Ръстът на заплатите ни върна година назад, очаква се сериозен спад на парите от близки в чужбина |
3% спад на действителния БВП (БВП) през 2020 година и напредък с 2.5% през 2021 година предвижда Министерството на финансите, което нощес разгласява есенната си макроикономическа прогноза. Международният валутен фонд предвижда 4% спад тази година и възобновяване с 4.1% следващата година, само че българските финансисти са на мнение, че през 2021 година стопанската система ни няма да доближи предкризисното си ниво.
МФ чака средногодишният спад на заетостта през 2020 година да бъде към 2.6%, а коефициентът на безработица - 5.6%. Прогнозният растеж на заплатите е с 5% през 2020 година и ускорение през 2021 година посредством и на частния бранш, и на обществения.
Прогнозираната средногодишна инфлация за 2020 година е 1.4%. През идната година нейната динамичност ще зависи от възобновяване на интернационалните цени на суровините и на цените на петрола, пишат от МФ.
Увеличената неустановеност през 2020 година кара хората да икономисват, да не вземат заеми. Очаква се за годината вземанията от предприятия да набъбнат с 0.6%, а от семействата - с 5%. През 2021-ва търсенето на заеми ще се форсира, само че при компаниите то ще бъде по-слабо изразено, заради предстоящата към момента слаба капиталова интензивност в частния бранш, пишат от МФ.
Като част от тази прогноза е създаден различен макроикономически сюжет с по-неблагоприятна динамичност на външната среда през 2020 и 2021 година Резултатите от тази симулация демонстрират утежняване на общата динамичност на Брутният вътрешен продукт, като действителните промени през 2020 и 2021 година ще бъдат по-ниски, съответно с 2.2 и 4.3 пр.п., по отношение на базовия сюжет. През целия планиран интервал нивото на Брутният вътрешен продукт по настоящи цени ще бъде по-ниско по отношение на базовия сюжет.
Външна среда
Понижаването на Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е с 14% през второто тримесечие, на Турция - с 9.9%. Съизмерими са спадовете на главните търговски сътрудници на България.
МФ гради прогнозата си на основа допускането, че най-големият потрес върху стопанската система на Европейски Съюз и в световен проект е бил през второ тримесечие на 2020 година и до края на годината се чака усъвършенстване на икономическите индикатори. Дори и в този случай годишните данни ще отразяват най-големите спадове, регистрирани от десетилетия. Очаква се европейската стопанска система да се свие с 8.3% през 2020 година, а на международната да е с 4.7%. Растежи ще се следят от 2021 година, като икономическата интензивност в Европейски Съюз нарасне с 5.8%, а в света – с 5.1%. Възстановяването ще е по-бързо при развиващите се пазари, като международната икономика ще доближи предкризисните си равнища по-рано от европейската.
МФ прогнозира средногодишен валутен курс на еврото през 2020 година $1.14, а през 2021 година - $1.18, и опазване на същото ниво до края на прогнозния интервал. Като процентна смяна цифрата за 2020 година демонстрира номинално повишаване на еврото с 2.3%, а през идната година – с 3.4%.
Спадът в цената на петрола в лв. през 2020 година се пресмята на 44.3%. В идващите три години се чака отчасти възобновяване на цената му по отношение на нивото от 2019 година През 2021 година цената в доларово изражение ще се увеличи с 20%, а през 2022 и 2023 година - с по 5.8%.
През 2020 година интернационалните цени в доларово изражение на неенергийни първични материали се чака да бъдат с 5.1% по-ниски от 2019-а. В тази група храните и селскостопанските първични материали ще имат едва понижение, надлежно от 0.5 и 0.8%. Тези на металите и медта ще се намалят, надлежно с 13.2 и 13.5%. В интервала 2021–2023 година цените на тези артикули ще се покачват, приблизително с 2.3% и в края на прогнозния интервал ще бъдат малко по-високи от нивото през 2019 г.
Брутният вътрешен продукт
Запазена е прогнозата от пролетта за действителен спад на Брутният вътрешен продукт през 2020 година от 3%. Очаква се до края на годината потреблението на семействата да продължи да се намалява. Спадът на частното ползване за цялата 2020 година ще се ограничи до близо -1%. Очаква се обществените разноски за ползване и за вложения да продължат да нарастват. Частните вложения ще останат потиснати и през втората половина на 2020 година, заради несигурната среда и слабото търсене.
Спадът на международната и най-много на европейската стопанска система ще докара до годишно намаляване на износа на артикули и услуги. През 2020 година спадът на действителния експорт на услуги ще доближи 30.2%, а общото намаляване при артикули и услуги – 10.2%. Ограниченото търсене на артикули за експортно насочените действия, както и за ползване и вложения вътре в страната, ще провокира и спад на вноса на артикули и услуги, който се прави оценка на 10.4%. В резултат общият принос на външния бранш към растежа на Брутният вътрешен продукт ще бъде съвсем безпристрастен. През 2021 година МФ чака растежът на Брутният вътрешен продукт да доближи 2.5%. Потреблението на семействата ще се възвърне и ще надмине равнищата от 2019 година, подкрепено от покачването на заетостта и разполагаемия приход.
Инвестициите ще се възстановят най-бавно. Вероятно те ще стартират да нарастват към края на 2021 година и началото на 2022 година Очаква се цялостно възобновяване на износа на артикули през 2021 г. Прогнозата е той да нарасне с 5.6% и да надвиши равнището си от 2019 година по непрекъснати цени. Износът на услуги ще остане под предкризисните равнища макар упования значителен действителен растеж от 15.2%. Основната причина е забавеното възобновяване на интернационалните пътувания. Нито при стоките, нито при услугите ще се наблюдава постигане на равнищата от 2019 година В резултат на по-бързото повишаване на износа по отношение на вноса, чистият експорт ще има позитивен принос от 1.4 пр.п. към растежа на Брутният вътрешен продукт през 2021 година
Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3% през 2022 година и 3.2% през 2023 година Повишеното доверие измежду потребителите и повишаването на приходите ще доведат до напредък на частното ползване от към 3%. В същото време заради предприемане на консолидационни ограничения приносът на общественото ползване за растежа ще е по-слаб по отношение на първите две години от прогнозния интервал. В последната прогноза година се очаква по-високо повишаване на обществените вложения, заради достигането на края на интервала за усвояването на европейски средства по програмния период 2014-2020 година, както и упованията за завършване на инфраструктурни планове. През 2022–2023 година растежът на износа на артикули ще остане постоянен, в съответствие с развиването на външната среда. Износът на услуги ще продължи да нараства с високи темпове в следствие на възстановяване доверието на задграничните туристи, активността на туроператорите и авиопревозвачите. Вносът на артикули ще се форсира, подсилен от по-високото вътрешно търсене. Приносът на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще премине от леко позитивен в негативен.
Пазар на труда и приходи
От въвеждането на изключителното състояние у нас в средата на март доникъде на май беше регистрирано бързо увеличение на безработните в страната. След края на изключителното състояние броят им започна да понижава и тази наклонност се следи до края на септември. Ограничителните ограничения, свързани с COVID-19, способстваха за понижението на заетостта през второто тримесечие на годината (с 3.3% на годишна база). Най-много е намаляла заетостта в туризма, търговията и превоза, в добивната и преработващата индустрия.
Коефициентът на безработица през третото тримесечие на 2020 година евентуално ще е непосредствен и малко под записания през второто, а през четвъртото да продължи да се покачва. Така средногодишната стойност на коефициента на безработица (според НРС) се чака да бъде 5.6%, което е с 0.6 пр.п. по-ниско от цената в пролетната прогноза. Средногодишният спад на заетостта се очаква да е към 2.6%, което е с 0.5 пр.п над пролетната прогноза. Средногодишният коефициент на икономическа интензивност за 2020 година се свива до 72.7% (за популацията сред 15 и 64 г.).
Очакванията за интервала 2021–2023 година са заетостта постепенно да стартира да се възвръща и за 2021 година да се усили с 0.9%, а през 2022 година да се ускори до 1.5%. Достигане на броя на заети от предкризисната 2019 година се чака едвам през първите месеци на 2023 година, когато се предвижда годишен растеж на заетостта около 0.4%. През 2023 година заетостта в страната още веднъж ще бъде повлияна от неподходящото демографско развиване.
С възстановяването на стопанската система през 2021 година се чака коефициентът на безработица да намалее до 5.2% и до 4.6% през 2022 година, по-късно да се стабилизира към равнището от 2022 година и по-нататъшните му понижения да са маргинални. През 2021–2023 година икономическата интензивност на популацията ще записва наклонност на непрекъснато нарастване, което ще се обуслови както от повишаващата се претовареност (през 2021–2022 г.), по този начин и от понижението на популацията в трудоспособна възраст (2023 г.). През 2023 година коефициентът на икономическа интензивност на популацията ще доближи 76%. Това ще е исторически най-високата стойност на индикатора.
Динамиката на приходите от труд и продуктивността на труда през първото полугодие на 2020 г. беше повлияна в низходяща посока, в резултат на въведените ограничаващи ограничения против пандемията от средата на месец март. Освобождаването на претовареност и значителното стесняване на отработените часове доведе до мощно закъснение на растежа на компенсацията на един нает (надници, заплати и други придобивки (във валута или в натура)) през второто тримесечие на годината. По-подробните месечни данни от Краткосрочната статистика на заетите лица и разноските за труд демонстрираха възходящo развиване на междинната работна заплата след регистрираното дъно през април. До края на 2020 година номиналният ритъм на индикатора ще продължи постепенно да се форсира, паралелно с упованията за ограничение на спада на заетостта, само че ще остане относително по-нисък по отношение на година обратно.
Растежът на компенсацията на един нает за цялата 2020 година е оценен на около 5%. Допускането за опазване на огромна част от заетостта в резултат на използване на мярката 60/40, ще окаже ограничителен резултат и върху продуктивността на труда. През 2020 година динамичността на реалната продуктивност ще премине на негативна територия (-0.4%), което е с към 3.5 пр.п. по-ниско по отношение на регистрирания ритъм на напредък през 2019 г. През 2021 година компенсацията на един нает ще се характеризира с интензивен ритъм на повишаване, който се очаква да доближи към 6%. Последното ще отразява ускорението на индикатора както в частния бранш, по този начин и резултатите от по-нататъшното нарастване на приходите в бранша на образованието, плануваното нарастване на разноските за личен състав в държавната администрация, в структурите, които са натоварени с дейности по преодоляване на пандемията и следствията от нея, минималната работна заплата и други Възходящото развиване на обсъждания индикатор ще продължи и през 2022–2023 година, като в края на прогнозния период се чака да нараства с ритъм от към 7%.
При запазване на повишаването на компенсацията на един нает за целия планиран интервал номиналните разноски за труд на единица продукция (НРТЕП) ще продължат да се покачват. Най-висок темп се чака през 2020 година, защото оптимизацията на разходите за труд в стопанската система ще се осъществи преди всичко посредством понижение на заетостта, до момента в който при динамиката на компенсацията на един нает беше регистрирано само закъснение. С възобновяване на позитивната динамичност на продуктивността през 2021–2023 година, темпът на напредък на номиналните разноски за единица продукция ще стартира да се забавя. Растежът на НРТЕП е оценен на 5.5% през 2020 година и 4.4% за прогнозния интервал 2021–2023 година
Инфлация
Инфлацията по месеци на годишна база намаляваше през първото полугодие на 2020 година През август тя беше 0.6%, спрямо 3.1% в края на 2019 година Основен фактор за забавянето на инфлационните процеси в страната беше спадът в цените на енергийните артикули, провокиран от намаляване на интернационалните цени на нефта. За 2020 година се обрисува външните и вътрешните фактори за повишаване на цените в страната да имат слабо влияние, само че инфлацията до август бе по-висока от предвижданата в пролетната прогноза. В края на годината чакаме спад в цените на енергийните стоки и на неенергийните промишлени артикули. Поради усложненията в интернационалната търговия, подбудени от разпространението на ковид, е допустимо ограничение на вноса на някои пресни артикули . Възможните шокове в предлагането на храни очакваме да се отразят в позитивна инфлация при питателните артикули, която ще провокира и повишаване на цените на някои услуги като публично хранене .
В месечната динамичност на инфлацията на годишна база, чакаме тя да се увеличи до 0.8% в края на годината. Средногодишната инфлация се предвижда да бъде 1.4% при очакване от 0.1% в пролетната прогноза. Инфлационните процеси през 2021 година ще зависят преди всичко от степента на възобновяване на интернационалните цени на суровините и на петрола. Текущите интернационалните оценки за динамичността на цените на петрола демонстрират покачване през 2021 година, което е доста под равнището от 2019 година В съпоставяне с 2020 година ще
има повишаване при цените на енергийните артикули в страната в края на 2021 година, което се прави оценка на 5%.
Международните цени на храните леко ще нарастнат, което ще провокира и по-висока инфлация при тях в сравнение с 2020 година В края на 2021 година предвиждаме инфлацията да се форсира до 2.8%, а средногодишната инфлация до 2.1%. При услугите чакаме ускоряване на повишаването на цените през 2022–2023 година, което ще се дължи на възобновяване на вътрешното търсене. През последните две години от прогнозния интервал МФ чака средногодишната инфлация да бъде към 2.5-2.6%.
Платежен баланс
Данните за първите седем месеца на 2020 година показаха по-благоприятна динамичност в търговията със артикули от предстоящата в пролетната прогноза. Въпреки спадовете износът остана относително по-слабо обиден от COVID-19 рецесията и чистият ефект върху комерсиалния баланс все още е позитивен. Запазват се упованията за намаляване на интернационалните цени на множеството групи артикули през 2020 година По-значителният спад при енергийните артикули ще предопредели образуването на позитивни условия на търговия, т.е. релативно по-високи цени на износ спрямо импорт. Това, съчетано с упования по-малък действителен спад на износа на артикули по отношение на вноса, ще се отрази в усъвършенстване на комерсиалното салдо, при по-ограничени номинални спадове по отношение на пролетната прогноза. Дефицитът по сметката ще доближи по-малко от 2% от Брутният вътрешен продукт, при съвсем 5% през 2019 година В противоположна посока ще е изменението на салдото по статия услуги. Излишъкът ще се свие с към една трета до 5.6% от Брутният вътрешен продукт. Причината е предстоящият забележителен спад на приходите от задгранични визити в страната и от транспортни услуги, предлагани на нерезиденти.
Прогнозира се и доста понижаване на паричните постъпления от българи, дълготрайно пребиваващи в чужбина. Това ще докара до по-нисък остатък по публикация второстепенен приход по отношение на 2019 година – с 0.8 пр.п. до 2.1% от Брутният вътрешен продукт. Същевременно, с оглед икономическата неустановеност и потребността от гарантиране на съответна ликвидност, се чака да се намали и изплатеният доход към инвеститори-нерезиденти. Това ще се отрази в известно усъвършенстване на салдото на първичния приход. Нетният резултат върху настоящата сметка ще е леко покачване на остатъка по отношение на 2019 година до 3.1% от Брутният вътрешен продукт, което съставлява и нарастване от 1.9 пр.п. спрямо пролетната прогноза.
През 2021 година се чака възобновяване на номиналния растеж на износа и вноса на артикули, подсилен от действителни растежи и повишаване на цените. Въпреки че изискванията на търговия леко ще се влошат, заради по-бързото повишаване на нефта, мощният действителен напредък на износа ще е основа за в допълнение стесняване на търговския недостиг. При услугите, заради ниската база от 2020 година, се чака доста покачване най-много на транспортни услуги и пътувания. С оглед по-големия дял на износа, остатъкът на публикацията ще се увеличи, достигайки 6.4% от Брутният вътрешен продукт. Трансферите по доходните публикации ще стартират да се възвръщат, като поради огромния размер на капиталовия приход, изплащан към нерезиденти, общият им недостиг леко ще нарасне. Излишъкът на настоящата сметка ще се усили до 3.9% от Брутният вътрешен продукт.
В края на прогнозния интервал (2022–2023 г.) номиналните растежи в търговията със артикули леко ще се ускорят. Увеличението на вноса ще изпревари това на износа и ще способства за повишаване на комерсиалния недостиг. Продължаващото възобновяване на износа на услуги през 2022 година ще е главен фактор за подобрението на салдото на услуги, както и за допълнителното увеличение на остатъка на настоящата сметка. Салдото по вторичния приход ще остане съвсем непроменено през двете години, а дефицитът по примитивен приход
последователно ще се усилва, в синхрон с нарастване на изплащания към нерезиденти капиталов приход. Излишъкът на настоящата сметка ще се увеличи през 2022 година, след което ще стартира да се намалява.
По отношение на финансовата сметка, през 2020 г. тенденцията на обезпечаване на ликвидност в страната би трябвало да се отрази в ограничение на задграничните активи и покачване на входящите средства. В интервала 2021–2023 година се чака потоците на активите да се запазят без основни промени, докато динамиката на пасивите ще бъде предопределена от изплащането и поемането на нов външен държавен дълг. Преките задгранични вложения ще възлизат на към 2.9% от Брутният вътрешен продукт през целия планиран небосвод.
Общата динамичност на платежния баланс предполага запазване на устойчива външна позиция и стабилно ниво на интернационалните запаси.
Паричен бранш
Растежът на заема за частния бранш стартира да се забавя от март. Годишният напредък към края на март беше 9.1%, а в края на август се забави до 6.1%. По-голям принос за по-ниския напредък имаше кредитът за нефинансови предприятия. Нарастването му се забави до 2.2% при 5.9% в края на 2019 година При кредитите за семействата по-осезаемо закъснение се наблюдаваше при потребителските заеми. Техният годишен напредък доближи 6.2% при 10.8% в края на 2019 година Жилищните заеми продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през осеммесечието, с покачване от 12.3% към края на август по отношение на 14.5% в края на 2019 година В съпоставяне с пролетната прогноза, упованията за вземанията от предприятия са ревизирани низходящо, което с изключение на настоящата динамичност отразява по-високия oчакван спад на вложенията. Развитието на заема за семействата, по-ниското предстоящо ниво на безработица и малко по-високият ритъм на повишаване на компенасацията на един нает дават съображение за по-високи упования за вземанията от семейства.
Прогнозите са растежът на заема за частния сектор да продължи да се забавя до края на 2020 година, отчитайки по-ниското търсене и отрицателните резултати върху икономическата интензивност произлизащи от обстановката с COVID-19. По-ниското търсене на заеми от фирми и семейства ще отразява и повишената неустановеност, по-висока податливост към икономисване и отсрочване на покупки, които не са от първа нужда.
Нарастването на заема за нефинансови предприятия ще бъде лимитирано от упования важен спад на частните вложения и на осъществените облаги. Забавянето в растежа на заема за семейства ще бъде в синхрон с по-ниския напредък на приходите и по-ниското ползване през 2020 г. Годишното повишаване на вземанията от предприятия се предвижда да бъде към 0.6% през 2020 година, а на вземанията от семействата – 5%. Общо растежът на вземанията от частния бранш през 2020 година се очаква да се забави до 2.2 при 9.7% в края на 2019 г.
През 2021 година търсенето на заеми ще стартира да се възстановява. От страна на нефинансовите предприятия то ще бъде по-слабо и повлияно от упованията за все още слаба капиталова интензивност в частния бранш. При семействата упованията за по-високо търсене на заеми ще подкрепи възобновяване на потребителските им разноски, в синхрон с ускорението в растежа на обезщетенията на наетите. Очакванията са растежа на общо вземанията от предприятия в края на 2021 година да бъде покрай 1.9%, а този на вземанията от семейства да се форсира до 5.6%. Общо вземанията от частния бранш през 2021 година ще се усилят с 3.3%. Предвижда се в интервала 2022–2023 година ускорението в растежа на заема за частния бранш гладко да продължи, както за предприятията, по този начин и за семействата, в синхрон с възобновяване на вътрешното търсене. Годишните темпове на повишаване от преди пандемията обаче няма да бъдат достигнати. Растежът на заема за нефинансови предприятия ще има постепенна възходяща динамичност при предстоящо едва възобновяване на частните вложения. Общо годишното повишаване на вземанията от предприятия ще се форсира до 3.8% и 4.6%, надлежно през 2022 и 2023 година
Кредитът за семейства също гладко ще се форсира, в сходство с динамичността на обезщетенията на наетите и по-ниското ниво на безработица. Годишният напредък на вземанията от семейства през 2022 и 2023 година се предвижда да бъде надлежно 6.7% и 6.9%. Общо растежът на вземанията от частния бранш в края на 2023 година ще бъде 5.5%. Привлечените депозити в банковата система ще продължат да се усилват с релативно високи темпове до края на 2020 година, отчитайки и нарасналата податливост към спестявания в условия на по-голяма неустановеност. Очакванията са в края на годината паричното предложение да забави годишното си повишаване до 8% при 9.9% в края на 2019 година, като в края на прогнозния интервал ще бъде покрай 8.1%.
Рискове пред прогнозата
Прогнозата е подвластна от развиването на епидемичната конюнктура, както в страната, по този начин и в глобален проект, предизвестява МФ. При увеличение на мерките с цел ограничаване на пандемията и имащи задържащ ефект върху икономическата интензивност може да се чакат негативни шокове както по линия на предлагането, така и по линия на потреблението и износа. Тези шокове биха имали отрицателен резултат върху Брутният вътрешен продукт най-вече през 2020 и 2021 година При липса на стабилно решение за справяне с пандемията може да се очаква несигурността измежду икономическите сътрудници да остане висока в средносрочен проект и в следствие да се осъществят по-ниски растежи. По отношение на външната среда, последните прогнози за главните търговски партньори на България демонстрират инспектиране на упованията към по-плавно възобновяване. Запазват се и негативните рискове, свързани с протекционистичните политики и нарушаване на световната търговия, както и с резултатите от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Всички те могат да се отразят в по-бавни темпове на повишаване на износа в прогнозния период.
При по-бързо справяне с епидемиологичната обстановка в световен проект пък може да се следи доста по-благоприятно влияние по линия на външната среда, изключително при ускорено възобновяване на интернационалния туризъм. В страната е допустимо да се осъществя по-бързо възобновяване на вложенията и по-силно повишаване на потреблението поради възобновяване на пазара на труда. Средствата по проекта за възстановяване на Европа също ще окажат позитивен резултат върху стопанската система, най-много в периода 2021–2026 година Очаква се България да има достъп до над 10 милиарда евро по линия на новия Механизъм за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз.
МФ чака средногодишният спад на заетостта през 2020 година да бъде към 2.6%, а коефициентът на безработица - 5.6%. Прогнозният растеж на заплатите е с 5% през 2020 година и ускорение през 2021 година посредством и на частния бранш, и на обществения.
Прогнозираната средногодишна инфлация за 2020 година е 1.4%. През идната година нейната динамичност ще зависи от възобновяване на интернационалните цени на суровините и на цените на петрола, пишат от МФ.
Увеличената неустановеност през 2020 година кара хората да икономисват, да не вземат заеми. Очаква се за годината вземанията от предприятия да набъбнат с 0.6%, а от семействата - с 5%. През 2021-ва търсенето на заеми ще се форсира, само че при компаниите то ще бъде по-слабо изразено, заради предстоящата към момента слаба капиталова интензивност в частния бранш, пишат от МФ.
Като част от тази прогноза е създаден различен макроикономически сюжет с по-неблагоприятна динамичност на външната среда през 2020 и 2021 година Резултатите от тази симулация демонстрират утежняване на общата динамичност на Брутният вътрешен продукт, като действителните промени през 2020 и 2021 година ще бъдат по-ниски, съответно с 2.2 и 4.3 пр.п., по отношение на базовия сюжет. През целия планиран интервал нивото на Брутният вътрешен продукт по настоящи цени ще бъде по-ниско по отношение на базовия сюжет.
Външна среда
Понижаването на Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е с 14% през второто тримесечие, на Турция - с 9.9%. Съизмерими са спадовете на главните търговски сътрудници на България.
МФ гради прогнозата си на основа допускането, че най-големият потрес върху стопанската система на Европейски Съюз и в световен проект е бил през второ тримесечие на 2020 година и до края на годината се чака усъвършенстване на икономическите индикатори. Дори и в този случай годишните данни ще отразяват най-големите спадове, регистрирани от десетилетия. Очаква се европейската стопанска система да се свие с 8.3% през 2020 година, а на международната да е с 4.7%. Растежи ще се следят от 2021 година, като икономическата интензивност в Европейски Съюз нарасне с 5.8%, а в света – с 5.1%. Възстановяването ще е по-бързо при развиващите се пазари, като международната икономика ще доближи предкризисните си равнища по-рано от европейската.
МФ прогнозира средногодишен валутен курс на еврото през 2020 година $1.14, а през 2021 година - $1.18, и опазване на същото ниво до края на прогнозния интервал. Като процентна смяна цифрата за 2020 година демонстрира номинално повишаване на еврото с 2.3%, а през идната година – с 3.4%.
Спадът в цената на петрола в лв. през 2020 година се пресмята на 44.3%. В идващите три години се чака отчасти възобновяване на цената му по отношение на нивото от 2019 година През 2021 година цената в доларово изражение ще се увеличи с 20%, а през 2022 и 2023 година - с по 5.8%.
През 2020 година интернационалните цени в доларово изражение на неенергийни първични материали се чака да бъдат с 5.1% по-ниски от 2019-а. В тази група храните и селскостопанските първични материали ще имат едва понижение, надлежно от 0.5 и 0.8%. Тези на металите и медта ще се намалят, надлежно с 13.2 и 13.5%. В интервала 2021–2023 година цените на тези артикули ще се покачват, приблизително с 2.3% и в края на прогнозния интервал ще бъдат малко по-високи от нивото през 2019 г.
Брутният вътрешен продукт
Запазена е прогнозата от пролетта за действителен спад на Брутният вътрешен продукт през 2020 година от 3%. Очаква се до края на годината потреблението на семействата да продължи да се намалява. Спадът на частното ползване за цялата 2020 година ще се ограничи до близо -1%. Очаква се обществените разноски за ползване и за вложения да продължат да нарастват. Частните вложения ще останат потиснати и през втората половина на 2020 година, заради несигурната среда и слабото търсене.
Спадът на международната и най-много на европейската стопанска система ще докара до годишно намаляване на износа на артикули и услуги. През 2020 година спадът на действителния експорт на услуги ще доближи 30.2%, а общото намаляване при артикули и услуги – 10.2%. Ограниченото търсене на артикули за експортно насочените действия, както и за ползване и вложения вътре в страната, ще провокира и спад на вноса на артикули и услуги, който се прави оценка на 10.4%. В резултат общият принос на външния бранш към растежа на Брутният вътрешен продукт ще бъде съвсем безпристрастен. През 2021 година МФ чака растежът на Брутният вътрешен продукт да доближи 2.5%. Потреблението на семействата ще се възвърне и ще надмине равнищата от 2019 година, подкрепено от покачването на заетостта и разполагаемия приход.
Инвестициите ще се възстановят най-бавно. Вероятно те ще стартират да нарастват към края на 2021 година и началото на 2022 година Очаква се цялостно възобновяване на износа на артикули през 2021 г. Прогнозата е той да нарасне с 5.6% и да надвиши равнището си от 2019 година по непрекъснати цени. Износът на услуги ще остане под предкризисните равнища макар упования значителен действителен растеж от 15.2%. Основната причина е забавеното възобновяване на интернационалните пътувания. Нито при стоките, нито при услугите ще се наблюдава постигане на равнищата от 2019 година В резултат на по-бързото повишаване на износа по отношение на вноса, чистият експорт ще има позитивен принос от 1.4 пр.п. към растежа на Брутният вътрешен продукт през 2021 година
Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3% през 2022 година и 3.2% през 2023 година Повишеното доверие измежду потребителите и повишаването на приходите ще доведат до напредък на частното ползване от към 3%. В същото време заради предприемане на консолидационни ограничения приносът на общественото ползване за растежа ще е по-слаб по отношение на първите две години от прогнозния интервал. В последната прогноза година се очаква по-високо повишаване на обществените вложения, заради достигането на края на интервала за усвояването на европейски средства по програмния период 2014-2020 година, както и упованията за завършване на инфраструктурни планове. През 2022–2023 година растежът на износа на артикули ще остане постоянен, в съответствие с развиването на външната среда. Износът на услуги ще продължи да нараства с високи темпове в следствие на възстановяване доверието на задграничните туристи, активността на туроператорите и авиопревозвачите. Вносът на артикули ще се форсира, подсилен от по-високото вътрешно търсене. Приносът на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще премине от леко позитивен в негативен.
Пазар на труда и приходи
От въвеждането на изключителното състояние у нас в средата на март доникъде на май беше регистрирано бързо увеличение на безработните в страната. След края на изключителното състояние броят им започна да понижава и тази наклонност се следи до края на септември. Ограничителните ограничения, свързани с COVID-19, способстваха за понижението на заетостта през второто тримесечие на годината (с 3.3% на годишна база). Най-много е намаляла заетостта в туризма, търговията и превоза, в добивната и преработващата индустрия.
Коефициентът на безработица през третото тримесечие на 2020 година евентуално ще е непосредствен и малко под записания през второто, а през четвъртото да продължи да се покачва. Така средногодишната стойност на коефициента на безработица (според НРС) се чака да бъде 5.6%, което е с 0.6 пр.п. по-ниско от цената в пролетната прогноза. Средногодишният спад на заетостта се очаква да е към 2.6%, което е с 0.5 пр.п над пролетната прогноза. Средногодишният коефициент на икономическа интензивност за 2020 година се свива до 72.7% (за популацията сред 15 и 64 г.).
Очакванията за интервала 2021–2023 година са заетостта постепенно да стартира да се възвръща и за 2021 година да се усили с 0.9%, а през 2022 година да се ускори до 1.5%. Достигане на броя на заети от предкризисната 2019 година се чака едвам през първите месеци на 2023 година, когато се предвижда годишен растеж на заетостта около 0.4%. През 2023 година заетостта в страната още веднъж ще бъде повлияна от неподходящото демографско развиване.
С възстановяването на стопанската система през 2021 година се чака коефициентът на безработица да намалее до 5.2% и до 4.6% през 2022 година, по-късно да се стабилизира към равнището от 2022 година и по-нататъшните му понижения да са маргинални. През 2021–2023 година икономическата интензивност на популацията ще записва наклонност на непрекъснато нарастване, което ще се обуслови както от повишаващата се претовареност (през 2021–2022 г.), по този начин и от понижението на популацията в трудоспособна възраст (2023 г.). През 2023 година коефициентът на икономическа интензивност на популацията ще доближи 76%. Това ще е исторически най-високата стойност на индикатора.
Динамиката на приходите от труд и продуктивността на труда през първото полугодие на 2020 г. беше повлияна в низходяща посока, в резултат на въведените ограничаващи ограничения против пандемията от средата на месец март. Освобождаването на претовареност и значителното стесняване на отработените часове доведе до мощно закъснение на растежа на компенсацията на един нает (надници, заплати и други придобивки (във валута или в натура)) през второто тримесечие на годината. По-подробните месечни данни от Краткосрочната статистика на заетите лица и разноските за труд демонстрираха възходящo развиване на междинната работна заплата след регистрираното дъно през април. До края на 2020 година номиналният ритъм на индикатора ще продължи постепенно да се форсира, паралелно с упованията за ограничение на спада на заетостта, само че ще остане относително по-нисък по отношение на година обратно.
Растежът на компенсацията на един нает за цялата 2020 година е оценен на около 5%. Допускането за опазване на огромна част от заетостта в резултат на използване на мярката 60/40, ще окаже ограничителен резултат и върху продуктивността на труда. През 2020 година динамичността на реалната продуктивност ще премине на негативна територия (-0.4%), което е с към 3.5 пр.п. по-ниско по отношение на регистрирания ритъм на напредък през 2019 г. През 2021 година компенсацията на един нает ще се характеризира с интензивен ритъм на повишаване, който се очаква да доближи към 6%. Последното ще отразява ускорението на индикатора както в частния бранш, по този начин и резултатите от по-нататъшното нарастване на приходите в бранша на образованието, плануваното нарастване на разноските за личен състав в държавната администрация, в структурите, които са натоварени с дейности по преодоляване на пандемията и следствията от нея, минималната работна заплата и други Възходящото развиване на обсъждания индикатор ще продължи и през 2022–2023 година, като в края на прогнозния период се чака да нараства с ритъм от към 7%.
При запазване на повишаването на компенсацията на един нает за целия планиран интервал номиналните разноски за труд на единица продукция (НРТЕП) ще продължат да се покачват. Най-висок темп се чака през 2020 година, защото оптимизацията на разходите за труд в стопанската система ще се осъществи преди всичко посредством понижение на заетостта, до момента в който при динамиката на компенсацията на един нает беше регистрирано само закъснение. С възобновяване на позитивната динамичност на продуктивността през 2021–2023 година, темпът на напредък на номиналните разноски за единица продукция ще стартира да се забавя. Растежът на НРТЕП е оценен на 5.5% през 2020 година и 4.4% за прогнозния интервал 2021–2023 година
Инфлация
Инфлацията по месеци на годишна база намаляваше през първото полугодие на 2020 година През август тя беше 0.6%, спрямо 3.1% в края на 2019 година Основен фактор за забавянето на инфлационните процеси в страната беше спадът в цените на енергийните артикули, провокиран от намаляване на интернационалните цени на нефта. За 2020 година се обрисува външните и вътрешните фактори за повишаване на цените в страната да имат слабо влияние, само че инфлацията до август бе по-висока от предвижданата в пролетната прогноза. В края на годината чакаме спад в цените на енергийните стоки и на неенергийните промишлени артикули. Поради усложненията в интернационалната търговия, подбудени от разпространението на ковид, е допустимо ограничение на вноса на някои пресни артикули . Възможните шокове в предлагането на храни очакваме да се отразят в позитивна инфлация при питателните артикули, която ще провокира и повишаване на цените на някои услуги като публично хранене .
В месечната динамичност на инфлацията на годишна база, чакаме тя да се увеличи до 0.8% в края на годината. Средногодишната инфлация се предвижда да бъде 1.4% при очакване от 0.1% в пролетната прогноза. Инфлационните процеси през 2021 година ще зависят преди всичко от степента на възобновяване на интернационалните цени на суровините и на петрола. Текущите интернационалните оценки за динамичността на цените на петрола демонстрират покачване през 2021 година, което е доста под равнището от 2019 година В съпоставяне с 2020 година ще
има повишаване при цените на енергийните артикули в страната в края на 2021 година, което се прави оценка на 5%.
Международните цени на храните леко ще нарастнат, което ще провокира и по-висока инфлация при тях в сравнение с 2020 година В края на 2021 година предвиждаме инфлацията да се форсира до 2.8%, а средногодишната инфлация до 2.1%. При услугите чакаме ускоряване на повишаването на цените през 2022–2023 година, което ще се дължи на възобновяване на вътрешното търсене. През последните две години от прогнозния интервал МФ чака средногодишната инфлация да бъде към 2.5-2.6%.
Платежен баланс
Данните за първите седем месеца на 2020 година показаха по-благоприятна динамичност в търговията със артикули от предстоящата в пролетната прогноза. Въпреки спадовете износът остана относително по-слабо обиден от COVID-19 рецесията и чистият ефект върху комерсиалния баланс все още е позитивен. Запазват се упованията за намаляване на интернационалните цени на множеството групи артикули през 2020 година По-значителният спад при енергийните артикули ще предопредели образуването на позитивни условия на търговия, т.е. релативно по-високи цени на износ спрямо импорт. Това, съчетано с упования по-малък действителен спад на износа на артикули по отношение на вноса, ще се отрази в усъвършенстване на комерсиалното салдо, при по-ограничени номинални спадове по отношение на пролетната прогноза. Дефицитът по сметката ще доближи по-малко от 2% от Брутният вътрешен продукт, при съвсем 5% през 2019 година В противоположна посока ще е изменението на салдото по статия услуги. Излишъкът ще се свие с към една трета до 5.6% от Брутният вътрешен продукт. Причината е предстоящият забележителен спад на приходите от задгранични визити в страната и от транспортни услуги, предлагани на нерезиденти.
Прогнозира се и доста понижаване на паричните постъпления от българи, дълготрайно пребиваващи в чужбина. Това ще докара до по-нисък остатък по публикация второстепенен приход по отношение на 2019 година – с 0.8 пр.п. до 2.1% от Брутният вътрешен продукт. Същевременно, с оглед икономическата неустановеност и потребността от гарантиране на съответна ликвидност, се чака да се намали и изплатеният доход към инвеститори-нерезиденти. Това ще се отрази в известно усъвършенстване на салдото на първичния приход. Нетният резултат върху настоящата сметка ще е леко покачване на остатъка по отношение на 2019 година до 3.1% от Брутният вътрешен продукт, което съставлява и нарастване от 1.9 пр.п. спрямо пролетната прогноза.
През 2021 година се чака възобновяване на номиналния растеж на износа и вноса на артикули, подсилен от действителни растежи и повишаване на цените. Въпреки че изискванията на търговия леко ще се влошат, заради по-бързото повишаване на нефта, мощният действителен напредък на износа ще е основа за в допълнение стесняване на търговския недостиг. При услугите, заради ниската база от 2020 година, се чака доста покачване най-много на транспортни услуги и пътувания. С оглед по-големия дял на износа, остатъкът на публикацията ще се увеличи, достигайки 6.4% от Брутният вътрешен продукт. Трансферите по доходните публикации ще стартират да се възвръщат, като поради огромния размер на капиталовия приход, изплащан към нерезиденти, общият им недостиг леко ще нарасне. Излишъкът на настоящата сметка ще се усили до 3.9% от Брутният вътрешен продукт.
В края на прогнозния интервал (2022–2023 г.) номиналните растежи в търговията със артикули леко ще се ускорят. Увеличението на вноса ще изпревари това на износа и ще способства за повишаване на комерсиалния недостиг. Продължаващото възобновяване на износа на услуги през 2022 година ще е главен фактор за подобрението на салдото на услуги, както и за допълнителното увеличение на остатъка на настоящата сметка. Салдото по вторичния приход ще остане съвсем непроменено през двете години, а дефицитът по примитивен приход
последователно ще се усилва, в синхрон с нарастване на изплащания към нерезиденти капиталов приход. Излишъкът на настоящата сметка ще се увеличи през 2022 година, след което ще стартира да се намалява.
По отношение на финансовата сметка, през 2020 г. тенденцията на обезпечаване на ликвидност в страната би трябвало да се отрази в ограничение на задграничните активи и покачване на входящите средства. В интервала 2021–2023 година се чака потоците на активите да се запазят без основни промени, докато динамиката на пасивите ще бъде предопределена от изплащането и поемането на нов външен държавен дълг. Преките задгранични вложения ще възлизат на към 2.9% от Брутният вътрешен продукт през целия планиран небосвод.
Общата динамичност на платежния баланс предполага запазване на устойчива външна позиция и стабилно ниво на интернационалните запаси.
Паричен бранш
Растежът на заема за частния бранш стартира да се забавя от март. Годишният напредък към края на март беше 9.1%, а в края на август се забави до 6.1%. По-голям принос за по-ниския напредък имаше кредитът за нефинансови предприятия. Нарастването му се забави до 2.2% при 5.9% в края на 2019 година При кредитите за семействата по-осезаемо закъснение се наблюдаваше при потребителските заеми. Техният годишен напредък доближи 6.2% при 10.8% в края на 2019 година Жилищните заеми продължиха да нарастват с двуцифрени темпове през осеммесечието, с покачване от 12.3% към края на август по отношение на 14.5% в края на 2019 година В съпоставяне с пролетната прогноза, упованията за вземанията от предприятия са ревизирани низходящо, което с изключение на настоящата динамичност отразява по-високия oчакван спад на вложенията. Развитието на заема за семействата, по-ниското предстоящо ниво на безработица и малко по-високият ритъм на повишаване на компенасацията на един нает дават съображение за по-високи упования за вземанията от семейства.
Прогнозите са растежът на заема за частния сектор да продължи да се забавя до края на 2020 година, отчитайки по-ниското търсене и отрицателните резултати върху икономическата интензивност произлизащи от обстановката с COVID-19. По-ниското търсене на заеми от фирми и семейства ще отразява и повишената неустановеност, по-висока податливост към икономисване и отсрочване на покупки, които не са от първа нужда.
Нарастването на заема за нефинансови предприятия ще бъде лимитирано от упования важен спад на частните вложения и на осъществените облаги. Забавянето в растежа на заема за семейства ще бъде в синхрон с по-ниския напредък на приходите и по-ниското ползване през 2020 г. Годишното повишаване на вземанията от предприятия се предвижда да бъде към 0.6% през 2020 година, а на вземанията от семействата – 5%. Общо растежът на вземанията от частния бранш през 2020 година се очаква да се забави до 2.2 при 9.7% в края на 2019 г.
През 2021 година търсенето на заеми ще стартира да се възстановява. От страна на нефинансовите предприятия то ще бъде по-слабо и повлияно от упованията за все още слаба капиталова интензивност в частния бранш. При семействата упованията за по-високо търсене на заеми ще подкрепи възобновяване на потребителските им разноски, в синхрон с ускорението в растежа на обезщетенията на наетите. Очакванията са растежа на общо вземанията от предприятия в края на 2021 година да бъде покрай 1.9%, а този на вземанията от семейства да се форсира до 5.6%. Общо вземанията от частния бранш през 2021 година ще се усилят с 3.3%. Предвижда се в интервала 2022–2023 година ускорението в растежа на заема за частния бранш гладко да продължи, както за предприятията, по този начин и за семействата, в синхрон с възобновяване на вътрешното търсене. Годишните темпове на повишаване от преди пандемията обаче няма да бъдат достигнати. Растежът на заема за нефинансови предприятия ще има постепенна възходяща динамичност при предстоящо едва възобновяване на частните вложения. Общо годишното повишаване на вземанията от предприятия ще се форсира до 3.8% и 4.6%, надлежно през 2022 и 2023 година
Кредитът за семейства също гладко ще се форсира, в сходство с динамичността на обезщетенията на наетите и по-ниското ниво на безработица. Годишният напредък на вземанията от семейства през 2022 и 2023 година се предвижда да бъде надлежно 6.7% и 6.9%. Общо растежът на вземанията от частния бранш в края на 2023 година ще бъде 5.5%. Привлечените депозити в банковата система ще продължат да се усилват с релативно високи темпове до края на 2020 година, отчитайки и нарасналата податливост към спестявания в условия на по-голяма неустановеност. Очакванията са в края на годината паричното предложение да забави годишното си повишаване до 8% при 9.9% в края на 2019 година, като в края на прогнозния интервал ще бъде покрай 8.1%.
Рискове пред прогнозата
Прогнозата е подвластна от развиването на епидемичната конюнктура, както в страната, по този начин и в глобален проект, предизвестява МФ. При увеличение на мерките с цел ограничаване на пандемията и имащи задържащ ефект върху икономическата интензивност може да се чакат негативни шокове както по линия на предлагането, така и по линия на потреблението и износа. Тези шокове биха имали отрицателен резултат върху Брутният вътрешен продукт най-вече през 2020 и 2021 година При липса на стабилно решение за справяне с пандемията може да се очаква несигурността измежду икономическите сътрудници да остане висока в средносрочен проект и в следствие да се осъществят по-ниски растежи. По отношение на външната среда, последните прогнози за главните търговски партньори на България демонстрират инспектиране на упованията към по-плавно възобновяване. Запазват се и негативните рискове, свързани с протекционистичните политики и нарушаване на световната търговия, както и с резултатите от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз. Всички те могат да се отразят в по-бавни темпове на повишаване на износа в прогнозния период.
При по-бързо справяне с епидемиологичната обстановка в световен проект пък може да се следи доста по-благоприятно влияние по линия на външната среда, изключително при ускорено възобновяване на интернационалния туризъм. В страната е допустимо да се осъществя по-бързо възобновяване на вложенията и по-силно повишаване на потреблението поради възобновяване на пазара на труда. Средствата по проекта за възстановяване на Европа също ще окажат позитивен резултат върху стопанската система, най-много в периода 2021–2026 година Очаква се България да има достъп до над 10 милиарда евро по линия на новия Механизъм за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ