Ричард Тъкър – един от най-прославените американски тенори
30 години Тъкър бе една от най-ярките звезди на МЕТ. Звезда с непомръкващ искра чак до неочаквания си завършек на 8 януари 1975 година. На другия ден Ню Йорк Таймс излиза със заглавие: „ Първият тенор на МЕТ не е към този момент сред нас… “ Ричард Тъкър умира, когато е на върха на славата. В Мичиган, по време на следващото концертно турне със своя другар – популярния баритон Робърт Мерил. Часове преди да се появят на сцената, Тъкър получава инфаркт… Огромна е покрусата на хилядите почитатели, а Мерил изрича: „ Той бе най-блестящият тенор, който в миналото съм слушал… “ В средата на 50-те години пък шефът на МЕТ, вездесъщият Рудолф Бинг възкликва: „ Карузо, Карузо… Само това чуваш навсякъде…Има обаче и друго име! То е Ричард Тъкър! Убеден съм, един ден ще се гордеем с това име. Ще описваме, че сме имали достойнството да приветстваме на сцената Ричард Тъкър, пленени от изумителната му заложба на първокачествен оперен артист… “
Кариерата на Ричард Тъкър обаче стартира с провал. Първото прослушване в МЕТ, уви, не води до ангажимент.
Вторият път обаче, през 1944 година, Едуард Джонсън, тогавашният началник на най-престижния американски оперен спектакъл взема решение, че е пристигнал моментът да даде късмет на Ричард Тъкър. Той би трябвало да научи партията на Енцо от операта „ Джоконда “ на Понкиели, а дебютът на 25 януари 1945 година бележи началото на извънредно сполучлива кариера.
Критиците не пропущат да наблегнат на обстоятелството, че Тъкър принадлежи към елитна група американски артисти, които през 30-те и изключително 40-те години издигат неимоверно престижа на МЕТ. Оформят ядрото на така наречен американска певческа школа: Ричард Тъкър, Ленърд Уорън, Робърт Мерил, Йън Пиърс, Елинор Стибър… Колкото до кариерата на Тъкър, тя набира все по-голяма скорост.
Върховите достижения на американския тенор са най-много в италианския репертоар: „ Аида “, „ Риголето “, „ Дон Карлос “, „ Травиата “, „ Тоска “, „ Бохеми “, „ Бътърфлай “, „ Андре Шение “ – удивително видоизменение на Ричард Тъкър в шедьовъра на Умберто Джордано, а публиката в МЕТ на крайници възторжено приветства своя любимец...
Когато през януари 1975 година Ричард Тъкър си отива от този свят, фамозното сопрано Леонтин Прайс възкликва: „ Ричард бе превъзходен актьор, прелестен сътрудник, който знае по какъв начин да те предразположи, с цел да дадеш най-хубавото от себе си на сцената. Задължена съм му цялостен живот… “
В съботната вечер ще чуем двамата велики оперни актьори в основните функции – на Алваро и Леонора в операта „ Силата на ориста “ от Верди. Ценен запис продуциран от RCA през 1964 година. В звездната компания отпред с Ричард Тъкър и Леонтин Прайс са баритонът Робърт Мерил и мецосопраното Шърли Верет. С присъединяване на италиански оперен хор и оркестър на RCA обединени от диригентската палка на Томас Шипърс.
Съдържание на операта „ Силата на ориста “
Кариерата на Ричард Тъкър обаче стартира с провал. Първото прослушване в МЕТ, уви, не води до ангажимент.
Вторият път обаче, през 1944 година, Едуард Джонсън, тогавашният началник на най-престижния американски оперен спектакъл взема решение, че е пристигнал моментът да даде късмет на Ричард Тъкър. Той би трябвало да научи партията на Енцо от операта „ Джоконда “ на Понкиели, а дебютът на 25 януари 1945 година бележи началото на извънредно сполучлива кариера.
Критиците не пропущат да наблегнат на обстоятелството, че Тъкър принадлежи към елитна група американски артисти, които през 30-те и изключително 40-те години издигат неимоверно престижа на МЕТ. Оформят ядрото на така наречен американска певческа школа: Ричард Тъкър, Ленърд Уорън, Робърт Мерил, Йън Пиърс, Елинор Стибър… Колкото до кариерата на Тъкър, тя набира все по-голяма скорост.
Върховите достижения на американския тенор са най-много в италианския репертоар: „ Аида “, „ Риголето “, „ Дон Карлос “, „ Травиата “, „ Тоска “, „ Бохеми “, „ Бътърфлай “, „ Андре Шение “ – удивително видоизменение на Ричард Тъкър в шедьовъра на Умберто Джордано, а публиката в МЕТ на крайници възторжено приветства своя любимец...
Когато през януари 1975 година Ричард Тъкър си отива от този свят, фамозното сопрано Леонтин Прайс възкликва: „ Ричард бе превъзходен актьор, прелестен сътрудник, който знае по какъв начин да те предразположи, с цел да дадеш най-хубавото от себе си на сцената. Задължена съм му цялостен живот… “
В съботната вечер ще чуем двамата велики оперни актьори в основните функции – на Алваро и Леонора в операта „ Силата на ориста “ от Верди. Ценен запис продуциран от RCA през 1964 година. В звездната компания отпред с Ричард Тъкър и Леонтин Прайс са баритонът Робърт Мерил и мецосопраното Шърли Верет. С присъединяване на италиански оперен хор и оркестър на RCA обединени от диригентската палка на Томас Шипърс.
Съдържание на операта „ Силата на ориста “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ