МВнР през 2020 година: Дипломация по време на Covid-19
2020 година бе необикновена и за дипломацията. Представяме ви главните акценти в работата на Министерството на външните работи през последните 365 дни. Това заяви Министерство на външните работи на страницата си.
Помогнахме на 7000 български жители да се върнат в дома си, а Ситуационният център в Министерство на външните работи получи 96 000 позвънявания от жители с молба за подпомагане. Такива позвънявания получаваме и сега.
Още от първите дни на разгръщане на пандемията през март министерството бе ангажирано в обезпечаването на „ зелените коридори “ за жители и транспортни компании. Създадохме денонощен информативен център с 6 директни телефонни линии. Консулските ни чиновници неведнъж посещаваха на място българи, блокирани по автомагистрали и летища по света, като им оказваха подпомагане и ги доставяха с храна и вода.
Помогнахме на българи от 89 страни да се върнат у нас.
Оказахме подпомагане и за връщането на други жители от Европейски Съюз и прилежащите ни страни. През април от Китай в София дойде пратка с медицински консумативи, като полетът бе сбъднат в границите на партньорската Програма за стратегически въздушен транспорт на НАТО.
В разгара на летния туристически сезон в деен разговор с гръцката страна Министерство на външните работи съумя да резервира отворени Граничен контролно-пропусквателен пункт по българо-гръцката граница („ Илинден-Екзохи “, „ Кулата-Промахон “, „ Маказа-Нимфея “ и др.), съгласно настояванията на българските превозвачи, опериращи сред двете страни и пътуванията на българските жители. Постигнати бяха договорености за престой и пренос през румънска територия. В разговор с турската страна бе обезпечен кулоар за тежкотоварни коли по Граничен контролно-пропусквателен пункт по общата граница, поради значимостта за страните от Европа и обстоятелството, че Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево е най-големият сухоземен граничен пункт на вход за Европейски Съюз.
Допълнителен проблем в изискванията на ограничавания на напредване сътвори и срокът на годност на българските документи. В чужбина към момента се намират значителен брой български жители, чиито паспорти и персонални карти изтичат или към този момент са изтекли, и които са мощно затруднени да ги възобновят.
Затова Министерство на външните работи инициира законови промени, съгласно които срокът на годност на персоналните карти и паспорти, който изтича в интервала от 13 март 2020 година до 31 януари 2021 година, се удължава с 6 месеца. Поискахме на реципрочна основа от задграничните ни сътрудници да признават изтеклите български персонални документи, с цел да могат сънародниците ни да се връщат у нас. Към 31 октомври на молбата ни отклихнаха 48 страни, а откакто я подновихме с искане за признание на изтекли документи до 31 юли 2021 – към този момент 10 страни потвърдиха, че ще създадат това.
Във връзка с приключването на преходната година след Брекзит
приоритет за Министерство на външните работи продължиха да бъдат правата на българските жители във Англия.
Вследствие на почналата още през 2019 година осведомителна акция броят на сънародниците ни, подали заявки за приемане на Статут на уседналост/Временен статут към октомври е 220 570.
Продължаваме да оказваме помощ и да се грижим за българските исторически общности зад граница. Български външен министър – Екатерина Захариева, за първи път от 5 година през 2020 година посети Украйна. Сред договореностите бе в срочен порядък да се работи за разкриване на учебно заведение с преподаване на български език в Одеса.
Благодарение на градивния разговор с украинските управляващи при осъществяване на административно-териториалната промяна в Одеска област запазихме Болградски регион, в който живее най-компактното и с най-висока бройка население от български генезис, като не бе позволено разводняване на българския етнос.
През февруари 2020 година Министерският съвет отпусна 500 000 лева за финансирането на планове на българските общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова, както и на организации на жители в Република Северна Македония с българско съзнание. В момента продължава процедурата по подписването на контракти по планове, финансирани с тази помощ.
Пандемията ни сподели, че в международен проект повече от всеки път се нуждаем от общи решения и взаимност.
България приспособява българската Помощ за развиване, като пренасочихме средствата към филантропични помощи и планове, предопределени за битка с последствията от рецесията. В дух на взаимност изпратихме здравна екипировка в страните от Западните Балкани, Източна Европа и Близкия изток.
През 2020 година подпомогнахме 18 страни по линия на формалната помощ за развиване с над 5,5 млн. лева Страната ни разпредели средства и за преодоляване на филантропични рецесии в размер на близо 2 млн. лева
Продължихме поддръжката си за Албания за справяне с последствията от земетресението от ноември 2019 година, когато отпуснахме 200 000 лева и изпратихме два инженерни екипа в страната. През февруари 2020 година България даде още 100 000 евро в границите на проведената от Европейския съюз донорска конференция.
Българското държавно управление оказва помощ и на Хърватия по отношение на разрушителното земетресение от 29 декември. Отпуснахме 100 000 евро първичната помощ за справяне с следствията от бедствието, а в последния ден от годината отпътува и първият ТИР с подаяние от минерална вода за потърпевшите.
Един от главните ни цели във външната политика е поддръжка на европейската интеграция на 6-те страни от Западните Балкани.
През март подкрепихме решението на Съвета на Европейски Съюз за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз на Република Северна Македония и Албания. В края на годината бяхме принудени да не приемем преговорната рамка за Република Северна Македония. С позицията си България цели да преодолее проблемите, а не да забави присъединението на Република Северна Македония. България се придържа към Рамковата позиция на Министерския съвет от 09.10.2019 година, подкрепена с Декларация на Народното събрание от 10.10.2019 година По връзки на Албания потвърдихме поддръжката на страната ни за плана за преговорна рамка.
През 2020 година министърът на външните работи посети редица страни, с които отбелязахме кръгли годишнини от установяването на дипломатически връзки – 140 година с Гърция, 100 година с Чехия и Унгария, 30 година с Израел. Юбилейна за дипломатическите ни връзки беше годината и с Ватикана, Република Корея, Виетнам, Пакистан и Монголия.
През 2020 година България означи 75-ата годишнина от основаването на Организация на обединените нации и 65 години от участието на страната ни в организацията.
Постигнахме нещо по-важно в европейската интеграция на страната ни тази година -
приемането ни за член на Европейския валутно-курсов механизъм (ERM II) и Банковия съюз .
Това стана допустимо посредством и на българската дипломация. Признание за България бе и избирането ни за девети път за член на Икономическия и обществен съвет на Организация на обединените нации (ИКОСОС), един от шестте съществени органа на международната организация, за интервала 2021-2023 година, както и преизбирането на госпожа Велина Тодорова за член на Комитета на Организация на обединените нации по правата на детето.
През 2020 година българските ведомства се включиха в работата на все по-голям брой комитети и работни групи на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) в разнообразни области, което е стъпка към реализиране на пълноправно участие в Организацията.
Като самопризнание за постигнатия от страната ни прогрес Съветът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз утвърди заявление на България за присъединение към Агенцията за нуклеарна сила на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
През 2020 година поехме семейството на „ Три морета “, като през 2021 година София ще бъде хазаин на Срещата на високо ниво на самодейността, ориентирана към интеграцията на страните от района сред Балтийско, Адриатическо и Черно море. България се включи в Инвестиционния фонд на самодейността с 20 млн. евро.
Министерство на външните работи извърши и огромна ротация на посланици.
С новите посланици мъжете ще станат 50, а дамите – 23, с което даваме късмет на повече дами да поемат управлението на значими задачи – Политическа партия към Организация на обединените нации в Ню Йорк, Политическа партия към Съвета на Европа в Страсбург, посолството в Токио.
Погрижихме се и за работните условия сътрудниците, които се трудят в централното ръководство на ул. „ Александър Жендов “. Направена бе хидроизолация на подземния паркинг, който не бе ремонтиран от стартирането му в употреба преди 35 години и бе станал рисков за чиновниците и служебните коли. Оттогава не бе сменяна и дограмата на постройката, която сега е с нараснала енергийна успеваемост, което понижи и разноските на министерството за отопление.
Помогнахме на 7000 български жители да се върнат в дома си, а Ситуационният център в Министерство на външните работи получи 96 000 позвънявания от жители с молба за подпомагане. Такива позвънявания получаваме и сега.
Още от първите дни на разгръщане на пандемията през март министерството бе ангажирано в обезпечаването на „ зелените коридори “ за жители и транспортни компании. Създадохме денонощен информативен център с 6 директни телефонни линии. Консулските ни чиновници неведнъж посещаваха на място българи, блокирани по автомагистрали и летища по света, като им оказваха подпомагане и ги доставяха с храна и вода.
Помогнахме на българи от 89 страни да се върнат у нас.
Оказахме подпомагане и за връщането на други жители от Европейски Съюз и прилежащите ни страни. През април от Китай в София дойде пратка с медицински консумативи, като полетът бе сбъднат в границите на партньорската Програма за стратегически въздушен транспорт на НАТО.
В разгара на летния туристически сезон в деен разговор с гръцката страна Министерство на външните работи съумя да резервира отворени Граничен контролно-пропусквателен пункт по българо-гръцката граница („ Илинден-Екзохи “, „ Кулата-Промахон “, „ Маказа-Нимфея “ и др.), съгласно настояванията на българските превозвачи, опериращи сред двете страни и пътуванията на българските жители. Постигнати бяха договорености за престой и пренос през румънска територия. В разговор с турската страна бе обезпечен кулоар за тежкотоварни коли по Граничен контролно-пропусквателен пункт по общата граница, поради значимостта за страните от Европа и обстоятелството, че Граничен контролно-пропусквателен пункт Капитан Андреево е най-големият сухоземен граничен пункт на вход за Европейски Съюз.
Допълнителен проблем в изискванията на ограничавания на напредване сътвори и срокът на годност на българските документи. В чужбина към момента се намират значителен брой български жители, чиито паспорти и персонални карти изтичат или към този момент са изтекли, и които са мощно затруднени да ги възобновят.
Затова Министерство на външните работи инициира законови промени, съгласно които срокът на годност на персоналните карти и паспорти, който изтича в интервала от 13 март 2020 година до 31 януари 2021 година, се удължава с 6 месеца. Поискахме на реципрочна основа от задграничните ни сътрудници да признават изтеклите български персонални документи, с цел да могат сънародниците ни да се връщат у нас. Към 31 октомври на молбата ни отклихнаха 48 страни, а откакто я подновихме с искане за признание на изтекли документи до 31 юли 2021 – към този момент 10 страни потвърдиха, че ще създадат това.
Във връзка с приключването на преходната година след Брекзит
приоритет за Министерство на външните работи продължиха да бъдат правата на българските жители във Англия.
Вследствие на почналата още през 2019 година осведомителна акция броят на сънародниците ни, подали заявки за приемане на Статут на уседналост/Временен статут към октомври е 220 570.
Продължаваме да оказваме помощ и да се грижим за българските исторически общности зад граница. Български външен министър – Екатерина Захариева, за първи път от 5 година през 2020 година посети Украйна. Сред договореностите бе в срочен порядък да се работи за разкриване на учебно заведение с преподаване на български език в Одеса.
Благодарение на градивния разговор с украинските управляващи при осъществяване на административно-териториалната промяна в Одеска област запазихме Болградски регион, в който живее най-компактното и с най-висока бройка население от български генезис, като не бе позволено разводняване на българския етнос.
През февруари 2020 година Министерският съвет отпусна 500 000 лева за финансирането на планове на българските общности в Албания, Сърбия, Косово, Украйна, Молдова, както и на организации на жители в Република Северна Македония с българско съзнание. В момента продължава процедурата по подписването на контракти по планове, финансирани с тази помощ.
Пандемията ни сподели, че в международен проект повече от всеки път се нуждаем от общи решения и взаимност.
България приспособява българската Помощ за развиване, като пренасочихме средствата към филантропични помощи и планове, предопределени за битка с последствията от рецесията. В дух на взаимност изпратихме здравна екипировка в страните от Западните Балкани, Източна Европа и Близкия изток.
През 2020 година подпомогнахме 18 страни по линия на формалната помощ за развиване с над 5,5 млн. лева Страната ни разпредели средства и за преодоляване на филантропични рецесии в размер на близо 2 млн. лева
Продължихме поддръжката си за Албания за справяне с последствията от земетресението от ноември 2019 година, когато отпуснахме 200 000 лева и изпратихме два инженерни екипа в страната. През февруари 2020 година България даде още 100 000 евро в границите на проведената от Европейския съюз донорска конференция.
Българското държавно управление оказва помощ и на Хърватия по отношение на разрушителното земетресение от 29 декември. Отпуснахме 100 000 евро първичната помощ за справяне с следствията от бедствието, а в последния ден от годината отпътува и първият ТИР с подаяние от минерална вода за потърпевшите.
Един от главните ни цели във външната политика е поддръжка на европейската интеграция на 6-те страни от Западните Балкани.
През март подкрепихме решението на Съвета на Европейски Съюз за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз на Република Северна Македония и Албания. В края на годината бяхме принудени да не приемем преговорната рамка за Република Северна Македония. С позицията си България цели да преодолее проблемите, а не да забави присъединението на Република Северна Македония. България се придържа към Рамковата позиция на Министерския съвет от 09.10.2019 година, подкрепена с Декларация на Народното събрание от 10.10.2019 година По връзки на Албания потвърдихме поддръжката на страната ни за плана за преговорна рамка.
През 2020 година министърът на външните работи посети редица страни, с които отбелязахме кръгли годишнини от установяването на дипломатически връзки – 140 година с Гърция, 100 година с Чехия и Унгария, 30 година с Израел. Юбилейна за дипломатическите ни връзки беше годината и с Ватикана, Република Корея, Виетнам, Пакистан и Монголия.
През 2020 година България означи 75-ата годишнина от основаването на Организация на обединените нации и 65 години от участието на страната ни в организацията.
Постигнахме нещо по-важно в европейската интеграция на страната ни тази година -
приемането ни за член на Европейския валутно-курсов механизъм (ERM II) и Банковия съюз .
Това стана допустимо посредством и на българската дипломация. Признание за България бе и избирането ни за девети път за член на Икономическия и обществен съвет на Организация на обединените нации (ИКОСОС), един от шестте съществени органа на международната организация, за интервала 2021-2023 година, както и преизбирането на госпожа Велина Тодорова за член на Комитета на Организация на обединените нации по правата на детето.
През 2020 година българските ведомства се включиха в работата на все по-голям брой комитети и работни групи на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) в разнообразни области, което е стъпка към реализиране на пълноправно участие в Организацията.
Като самопризнание за постигнатия от страната ни прогрес Съветът на Организацията за икономическо сътрудничество и раз утвърди заявление на България за присъединение към Агенцията за нуклеарна сила на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
През 2020 година поехме семейството на „ Три морета “, като през 2021 година София ще бъде хазаин на Срещата на високо ниво на самодейността, ориентирана към интеграцията на страните от района сред Балтийско, Адриатическо и Черно море. България се включи в Инвестиционния фонд на самодейността с 20 млн. евро.
Министерство на външните работи извърши и огромна ротация на посланици.
С новите посланици мъжете ще станат 50, а дамите – 23, с което даваме късмет на повече дами да поемат управлението на значими задачи – Политическа партия към Организация на обединените нации в Ню Йорк, Политическа партия към Съвета на Европа в Страсбург, посолството в Токио.
Погрижихме се и за работните условия сътрудниците, които се трудят в централното ръководство на ул. „ Александър Жендов “. Направена бе хидроизолация на подземния паркинг, който не бе ремонтиран от стартирането му в употреба преди 35 години и бе станал рисков за чиновниците и служебните коли. Оттогава не бе сменяна и дограмата на постройката, която сега е с нараснала енергийна успеваемост, което понижи и разноските на министерството за отопление.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ