25 ноември е Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените
25 ноември е Международен ден за елиминиране на насилието против дамите. За първи път този ден е маркиран през 1999 година с резолюция на Организация на обединените нации. Според статистическите данни всяка втора жена в света е жертва на принуждение от страна на колегата си, а всяка пета е подложена или застрашена от полово принуждение. Жените по света са обект на принуждение, като размерът и същинският темперамент на този проблем постоянно остават скрити.
Неотдавна американски учени откриха, че дамите, които са изложени на физически или душевен тормоз от страна на своя брачен партньор или сътрудник, по-често страдат от здравословни проблеми.
Резултатите от проучването на експертите от щатския университет в Охайо са публикувани в научното издание Archives of Internal Medicine.
Досега, огромна част от здравословните проблеми, регистрирани при жените- жертва на принуждение не са се асоциирали директно с насилието. Такива са болките в гръдния панер, в региона на корема, главоболие, гастроезафагиален рефлукс, инфекции на пикочните пътища и менструални нарушавания.
Резултатите са основани на изследване, проведено сред 3568 дами. Доброволките били подложени на медицински обзор и отговаряли на въпроси, свързани с нанесеното им физическо и психическо принуждение. Експертите открили, че домашното принуждение нанася трайни вреди върху здравословното, психическото и прочувственото положение на дамите.
Според създателите на проучването, огромна част от прочувствено лабилните дами и тези в меланхолия са жертви на тормоз от страна на колегата си.
Освен върху дамите, домашното принуждение се отразява и върху децата, даже и когато те не са директно наранени. Скандалите сред родителите, изблиците на експанзия и принуждение рефлектират върху прочувственото и психическото развиване на децата, оставяйки трайни отрицателни отпечатъци. Учените са открили, че огромен % от децата, станали жертви или очевидци на домашно принуждение, отключват така наречен „ разстройство с прояви на нападателно държание “ в зрелост. Те неумишлено копират модела на държание на своите родители и на собствен ред стават агресори.
Разстройство с прояви на нападателно държание се характеризира със загуба на самоконтрол и податливост да демонстрират излишно принуждение към хората към тях, нанасяйки освен материални само че и тежки телесни и душевен вреди. Често, след изблик на експанзия, страдащите от това разстройство изпитват мощно възприятие на виновност, страдание и стеснение за постъпката си.
Специалистите дефинират изблиците на експанзия като импулсивни, неоснователни и нормално са с дълготрайност сред 10 и 20 минути. В тези интервали агресорите са неконтролируеми, постоянно не осъзнават действително постъпките си и могат да причинят тежки физически пострадвания и даже гибел на близките. Изблиците на експанзия са епизодични и се появяват през седмици или даже месеци, само че могат да се повтарят и всекидневно.
Освен с буйно и нападателно държание, пристъпите са съпроводени със сърцетуптене, изтръпване и загуба на чувствителността на крайниците, тремор, болки в гръдния панер, нараснало кръвно налягане и напрежение в главата.
Психолозите са безапелационни, че съществена роля за развиване и демонстрация на сходно нападателно държание е насилието в детска възраст.
Според учените, съществува и генетична предразположеност, която обаче не е изцяло изяснена.
Критериите за диагностика на разстройство с прояви на експанзия включват:
• Множество инцидентни, при които лицата не съумяват да управляват импулсите си и унищожават имуществото, както и атакуват други лица.
• Степенната на настъпателност не е пропорционална на случая, провокирал агресивното държание.
• Агресивността не е резултат от друго психологично разстройство или въздействие на наркотични субстанции.
• Хората с разстройство с нападателни прояви постоянно имат дисбаланс на серотонина и тестостерона в мозъка.
Това разстройство настава най-често при младежи. Лечението включва психотерапия, благодарение на която болния се учи да управлява държанието и страстите си. В по-тежките случаи се постанова и използването на лекарства, които се изписват и одобряват под лекарско наблюдаване.
Неотдавна американски учени откриха, че дамите, които са изложени на физически или душевен тормоз от страна на своя брачен партньор или сътрудник, по-често страдат от здравословни проблеми.
Резултатите от проучването на експертите от щатския университет в Охайо са публикувани в научното издание Archives of Internal Medicine.
Досега, огромна част от здравословните проблеми, регистрирани при жените- жертва на принуждение не са се асоциирали директно с насилието. Такива са болките в гръдния панер, в региона на корема, главоболие, гастроезафагиален рефлукс, инфекции на пикочните пътища и менструални нарушавания.
Резултатите са основани на изследване, проведено сред 3568 дами. Доброволките били подложени на медицински обзор и отговаряли на въпроси, свързани с нанесеното им физическо и психическо принуждение. Експертите открили, че домашното принуждение нанася трайни вреди върху здравословното, психическото и прочувственото положение на дамите.
Според създателите на проучването, огромна част от прочувствено лабилните дами и тези в меланхолия са жертви на тормоз от страна на колегата си.
Освен върху дамите, домашното принуждение се отразява и върху децата, даже и когато те не са директно наранени. Скандалите сред родителите, изблиците на експанзия и принуждение рефлектират върху прочувственото и психическото развиване на децата, оставяйки трайни отрицателни отпечатъци. Учените са открили, че огромен % от децата, станали жертви или очевидци на домашно принуждение, отключват така наречен „ разстройство с прояви на нападателно държание “ в зрелост. Те неумишлено копират модела на държание на своите родители и на собствен ред стават агресори.
Разстройство с прояви на нападателно държание се характеризира със загуба на самоконтрол и податливост да демонстрират излишно принуждение към хората към тях, нанасяйки освен материални само че и тежки телесни и душевен вреди. Често, след изблик на експанзия, страдащите от това разстройство изпитват мощно възприятие на виновност, страдание и стеснение за постъпката си.
Специалистите дефинират изблиците на експанзия като импулсивни, неоснователни и нормално са с дълготрайност сред 10 и 20 минути. В тези интервали агресорите са неконтролируеми, постоянно не осъзнават действително постъпките си и могат да причинят тежки физически пострадвания и даже гибел на близките. Изблиците на експанзия са епизодични и се появяват през седмици или даже месеци, само че могат да се повтарят и всекидневно.
Освен с буйно и нападателно държание, пристъпите са съпроводени със сърцетуптене, изтръпване и загуба на чувствителността на крайниците, тремор, болки в гръдния панер, нараснало кръвно налягане и напрежение в главата.
Психолозите са безапелационни, че съществена роля за развиване и демонстрация на сходно нападателно държание е насилието в детска възраст.
Според учените, съществува и генетична предразположеност, която обаче не е изцяло изяснена.
Критериите за диагностика на разстройство с прояви на експанзия включват:
• Множество инцидентни, при които лицата не съумяват да управляват импулсите си и унищожават имуществото, както и атакуват други лица.
• Степенната на настъпателност не е пропорционална на случая, провокирал агресивното държание.
• Агресивността не е резултат от друго психологично разстройство или въздействие на наркотични субстанции.
• Хората с разстройство с нападателни прояви постоянно имат дисбаланс на серотонина и тестостерона в мозъка.
Това разстройство настава най-често при младежи. Лечението включва психотерапия, благодарение на която болния се учи да управлява държанието и страстите си. В по-тежките случаи се постанова и използването на лекарства, които се изписват и одобряват под лекарско наблюдаване.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ