4 декември е смятан за ден, в който се почита

4 декември е считан за ден, в който се уважава артилерията по целия свят. Католиците постоянно означават и настойничката на този тип войска – Света Барбара. В Православната черква е известна като Света Варвара и историята ѝ на практика се припокрива, въпреки и през днешния ден католиците да отхвърлят нейното битие. 

Въпросната светица не се нрави изключително на католическия календар по една особена причина – липсват доказателства, че същата е действителен човек. След разглеждане на Католическата черква, Света Барбара е изведена от листата с мъченици през 1969 година Легендата несъмнено печели сърцата на историците и на артилеристите.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65606

Света Барбара е красивата щерка на богат римски богохулник на име Диоскорус през 3 век прочие Хр. Бащата се пробва да защищити своята наследница от външния свят и по тази причина взема решение да я изпрати в най-високата си кула, тъкмо както бихме забелязали в една друга история на Дисни. Според легендата, Барбара била предпазена от хората, само че Бог виждал всичко и ѝ предложил да одобри християнството.

Момичето не е контактувало с нито един набожен човек до този миг. Варвара приема новата вяра, а нейният татко схваща за новите влечения на своята наследничка и в гнева си пробва да я убие. Момичето съумява да избяга и се крие в околните планини, където е открита от пастир, който взема решение да получи премията за главата ѝ. По тази причина момичето съумява да се върне назад в фамилията при побеснелия си татко.

Гневът на Диоскорус освен не затихвал, само че и го стимулирал да заведе щерка си при римски префект, заявявайки, че щерка му е разколник и отхвърля езичеството. Дамата е наказана на гибел за това закононарушение, а самият татко получава правото да извърши присъдата – обезглавяването на личната си щерка. Мнозина биха очаквали по това време да се прояви някаква форма на разсъдък, само че в името на религията, бащата задоволява боговете. След това потегля към дома си, най-вероятно удовлетворен от свършената работа.

Снимка: By Wilhelm Kalteysen – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30429094

Барвара получава правото си да отмъсти. Според митичните предания, Диоскорус, както и всички останали римски префекти, били ударени от светкавици и телата им станали на пепел. Случилото станало малко след обезглавяването на дъщерята. С времето историята на мъченичката се споделя бързо и стартира да замисля тези, които към момента преследвали християните. Мнозина се замисляли, преди да продължат да гонят новата фракция. Когато Китай изобретява барута, предстоящо почнали да се създават и първите оръдия.

Те проправили своя път от Азия към Европа и страхът от новото оръжие се оказал тъкмо толкоз злокобен, колкото и страхът от гнева на Барбара. По тази причина всеки артилерист към този миг почнал да се кланя точно на своята нова настойничка – по този начин или другояче артилеристите можели да се оправят извънредно добре със задачата да сеят гибел от разстояние. Имайки поради, че всяка мълния и мълния била преписана точно на нея, било повече от ясно, че всеки ще избира точно нея на своя страна.

Снимка: By Hardnfast at English Wikipedia, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74792331

Освен това италианци, испанци и французи наричали оръжейниците – santabarbara. Местата, където се съхранява барутът, както и всички останали типове оръжия, употребяващи неговата благословия, бързо получавали най-малко една икона на светицата. Миньорите също я почитат и първата работа, при започването на нов план е да създадат дребен олтар с нейната икона, с цел да може да бъдат сигурни, че ще бъдат благословени по време на работа. Процесът се повтаря за всеки нов тунел и за всяко ново отклонение.

Във Франция можем да видим, че е определена настойничка на пожарникарите, също по този начин се счита и за повелителка на огъня и с нейната благосклонност може да се чака сполучливото завръщане на всеки пожарникар.

След като топовните изстрели успявали да припомнят доста съществено за тъкмо това естествено събитие. В множеството случаи даже артилеристите кръщават по този начин своите оръдия. Можем да обърнем внимание даже на обстоятелството, че в американската войска, почетният медал носи името Света Барбара и се дава за най-високи достижения по време на борба, както и професионално деяние на бойното поле.

Снимка: By Pappenheim – Own work, Copyrighted free use, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9812337

В древността единствено малко на брой артилеристи получават тази респект, а дълготрайната работа не е единственото условие, належащо е демонстрирането на достолепие, жертвоготовност и ангажираност на бойното поле  – все качества на самата мъченица. Американската войска нормално организира учения и надпревари сред другите артилерии.

В България празникът се уважава и в някои региони Света Варвара се счита за настойничка на децата от заболявания и най-много дребна шарка, както и на миньорите, в това число и на тези, които са умряли ненадейно и не са имали опция да се разкаят. В другите райони на България, светицата се уважава по разнообразни способи, само че постоянно обичаите са свързани с варене на леща или фасул, както и с оставянето на трапеза след празника. Според богословът Венцислав Каравълчев, Света Варвара е родена в Илиопол – с. Елешница. Според християнското поверие, гробницата на мъченицата почнала да се слави като източник на чудеса на вярата. През 1930 година нейните мощи са пренесени в Патриаршеската катедрала „ Свети Владимир “ в Киев.