40% от българите не са прочели нито една книга през

40% от българите не са прочели нито една книга през предходната година, а към 20% имат най-много 10 книги у дома, заяви Българска национална телевизия. Данните на " Алфа Рисърч " сатанаха ясни през днешния ден - в интернационалния ден на граматността.

Почти 38% от българите не са прочели нито една книга за последната година. Това демонстрират данните от национално представително изследване „ Българинът и четенето “, извършено от „ Алфа Рисърч “ във връзка Международния ден на грамотността. То е извършено на терен в интервала 24 ноември – 5 декември 2021 година посредством директно стандартизирано изявление с таблети. В синхрон с общата наклонност за последователно понижаване на четенето на хартиен притежател, пълзи нагоре делът на хората, които, или не имат никаква книга у дома, или имат под 10 книги. Те към този момент обгръщат към 20% от пълнолетните българи. 91% от тях не са прочели нито една книга през последната година. Най-ревностни читатели са тези 35% от интервюираните, които имат над 100 книги в дома си.

Две трети от тях са прочели над 6 книги през последната година. Колкото повече книги има един човек, толкоз е по-висок ползата му към четенето. Възможно е обаче тази функционалност на домашната библиотека да стартира постепенно да отмира. Проучването сочи, че 18% от тези, които имат над 100 книги в дома и 9% от тези с над 200 книги не са прочели нито една книга през последната година. Очевидно, част от днешните домашни библиотеки са събрани, с помощта на по-възрастните генерации, само че тяхното съществуване не постоянно стимулира по-младите да четат. Книгите участват в дома като част от живота на родителите, само че не безусловно като част от интелектуалния живот на младото потомство. Предпочитана е художествена литература - 46.8%.

Удвоява се ползата към актуалните български създатели – от 8% през 2014г. на 16% през днешния ден. Лек растеж е налице при международната и българската класика, желана от 15 до 20 на 100 от интервюираните. 60% от българите изрично застават зад изказванието, че си коства да четат. За 28% смисъла на четенето отстъпва място на други, считани за по-важни занимания, а 12% са на мнение, че няма смисъл да се чете. От изследването излиза наяве, че колкото по-висок е социално-икономическият статус на интервюираните - по-високо обучение, вид претовареност, приходи, толкоз по-силно изразена е настройката, че четенето е от голяма важност. За възрастовата група 18-30 година полезността на книгите и четенето е изместена главно от занимания в цифрова среда, като гледане на филми, слушане на музика, игри в интернет, превозване на време в обществените мрежи. Сред тази група, наред с най-възрастните, е регистриран и вторият най-голям дял непрочели нито една книга за последната година.

Навикът да се четат книги стартира да се построява от най-ранна детска възраст. 83% от родителите на деца до 7-годишна възраст заявяват, че им четат. 39% го вършат постоянно, а 44% - понякога. 17 на 100 декларират, че не им четат, а избират да гледат филми по телевизия, или интернет. Майките по-често четат, а бащите по-често гледат телевизия, или се занимават в интернет с децата.

С повишаване на възрастта на децата, когато те към този момент сами могат да четат книги, практиките им на четене значително възпроизвеждат моделите, заложени в фамилната среда. Според 38% от родителите на деца сред 7 и 16 година, детето/децата им са прочели до 5 книги през последната година, а съгласно 21% - сред 6 и 10. Според едвам 8% от родителите децата им са прочели над 10 книги за една година. Потенциалният хартиен пазар в България обгръща към 40 на 100 от пълнолетните българи, закупуващи най-малко една книга годишно. 56.6% са закупили до 5 книги, 27.9% – от 6 до 10, а над 10 книги – 15.5%. Така, на един българин се пада  малко над книга и половина годишно, само че междинният брой закупени книги, в случай че разгледаме единствено участниците в пазара, е 5.3.

Топ три фактора за избор на книга остават рекомендациите на другар (41%), известността на създателя ( 26%) и промоцията на книгата (19%) На към 1/5 от пълнолетното население, главно „ дейни читатели “, се е случвало да смъкват книги от интернет. Проучването демонстрира, че колкото повече един човек чете, толкоз по-склонен е да разнообразява източниците, посредством които си набира книги, обръщайки се и към световната мрежа.

Близо половината от хората, които са копирали книги, настояват, че най-често са прибягвали до копирен център (48%). Собствена копирна машина употребяват 18%, служебна – 14%, а книжарници – 13%. Четенето на книги съумява да резервира мястото си в „ топ 5 “ действия, упражнявани от българите в свободното им време. Същевременно настъпват обилни промени както в заниманията на хората отвън професионалната им активност, по този начин и във формите и методите на четене. Водещо място в структурата на свободното време продължава да заема гледането на телевизия - 69.5%.

В свободното си време над 80% от хората до 30 година и над 60% от тези до 40 година поддържат връзка през обществените медии, или имат разнообразни занимания в интернет. От 36-те % интервюирани, посочващи четенето като свое всекидневно занятие, едвам 11% са до 30 година и 15% - до 40 г. Всички тези знаци демонстрират доста съществено и задълбочаващо се изместване на класическото четене от интензивности в електронната среда.  За 52% от хората, които четат, пожеланият метод остава хартиеният притежател. Въпреки, че резервира първото си място, той бележи спад с 15% по отношение на 2014 година, когато 67% от интервюираните са декларирали, че четат преобладаващо на хартия. Респективно, различните, електронни способи на четене нарастват сумарно от 36.7% на 46.8% – на компютър (20%), таблет или смарт телефон (9%), електронен читател (6%),  слушане на аудиокниги (1%).