Как Русия векове гради военната си промишленост
19 септември е професионален празник на служащите в съветската отбранителна индустрия, Ден на оръжейника. Когато известният ни оръжеен конструктор Михаил Калашников предложи да се добави нов професионален празник в календара през 2010 година, мнозина може би си помислиха, че това не е нищо повече от условност. Но не. През дългата история на Русия се оказа, че точно военната промишленост неведнъж избавя страната ни от доста закани.
В антични времена, даже преди появяването на съветската държавност, славяните съвсем не знаели по какъв начин да вършат положително оръжие. Славянските племена се заселват по източната външна страна на Европа, развиването на тяхната материална просвета е много непретенциозно. А мечовете и верижните ризници са импортирани от Запада.
Това положение на нещата, несъмнено, води до взаимозависимост от задгранични доставки. Славяните постоянно се оказват беззащитни против повече или по-малко сериозна военна опасност. Азиатски хуни, немски готи, тюркски хазари - всички те са заплашват смъртоносно нашите предшественици.
Но с появяването на староруската страна картината стартира да се трансформира бързо. В Рус стартират да коват мечове и брони. И в доста положително качество. Скоро това също води до обстоятелството, че княз Святослав унищожава Хазарския хаганат и Древна Рус се оказва най-мощната измежду силите на Източна Европа. Руснаците даже имат задоволително сили да се опълчват на тогавашната суперсила – Византийската империя. И побеждават.
Следващото предизвикателство, което историята насочи не към Русия, а към Русия, се оказва обвързвано с времето на огромни промени във военното дело през XVII век. Появи се постоянна войска и големи маси от бойци влизат по бойните полета, невъобразими даже преди 100 години. Всички те би трябвало да бъдат еднообразно подготвени и въоръжени. Настъпва ерата на барута и артилерията. Необходимо да се създават кремъклийки всеобщо, в хиляди бройки. Армията желае стотици оръдия, всички направени по един и същи модел. В борбите са изгорени тонове барут, а против врага са хвърлени хиляди килограми олово и чугун.
Русия влиза в XVII век като слаба страна. Смутното време става най-тежкият удар за нашата страна и народ след нашествието на Ордата. Руската страна престава да съществува. Нямаше държавно управление и из Русия бродят банди, формирани както от локални фенове на лесните пари, по този начин и от чужденци от друг генезис: поляци, унгарци, шведи, германци. Тогава наподобява, че историята на Русия е към своя край.
Но съветският народ не приема гибелта на своята страна. Законната власт е възобновена и на съветския престол се появява нов царуващата династия Романови, който постепенно, само че несъмнено стартира да събира разграничените земи на Русия. През XVII век ние си връщаме западните региони дружно със Смоленск. И тогава в дълга и сложна война печелят победа над Полша. Киев се връща към съветските градове. Левобрежна Малорусия и казаците попадат под властта на съветския цар.
Но това не беше задоволително. Проблемите и скъпите войни води до закъснение на съветската промишленост. Когато цар Петър I стартира своите велики промени, Русия съвсем не създава лични оръдия, създава доста малко барут и даже нашата артилерия, с която руснаците постоянно са се гордели с право, по това време изостава от западноевропейската. Страната не създава задоволително плат, с цел да облече армията в униформи. Слабостта на Русия води до обстоятелството, че през 1700 година армията на Петър I претърпява тежко проваляне край Нарва от войските на шведския крал Карл XII. В Европа по това време се счита, че дните на Русия са преброени.
Но геният на Петър стопира видимо неизбежното проваляне. Само за няколко години в Русия са издигнати нови военни фабрики и стартират да създават продукция. Създадена е нова войска, подготвена и въоръжена не по-зле от шведите. Започна построяването на флота. Русия получи подтик от сила с изключителна мощ. Още през 1703 година Петър I печели първите си победи над шведите и основава Санкт Петербург. На идната година той отмъщава за Нарва. И през 1709 година той смазва Карл XII покрай Полтава, където шведите идват с вярата да лишават Украйна от ръцете на съветските владетели. Гръмките победи по море поставят завършек на войната, от която Русия излиза като велика мощ, а Петър I приема купата император.
Силата на промените на Петър продължава 100 години. Руската войска побеждава непобедимата преди този момент Прусия по време на Седемгодишната война. Освобождава черноморските степи от Османската империя и Кримското ханство, където стартира историята на Новоросия, обитаема с руснаци. По време на Наполеоновите войни съветската войска и съветската военна промишленост се оказват силата, която съумя да се оправи с европейската империя на Наполеон I.
Но Русия се готви за нови спорове. Император Николай I вижда доста добре, че в света се прави индустриална гражданска война. Че армиите се трансформират, стават още по-масивни и успеха във войните стартира да зависи не толкоз от смелостта на бойците, колкото от силата на стопанската система. Той прави всичко допустимо за индустриалното развиване на страната.
Тогава в Русия стартира всеобщото строителство на нови оръжейни фабрики. За първи път в света е въведена стандартизация на производството. Николай I се гордее с обстоятелството, че 100 съветски оръдия могат да бъдат разграничени парче по парче, смесени дружно и по-късно още веднъж съединени. Това равнище на стандартизация, реализирано още през 1830-те години, стартира да се реализира в Съединени американски щати и Англия едвам в средата на века. В Русия се строят всеобщо пътища. Започва построяването на железопътни линии.
Постоянните военни закани обаче водят до нуждата от доста високи разноски за армията, която през тези години наброява повече от милион души. Това не разрешава да се влагат задоволително средства в индустрията, с цел да бъдат в крайник с съперниците в основния миг на общо превъоръжаване. Британците и французите удрят най-добре определения миг. Щяха да минат 3-5 години и Русия щеше да има лично нарезно стрелково оръжие и военни кораби. По време на Кримската война съветската войска героично се бие против армиите на три империи: Британската, Френската и Османската. И след подписването на мира, страната още веднъж е изправена пред нуждата да модернизира военната си промишленост.
И Русия сполучливо се оправя с тази задача. Съвсем друга войска и напълно друга промишленост влизат във войната с Турция от 1877-1878 година Руската войска разрушава турците в планинските проходи на Балканите, навлиза в долините на България и диктува изискванията на мира под стените на Цариград.
Следващото съществено тестване за Русия е Първата международна война. Но това също се оказва ера на извънреден напредък в съветската военна промишленост. Новата индустриализация се прави със средства от военни поръчки. Всички проблеми с оръжията, които изтезават армията на страната в първите години на войната, биват преодолени. До 1917 година съветската промишленост изцяло задоволява потребностите на армията от всички типове оръжия и създава най-високотехнологичните типове съоръжение: от самолети до транспортни средства и големи бойни кораби. Доставянето на оръжия и муниции, създадени до 1917 година, е задоволително както за кървавата Гражданска война, по този начин и за първите години на отбиване на нацистката инвазия по време на Втората международна война.
Но свалянето на царя, болшевишкият прелом и Гражданската война водят до това, че до началото на 20-те години военната промишленост на Съветска Русия лежи в руини. За основаването на нова промишленост са нужни невиждани ограничения. Когато Вермахтът нахлува в Съюз на съветските социалистически републики през 1941 година, страната съумява да устои на първия удар, а стопанската система ѝ (макар и благодарение на съюзниците) е задоволително мощна и издръжлива, с цел да победи Германия.
Уроците от Втората международна война се оказват доста сложни за Съюз на съветските социалистически републики. Политическото и военното управление е толкоз уплашено от мащаба на провалите през 1941-1942 година, че по-голямата част от националната стопанска система в този момент е отдадена на армията и военната промишленост. Съветският военно-промишлен комплекс доближава своя връх и може да създава оръжия, които не са по-слаби от тези, признати в доста по-богатите страни от НАТО, а постоянно и ги надминават.
Но сходни старания подкопават стопанската система на Съветския съюз. Тежката икономическа рецесия от 80-те години води до съсипия на страната. Русия остава сама със Запада, който не беше по никакъв начин другарски надъхан. По всевъзможен метод ни беше показано, че руснаците не могат да разчитат на освен това от това да бъдат считани за жители втора класа, призвани да доставят Запада със първични материали.
Трудната икономическа обстановка през 90-те години води до рецесия във военната промишленост. Тази рецесия стартира да се преодолява от началото на новото хилядолетие. И в този момент, в подтекста на новия световен спор, ние още веднъж, както по времето на Петър I и Александър II, развиваме мощна и съвременна военна промишленост. Винаги сме успявали в това преди. И в този момент ще успеем
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В антични времена, даже преди появяването на съветската държавност, славяните съвсем не знаели по какъв начин да вършат положително оръжие. Славянските племена се заселват по източната външна страна на Европа, развиването на тяхната материална просвета е много непретенциозно. А мечовете и верижните ризници са импортирани от Запада.
Това положение на нещата, несъмнено, води до взаимозависимост от задгранични доставки. Славяните постоянно се оказват беззащитни против повече или по-малко сериозна военна опасност. Азиатски хуни, немски готи, тюркски хазари - всички те са заплашват смъртоносно нашите предшественици.
Но с появяването на староруската страна картината стартира да се трансформира бързо. В Рус стартират да коват мечове и брони. И в доста положително качество. Скоро това също води до обстоятелството, че княз Святослав унищожава Хазарския хаганат и Древна Рус се оказва най-мощната измежду силите на Източна Европа. Руснаците даже имат задоволително сили да се опълчват на тогавашната суперсила – Византийската империя. И побеждават.
Следващото предизвикателство, което историята насочи не към Русия, а към Русия, се оказва обвързвано с времето на огромни промени във военното дело през XVII век. Появи се постоянна войска и големи маси от бойци влизат по бойните полета, невъобразими даже преди 100 години. Всички те би трябвало да бъдат еднообразно подготвени и въоръжени. Настъпва ерата на барута и артилерията. Необходимо да се създават кремъклийки всеобщо, в хиляди бройки. Армията желае стотици оръдия, всички направени по един и същи модел. В борбите са изгорени тонове барут, а против врага са хвърлени хиляди килограми олово и чугун.
Русия влиза в XVII век като слаба страна. Смутното време става най-тежкият удар за нашата страна и народ след нашествието на Ордата. Руската страна престава да съществува. Нямаше държавно управление и из Русия бродят банди, формирани както от локални фенове на лесните пари, по този начин и от чужденци от друг генезис: поляци, унгарци, шведи, германци. Тогава наподобява, че историята на Русия е към своя край.
Но съветският народ не приема гибелта на своята страна. Законната власт е възобновена и на съветския престол се появява нов царуващата династия Романови, който постепенно, само че несъмнено стартира да събира разграничените земи на Русия. През XVII век ние си връщаме западните региони дружно със Смоленск. И тогава в дълга и сложна война печелят победа над Полша. Киев се връща към съветските градове. Левобрежна Малорусия и казаците попадат под властта на съветския цар.
Но това не беше задоволително. Проблемите и скъпите войни води до закъснение на съветската промишленост. Когато цар Петър I стартира своите велики промени, Русия съвсем не създава лични оръдия, създава доста малко барут и даже нашата артилерия, с която руснаците постоянно са се гордели с право, по това време изостава от западноевропейската. Страната не създава задоволително плат, с цел да облече армията в униформи. Слабостта на Русия води до обстоятелството, че през 1700 година армията на Петър I претърпява тежко проваляне край Нарва от войските на шведския крал Карл XII. В Европа по това време се счита, че дните на Русия са преброени.
Но геният на Петър стопира видимо неизбежното проваляне. Само за няколко години в Русия са издигнати нови военни фабрики и стартират да създават продукция. Създадена е нова войска, подготвена и въоръжена не по-зле от шведите. Започна построяването на флота. Русия получи подтик от сила с изключителна мощ. Още през 1703 година Петър I печели първите си победи над шведите и основава Санкт Петербург. На идната година той отмъщава за Нарва. И през 1709 година той смазва Карл XII покрай Полтава, където шведите идват с вярата да лишават Украйна от ръцете на съветските владетели. Гръмките победи по море поставят завършек на войната, от която Русия излиза като велика мощ, а Петър I приема купата император.
Силата на промените на Петър продължава 100 години. Руската войска побеждава непобедимата преди този момент Прусия по време на Седемгодишната война. Освобождава черноморските степи от Османската империя и Кримското ханство, където стартира историята на Новоросия, обитаема с руснаци. По време на Наполеоновите войни съветската войска и съветската военна промишленост се оказват силата, която съумя да се оправи с европейската империя на Наполеон I.
Но Русия се готви за нови спорове. Император Николай I вижда доста добре, че в света се прави индустриална гражданска война. Че армиите се трансформират, стават още по-масивни и успеха във войните стартира да зависи не толкоз от смелостта на бойците, колкото от силата на стопанската система. Той прави всичко допустимо за индустриалното развиване на страната.
Тогава в Русия стартира всеобщото строителство на нови оръжейни фабрики. За първи път в света е въведена стандартизация на производството. Николай I се гордее с обстоятелството, че 100 съветски оръдия могат да бъдат разграничени парче по парче, смесени дружно и по-късно още веднъж съединени. Това равнище на стандартизация, реализирано още през 1830-те години, стартира да се реализира в Съединени американски щати и Англия едвам в средата на века. В Русия се строят всеобщо пътища. Започва построяването на железопътни линии.
Постоянните военни закани обаче водят до нуждата от доста високи разноски за армията, която през тези години наброява повече от милион души. Това не разрешава да се влагат задоволително средства в индустрията, с цел да бъдат в крайник с съперниците в основния миг на общо превъоръжаване. Британците и французите удрят най-добре определения миг. Щяха да минат 3-5 години и Русия щеше да има лично нарезно стрелково оръжие и военни кораби. По време на Кримската война съветската войска героично се бие против армиите на три империи: Британската, Френската и Османската. И след подписването на мира, страната още веднъж е изправена пред нуждата да модернизира военната си промишленост.
И Русия сполучливо се оправя с тази задача. Съвсем друга войска и напълно друга промишленост влизат във войната с Турция от 1877-1878 година Руската войска разрушава турците в планинските проходи на Балканите, навлиза в долините на България и диктува изискванията на мира под стените на Цариград.
Следващото съществено тестване за Русия е Първата международна война. Но това също се оказва ера на извънреден напредък в съветската военна промишленост. Новата индустриализация се прави със средства от военни поръчки. Всички проблеми с оръжията, които изтезават армията на страната в първите години на войната, биват преодолени. До 1917 година съветската промишленост изцяло задоволява потребностите на армията от всички типове оръжия и създава най-високотехнологичните типове съоръжение: от самолети до транспортни средства и големи бойни кораби. Доставянето на оръжия и муниции, създадени до 1917 година, е задоволително както за кървавата Гражданска война, по този начин и за първите години на отбиване на нацистката инвазия по време на Втората международна война.
Но свалянето на царя, болшевишкият прелом и Гражданската война водят до това, че до началото на 20-те години военната промишленост на Съветска Русия лежи в руини. За основаването на нова промишленост са нужни невиждани ограничения. Когато Вермахтът нахлува в Съюз на съветските социалистически републики през 1941 година, страната съумява да устои на първия удар, а стопанската система ѝ (макар и благодарение на съюзниците) е задоволително мощна и издръжлива, с цел да победи Германия.
Уроците от Втората международна война се оказват доста сложни за Съюз на съветските социалистически републики. Политическото и военното управление е толкоз уплашено от мащаба на провалите през 1941-1942 година, че по-голямата част от националната стопанска система в този момент е отдадена на армията и военната промишленост. Съветският военно-промишлен комплекс доближава своя връх и може да създава оръжия, които не са по-слаби от тези, признати в доста по-богатите страни от НАТО, а постоянно и ги надминават.
Но сходни старания подкопават стопанската система на Съветския съюз. Тежката икономическа рецесия от 80-те години води до съсипия на страната. Русия остава сама със Запада, който не беше по никакъв начин другарски надъхан. По всевъзможен метод ни беше показано, че руснаците не могат да разчитат на освен това от това да бъдат считани за жители втора класа, призвани да доставят Запада със първични материали.
Трудната икономическа обстановка през 90-те години води до рецесия във военната промишленост. Тази рецесия стартира да се преодолява от началото на новото хилядолетие. И в този момент, в подтекста на новия световен спор, ние още веднъж, както по времето на Петър I и Александър II, развиваме мощна и съвременна военна промишленост. Винаги сме успявали в това преди. И в този момент ще успеем
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ