Всеки пети българин не вярва на биопродуктите
61% от българите изрично поддържат въвеждането на термина за качество "планински артикул ", други 27% са склонни да възприемат въвеждането на един подобен стандарт.
Това демонстрира проучване на АФИС, поръчано от Партията на европейските социалисти, показано от евродепутата Момчил Неков. То е национално представително и е извършено в средата на март измежду 1038 пълнолетни български жители.
"Тези артикули да вземат участие конкурентноспособно на пазарите. Над 40% от територията ни е планинска. България може да една от първите държави-членки в Европейски Съюз - петата, която да вкара този термин за качеството на планинските артикули.Основните пазари са в равнините. България има доста добра кулинария, само че не предоставяме първокласен артикул. Ако продължаваме по същия метод, ще загубим българския усет и ще продължим да използваме полски ябълки, турски домати, македонски дини ", означи евродепутатът Момчил Неков.
Стандартите при храните са значима тематика през последните години освен в Европа, само че и в България. Индустриалното хранително произвеждане и огромният взрив на добавки и заместители, съчетани с ниско качество и подозрителен генезис, доведоха до няколко основни трансформации на настройките през последните години, сочат изводине от изследването на АФИС.
Все повече хора търсят достоверни усети и хранителни артикули, създадени по натурален метод. На мода се върнаха дребните ферми и локалните аграрни производители, които оферират по-високо качество.
Големите хранителни вериги и супермаркети започнаха да отстъпват на квартални магазини и мандри, дребните сергии за плодове и зеленчуци.
Този развой обаче се случва с някои основни ангажименти.
Цените на тези артикули обаче постоянно са в пъти по-високи от останалите, а хората, които могат да си ги разрешат са отчетливо малцинство – жителите на по-големите градове и столицата, имащи приходи, доста над междинните за страната.
Не е за занемаряване обстоятелството, че макар държавния надзор и въвеждането на стандарти за качество за някои хранителни групи, то имитациите и фалшификациите на тези правила се трансфораха в всеобща процедура, което даде отражение и върху общото качеството на продуктите в хранителния отрасъл, както и върху доверието на всеобщия клиент.
В същото време редица производители, намиращи се в планински региони, се пробват да осъществят своята продукция. Това обаче е релативно по-труден развой, в случай че се съпостави с производителите от равнинните региони.
По-лошата пътна инфраструктура, метеорологичните особености, както и другите благоприятни условия от прилагане на аграрни дотации са единствено част от събитията, които трансформират планинските аграрни производители в характерна група.
Всичко това дава съществено съображение за осъществяване на първото по рода си за България задълбочено изследване на публичните настройки по отношение на планинското земеделие и по-специално капацитета за въвеждане на термин за качество "Планински артикул ", гарантиращ качеството на храни идващи от планински региони.
Процесът по разискване и обсъждане въвеждането на еднакъв или подобен термин и/или норма, гарантираща качеството на избрани артикули към този момент се води и в други европейски страни.
Подобни разисквания и съответни стъпки към този момент са подхванати в Италия, Франция, Австрия и Румъния.
Обществени настройки към въвеждането на термин за качество "планински артикул “ в България
Хранителните артикули от планински и полупланински региони имат репутацията на здравословни и имат естествени вкусови качества;
Всеки четвърти българин непрекъснато или постоянно купува директно от производител. Делът за планински храни е двойно по-малък.
Българите си дават сметка, че неподходящи почвено-климатични условия и неразвита инфраструктура водят до това, че влагането на труд за единица рандеман има по-висока цена.
Значителна част от потребителите са срещали специфични текстове, обозначаващи произхода или метода на произвеждане на продукта, само че не знаят какво тъкмо значат и са скептични за тяхната меродавност.
Мнозинството от българите поддържат концепцията за въвеждане на термин за качество "Планински артикул “, до момента в който отявлените съперници са малко.
Основните последователи на това изобретение са живеещите в столицата, по-заможната част от популацията, хората с високо обучение и положително здраве; това са и хората, склонни да заплащат повече за сходен вид артикули.
България има едни от най-големите дялове планински площи в Европейски Съюз. Съчетано с възходящото съмнение към продуктите на глобализираната и индустриализирана агроиндустрия, това дефинира съществуването на забележителен пазарен капацитет за планинските и полупланински артикули.
Това демонстрира проучване на АФИС, поръчано от Партията на европейските социалисти, показано от евродепутата Момчил Неков. То е национално представително и е извършено в средата на март измежду 1038 пълнолетни български жители.
"Тези артикули да вземат участие конкурентноспособно на пазарите. Над 40% от територията ни е планинска. България може да една от първите държави-членки в Европейски Съюз - петата, която да вкара този термин за качеството на планинските артикули.Основните пазари са в равнините. България има доста добра кулинария, само че не предоставяме първокласен артикул. Ако продължаваме по същия метод, ще загубим българския усет и ще продължим да използваме полски ябълки, турски домати, македонски дини ", означи евродепутатът Момчил Неков.
Стандартите при храните са значима тематика през последните години освен в Европа, само че и в България. Индустриалното хранително произвеждане и огромният взрив на добавки и заместители, съчетани с ниско качество и подозрителен генезис, доведоха до няколко основни трансформации на настройките през последните години, сочат изводине от изследването на АФИС.
Все повече хора търсят достоверни усети и хранителни артикули, създадени по натурален метод. На мода се върнаха дребните ферми и локалните аграрни производители, които оферират по-високо качество.
Големите хранителни вериги и супермаркети започнаха да отстъпват на квартални магазини и мандри, дребните сергии за плодове и зеленчуци.
Този развой обаче се случва с някои основни ангажименти.
Цените на тези артикули обаче постоянно са в пъти по-високи от останалите, а хората, които могат да си ги разрешат са отчетливо малцинство – жителите на по-големите градове и столицата, имащи приходи, доста над междинните за страната.
Не е за занемаряване обстоятелството, че макар държавния надзор и въвеждането на стандарти за качество за някои хранителни групи, то имитациите и фалшификациите на тези правила се трансфораха в всеобща процедура, което даде отражение и върху общото качеството на продуктите в хранителния отрасъл, както и върху доверието на всеобщия клиент.
В същото време редица производители, намиращи се в планински региони, се пробват да осъществят своята продукция. Това обаче е релативно по-труден развой, в случай че се съпостави с производителите от равнинните региони.
По-лошата пътна инфраструктура, метеорологичните особености, както и другите благоприятни условия от прилагане на аграрни дотации са единствено част от събитията, които трансформират планинските аграрни производители в характерна група.
Всичко това дава съществено съображение за осъществяване на първото по рода си за България задълбочено изследване на публичните настройки по отношение на планинското земеделие и по-специално капацитета за въвеждане на термин за качество "Планински артикул ", гарантиращ качеството на храни идващи от планински региони.
Процесът по разискване и обсъждане въвеждането на еднакъв или подобен термин и/или норма, гарантираща качеството на избрани артикули към този момент се води и в други европейски страни.
Подобни разисквания и съответни стъпки към този момент са подхванати в Италия, Франция, Австрия и Румъния.
Обществени настройки към въвеждането на термин за качество "планински артикул “ в България
Хранителните артикули от планински и полупланински региони имат репутацията на здравословни и имат естествени вкусови качества;
Всеки четвърти българин непрекъснато или постоянно купува директно от производител. Делът за планински храни е двойно по-малък.
Българите си дават сметка, че неподходящи почвено-климатични условия и неразвита инфраструктура водят до това, че влагането на труд за единица рандеман има по-висока цена.
Значителна част от потребителите са срещали специфични текстове, обозначаващи произхода или метода на произвеждане на продукта, само че не знаят какво тъкмо значат и са скептични за тяхната меродавност.
Мнозинството от българите поддържат концепцията за въвеждане на термин за качество "Планински артикул “, до момента в който отявлените съперници са малко.
Основните последователи на това изобретение са живеещите в столицата, по-заможната част от популацията, хората с високо обучение и положително здраве; това са и хората, склонни да заплащат повече за сходен вид артикули.
България има едни от най-големите дялове планински площи в Европейски Съюз. Съчетано с възходящото съмнение към продуктите на глобализираната и индустриализирана агроиндустрия, това дефинира съществуването на забележителен пазарен капацитет за планинските и полупланински артикули.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ