60-те спътника, пуснати преди дни в рамките на проекта на

60-те спътника, пуснати преди дни в границите на плана на Илън Мъск Starlink за обезпечаване на световен достъп до високоскоростен интернет, могат да затруднят астрономическите наблюдения, които се правят с наземни радиотелескопи. 
В такива условия на пренаселена околоземна орбита, учените се надяват единствено на строителството на радиотелескопи върху противоположната страна на Луната. Освен това, галактическите апарати, чийто брой ще нарасне в близко бъдеще до над 10 хиляди, усилват риска от развиване на синдрома на Кеслер, написа изданието Science Alert. Синдромът на Кеслер е миг, когато заобикалящият ни галактически отпадък ще направи близкия Космос неспособен за потребление.
По думите на астронома Алан Дафи от Университета Суинберн в Австралия, има способи, които разрешават маскирането на спътниците, с цел да не замърсяват те изследователските данни. Оптичните телескопи, които наблюдават метеоритите - Pan-STARRS, автоматизирано отстраняват орбиталните апарати от фотосите. Радиотелескопите работят на радиочестоти, свободни от сателитни системи като GPS, които в противоположен случай биха били „ ослепително ярки ” за астрономическото съоръжение.
Към днешна дата на околоземна орбита се намират 5162 обекта. От тях действат към 2000. В рамките на  плана Starlink е планувано стартирането на 12 хиляди спътника. По мнението на Дафи това може да е краят на наземните радио- и микровълнови телескопи. Хората няма да могат да следят в никакъв случай повече от Земята реликтово лъчение или сигнали от нововъзникващи звезди. Обаче ученият признава, че общочовешката изгода от високоскоростния интернет като цяло ще надвиши загубите на астрономите.