайн тормоз не съществува. Никой няма да се обиди в случай че му кажат, че всеки го ненавижда и няма другари “. Това е директно повлияно от обществената норма на висока приемливост към насилието в българското общество. Положителен миг обаче е, че в това време 57% от младежите показват, че са дейни в това да предупредят приятелите си, когато видят подправена вест .
Шест съвета по какъв начин да живеем заключени и да не откачим
Общата наклонност във връзка с желаните източници на информация демонстрира, че в обстановката на изключително състояние младежите прибягват най-вече към български източници, измежду които малкия екран и радиото , както и следенето на публично оповестяваните данни от виновните институции – употребени като меродавен източник на информация от 68% от изследваните младежи: „ Важни са причините и от коя уста идват “.
Изключително е значимо посланията, комуникирани от виновните институции към необятната общност и в частност към младежите, да бъдат ясни, точни, разумни и поредни. Изнасянето на спорни данни и налагането на диспропорционални ограничения ускорява чувството на младежите за фрустрация и увереност им в съществуването на „ медиен балон “ : „ Свързвам го с ненужна суматоха и заливане на обществото с неверна информация. Имаше миг, в която и да е обществена платформа, телевизия, онлайн, всичко беше за ковид “. Именно това чувство за преекспониране на обстановката (малък брой инфектирани, а прекомерно строги мерки) поражда и наклонност измежду тях да прибягват до тайни теории, с цел да си обяснят това държание на институциите и медиите: „ Според мен това е изкуствено основан вирус, с цел да отстрани по-слабата част от популацията “. Най-голям дял от тях (2/3 от анкетираните) са склонни да имат вяра, че коронавирусът е следен опит с ново биологично оръжие, а най-малка част (около 16%) имат вяра, че има връзка с 5G мрежата.
В най-висока степен (85%) младежите чакат след анулацията на изключителното състояние настъпването на сериозна финансова рецесия : „ Не знам за какво, само че има хора, които си мислят, че на нас не ни пука дали родителите ни или даже родителите на приятелите ни ще останат без приходи и работа “. Но в това време младежите чакат тези промени да се случат на фона на по-голямо внимание на хората към здравословния метод на живот (72%) и смяна на полезностите на обществото към повече човещина (71%). „ Според мен след рецесията хората ще схванат че без другари и познати не могат да устоят и ще се виждат повече и ще мислят повече за близки и познати, в сравнение с за себе си “.
Не липсват обаче и отзиви, че хората няма да са си научили урока и рецесията ще е била пропиляна житейска опция : „ Човекът в 21 век избира да не помни неприятното, смятайки че в случай че не го мисли, не се е случвало и по този начин не поема отговорност за следствията “. Остава да забележим кои от прогнозите им ще се осъществен... и дали това и посланията на средата ще доведат до ескалиране на гнева, което да промени виновното им към този момент държание!
Това демонстрира проучване, проведено от Детския фонд на Организация на обединените нации (УНИЦЕФ), извършено измежду 810 възпитаници от цялата страна, на възраст сред 15 и 19 година (8-12 клас), в разгара на изключителното състояние (16-26 април).
Целта е била очертаването на модел, който е евентуално да бъде още един в обстановка на последваща рецесия. По този метод всички – институции, учители, родители, самите младежи – биха били по-подготвени по какъв начин да реагират в бъдеще.
В обстановката на изключително състояние младежите изживяват мощни страсти, множеството от тях отрицателни: „ Чувствам се изгубен в своите мисли. “ Така да вземем за пример, съпоставено с интервала преди COVID-19 младежите изпитват: 2 пъти повече боязън и тревога; 5 пъти повече скука; 3 пъти повече гняв; 5 пъти повече раздразнение; 4 пъти повече носталгия и тъга; 4 пъти повече самота; 3 пъти повече разочарования; 2 пъти повече беззащитност и безполезност.
По-малък дял са младежите, които претърпяват рецесията позитивно:„ Благодарение на интернета подкрепям връзка със всичките си другари. Не изпитвам потребност да излизам на открито “. С други думи – нормалните опори на младежите са мощно разтърсени : „ Изпитвам смесени усеща. Имам супер щастливи моменти, само че по-късно идват и супер тъжни или депресарски “.
Най-предпочитаната за над 80% от младежите активност по време на изолацията е гледането на клипчета в обществените мрежи . Това е илюстрация за метода на угаждане на трите базови за младежите потребности – моментни, действителни и бързи тласъци, споделеност и възприятие за персонален надзор.
Другите действия, които им носят баланс, са засилената връзка с близки и другари: „ Повече си липсваме и по-често си пишем “ – както и нещата, които запълват всекидневието им и ги избавят от скуката (73% показват, че са почнали да оказват помощ с домашните задължения).
5 направления, в които ученето ще се промени
Адаптацията на младежите към новата действителност е улеснена и от засиленото им възприятието за комизъм , което половината споделят, че е тяхна постоянна тактика за справяне със напрежението.
Това не значи обаче, че младежите се отнасят лековато или присмехулно към изключителното състояние. „ Свързвам го както с дисциплинираност и самообладание, защото това е изключително нужно сега, само че по този начин и с опция да развиваш другите си качества, а за какво не и да откриеш нови “. 80% от тях са виновни в държанието си и съблюдават предписаните ограничения (64% не излизат на открито, а 89% носят маски, в случай че излизат). Тази самодисциплина е макар изживения яд, който е подбуден от изолацията : “Чувствам се като животно в зоопарк “; „ Унижение, потъпкване на права, принудително налагане на непознато мнение “. Това е значимо поради обстоятелството, че половината младежите не виждат заплаха, непосредствено обвързвана с тях самите, само че са склонни да съблюдават разпоредбите в името на по-възрастните си близки и тяхното здраве (но пораства и гневът им, когато самите възрастни не съблюдават същите тези правила): „ Лиших се от всевъзможни действия, които ми носеха благополучие, с цел да виждам по улиците хора от най-рисковата група да се разхождат по през целия ден (някои даже без маски макар новите наредби и глобите).
Като цяло младежите гледат рационално на обстановката и търсят причини , с цел да изградят лично мнение, което акцентират, че е значимо за тях: „ Изграденото ми мнение за вируса се основава на обстоятелства и тествана информация “. В този развой се ориентират към търсене на потвърдени данни, а не към отзиви на инфлуенсъри и групи в обществените мрежи, наблягайки, че се базират на специалисти, както и че имат вяра най-вече на родителите си. Учителите за сметка на това не са измежду доверителния кръг и желаните за младежите престижи. По отношение на учебното заведение и образованието мненията са полярни. Училището им липсва, тъй като са лишени от живото другарство, до момента в който отдалеченото образование за тях е източник на отмалялост и чувство за прекомерно количество за сметка на качеството: „ Бих желал да отпратя обръщение към МОН с молба да понижат онлайн образованието и да го създадат по-малко стресиращо и отнемащо време. Също по този начин някои учители прекаляват със дилемите “.
А откакто прекарват толкоз огромно количество време онлайн – в учене и в забавление – какво е качеството на това прекарване: дали са податливи на кибертормоз по време на пандемия или на „ инфодемията “ от подправени вести? От една страна младежите заявяват позитивна наклонност – съгласно 62% от тях по време на изключителното състояние експанзията в мрежата освен не е повишена или да се е запазила на равнищата от преди, а е намаляла и е сменена с по-качествената връзка посред им и подготвеност за помощ едни на други. Наред с това обаче личи и отрицателна наклонност, която разкрива, че тогава, когато има случаи на онлайн тормоз, част от младежите го одобряват за нещо „ обикновено “, за част от всекидневието им, на която не обръщат толкоз внимание или даже го отхвърлят: „ Онлайн тормоз не съществува. Никой няма да се обиди в случай че му кажат, че всеки го ненавижда и няма другари “. Това е директно повлияно от обществената норма на висока приемливост към насилието в българското общество. Положителен миг обаче е, че в това време 57% от младежите показват, че са дейни в това да предупредят приятелите си, когато видят подправена вест .
Шест съвета по какъв начин да живеем заключени и да не откачим
Общата наклонност във връзка с желаните източници на информация демонстрира, че в обстановката на изключително състояние младежите прибягват най-вече към български източници, измежду които малкия екран и радиото , както и следенето на публично оповестяваните данни от виновните институции – употребени като меродавен източник на информация от 68% от изследваните младежи: „ Важни са причините и от коя уста идват “.
Изключително е значимо посланията, комуникирани от виновните институции към необятната общност и в частност към младежите, да бъдат ясни, точни, разумни и поредни. Изнасянето на спорни данни и налагането на диспропорционални ограничения ускорява чувството на младежите за фрустрация и увереност им в съществуването на „ медиен балон “ : „ Свързвам го с ненужна суматоха и заливане на обществото с неверна информация. Имаше миг, в която и да е обществена платформа, телевизия, онлайн, всичко беше за ковид “. Именно това чувство за преекспониране на обстановката (малък брой инфектирани, а прекомерно строги мерки) поражда и наклонност измежду тях да прибягват до тайни теории, с цел да си обяснят това държание на институциите и медиите: „ Според мен това е изкуствено основан вирус, с цел да отстрани по-слабата част от популацията “. Най-голям дял от тях (2/3 от анкетираните) са склонни да имат вяра, че коронавирусът е следен опит с ново биологично оръжие, а най-малка част (около 16%) имат вяра, че има връзка с 5G мрежата.
В най-висока степен (85%) младежите чакат след анулацията на изключителното състояние настъпването на сериозна финансова рецесия : „ Не знам за какво, само че има хора, които си мислят, че на нас не ни пука дали родителите ни или даже родителите на приятелите ни ще останат без приходи и работа “. Но в това време младежите чакат тези промени да се случат на фона на по-голямо внимание на хората към здравословния метод на живот (72%) и смяна на полезностите на обществото към повече човещина (71%). „ Според мен след рецесията хората ще схванат че без другари и познати не могат да устоят и ще се виждат повече и ще мислят повече за близки и познати, в сравнение с за себе си “.
Не липсват обаче и отзиви, че хората няма да са си научили урока и рецесията ще е била пропиляна житейска опция : „ Човекът в 21 век избира да не помни неприятното, смятайки че в случай че не го мисли, не се е случвало и по този начин не поема отговорност за следствията “. Остава да забележим кои от прогнозите им ще се осъществен... и дали това и посланията на средата ще доведат до ескалиране на гнева, което да промени виновното им към този момент държание!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ