28 август 1943 г. е един от най-трагичните моменти в

28 август 1943 година е един от най-трагичните моменти в историята на Третата Българска страна. На този ден, 80 години по-късно, означаваме годишнината от кончината на цар Борис III.

След 500 години турско иго в освободената неотдавна България се ражда нейният първи престолонаследник. Това е бъдещият български цар Борис III /1918-1943 г./. Той е от Сакскобургготската династия, която по това време е най-силната в Европа - ръководи Англия, Белгия, Португалия, България и едноименното херцогство. Борис Трети е единственият монарх в Европа, който по едно и също време е правоприемник на двата враждуващи клона за френския трон – Бурбоните и Бурбон-Орлеаните. Бракът на неговия татко цар Фердинанд с Мария-Луиза има огромно алегорично значение за помиряването на тези две семейства.

Заслугите на цар Борис III за България са безспорни. Той съумя да избави България от огромната кланица на Втората международна война /1939-1945 г./, изигра основна роля за спасяването на българските евреи от концлагерите на гибелта. По напътствие на цар Борис III министърът на вътрешните работи тогава Петър Габровски анулира депортацията и 50 000 български евреи са избавени. Царят изиграва решаваща роля като човек, който управлява всички съществени центрове на властта.

Той върна по кротичък метод житницата на България Южна Добруджа – може би единствената корекция на границите приета от всички велики сили и от двата враждуващи лагера. Цар Борис III се употребява с огромна обич измежду елементарните българи поради своя непретенциозен и честен метод на живот.

Цар Борис III е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната върволица е на 5 септември 1943 година

В своето слово за 70-годишнината от кончината на царя, Негово Светейшество патриарх Неофит декларира:

„ Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 година в софийския замък. Още от деня на рождението си той е посрещнат от нашия народ с наслада и очаквания за мирни дни и благополучие. Неразривната връзка сред Църквата и страната укрепва в допълнение след миропомазването на княз Борис и прекосяването му в лоното на светата Православна черква.

По гледище на цар Фердинанд младият княз в юношеските си години е под непрекъснатото духовно попечителство на Доростоло-Червенския митрополит Василий, който разпалва у него ревнивост към вярата и лоялност към св. Църква.

Още от най-ранна възраст младенецът престолонаследник е откърмен и отраства с трепетите и въжделенията на българския народ – обединяването на всички български чада в единна българска страна.

По време на войните за национално обединяване княз Борис Търновски с безпримерна смелост взема присъединяване в боевете, паралелно с елементарните български войни. Без боязън той ги води в борби и сражения - десетки са разказите за неговата смелост и същинско братолюбие. Дните на войни и скърби, в които хиляди български синове паднали по бойните полета, дават най-големия урок на бъдещия държател.

През време на 25-годишното си царуване цар Борис III всеки път се опира на светостта на Българската черква и мъдростта на нашия народ. В едни от най-тежките дни на опълчване и даже на братоубийства царят е този, който възпира, договаря, пробва се да откри кротичък излаз за народа, над който Бог му е отредил да цари.

В годините на най-страшната война, когато цяла Европа е залята от смут и страдалчество, с помощта на цар Борис ІІІ страната ни остана, допустимо най-дълго, един кротичък остров на непоклатимост и разцвет. Без боязън, дружно с висшата администрация на св. Българска черква, на десетки интелектуалци и общественици, царят устоява на колосален напън и като правилен наследник на БПЦ извършва почтено своя християнски дълг, като не разрешава 50 хиляди българи от еврейски генезис да бъдат погубени в лагерите на гибелта.

Още приживе, поради неговите старания за национално единение е наименуван " цар-обединител ".

С целия си живот блаженопочившият цар Борис III потвърди, че е лоялен наследник на светата ни Църква, ревнител на вярата и благочестието, воден от осъзната християнска обич, вяра на Бога, възвишено великодушие и безрезервност към народ и Родина.

По стичане на историческите условия скромният му гроб в този храм, отдаден на пресветата Владичица Богородица, в който той е поискал да бъде положен, е погубен, а тленните му остатъци са пренесени в парка на двореца " Врана ". През 50-те години тленните му остатъци се изгубват вечно.

Преди две десетилетия приснопаметният наш предходник патриарх Максим и синодалните архиереи в наличието на кралица Йоанна и княгиня Мария Луиза поставят сърцето на обичания български цар в неговия празен гроб в параклиса, отдаден на преподобния Рилски пустиножител “.

БГНЕС напомня, че цар Борис ІІІ почива на 28 август 1943 година, тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и аргументите за нея и до през днешния ден остават неизяснени. Над 369 000 българи минават през катедралата " Св. Александър Невски ", с цел да се поклонят пред тленните остатъци на починалия държател. Няколко дни по-късно траурното шествие се насочва към Рилския манастир, където цар Борис III е заровен по негово предпочитание.

В ляво от гроба се намира резба, направена на 10 октомври 1943 година от поданици на село Осой, Дебърска околия, с надпис: " На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония ". През 1946 година, по време на Страстната седмица, тленните му остатъци са ексхумирани и осквернени, по разпореждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е заровено в дребен параклис в парка на двореца " Врана ". През 1947 година, по заповед на комунистическия водач Георги Димитров и Васил Коларов, този параклис е взривен и изравнен със земята.

След рухването на режима през 1989 година е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 година сърцето на българския цар Борис ІІІ е заровено във възобновения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир. /БГНЕС