Историята на Хелън Келър - жената, която е опитала!
(1880 ~ 1968)
Преди години в Оксфорд се случило нещо извънредно извънредно. Университетът се извършил със студенти и някогашни ученици, пристигнали за церемонията, на която една жена щяла да бъде провъзгласена за DoctorHonorisCausa. Жената била Хелън Келър, която петдесет години по-рано се родила сляпа и глуха. Благодарение само на фантазиите и на труда на друга жена – Ан Съливан, момиченцето, което съгласно някои хора трябвало да бъде оставено да почине, се трансформирало в лекар по философия на голям брой влиятелни университети, в създател на няколко книги и преподавател в доста области на знанието. Ректорът на университета показал госпожа Келър, която седяла на почетното място на подиума и следяла речта, която преводачът й препредавал чрез леки кодирани удари върху дланта.
– За университета и за мен е чест да посрещнем довечера една от личностите, към които изпитвам най-голямо удивление. Жената, която се е родила с доста по-малко благоприятни условия, в сравнение с всеки от нас, е стигнала там, където никой от нас даже не е мечтал. Дами и господа, представям ви доктора по философия Хелън Келър.
Хелън пристъпила напред по подиума и откакто приела прегръдката на ректора, помолила преводача да я остави сама пред микрофона.
С говорните усложнения, присъщи на хората с вродена глухота, Хелън заговорила:
– За някои неща съм съгласна с господин ректора, само че за други не съм. Ще би трябвало да ме извини, това е част от професионалната дисторция на философите. – При тези думи публиката избухнала в смях и овации. – Съгласна съм да вземем за пример, че съм жена, почтена за удивление... – Думите й били още веднъж посрещнати със смях и овации -... само че изрично оборвам повода за него. Не съм почтена за удивление поради това, което съм постигнала макар вродения ми кусур. Достойна съм за удивление поради самия факт, че съм пробвала.
P.S. Късметът в никакъв случай не се приближава до тези, които се занимават половинчато и единствено от време на време с това, което обичат.
...
„ Между моите прекарвания и прекарванията на другите няма залив от беззвучно място, който да не мога да прекося. Това е по този начин, тъй като непрестанно обменях поучителни контакти с целия свят, с живота, с атмосферата, чиято излъчваща активност обкръжава всички нас. Трептящата сила на всепокриващия въздух е топла и възхитителна. Горещи талази и звукови талази играят по лицето ми в безкрайни разновидности и съчетания, до момента в който съумея да предположа какви би трябвало да са неизброимите звукове, които безчувствените ми уши не могат да чуят.
Въздухът е друг в другите райони, в другите сезони на годината и даже в другите часове на деня. Ароматите – свежият бриз от морето се отличава от неуверения бриз край крайбрежията на реките, които са влажни и подплатени с миризми от вътрешността. Стегнатият, лек, изсъхнал въздух на планините в никакъв случай не може да бъде сгрешен с острия, солен въздух на океана. Въздухът на зимата е компактен, корав, сбит. През пролетта той има ново раздвижване. Той е лек, преносим и претрупан с хиляди пулсиращи аромати от земята, тревата и покаралите листа. Въздухът в средата на лятото е компактен, кондензиран или изсъхнал и горещ, сякаш идва от пещ. Когато хладният въздух допре знойната тишина, донася по-малко аромати, в сравнение с през Май, и постоянно аромата на идеща стихия. Лавината от хладина, която опустошава през нискостоящия въздух носи дребна аналогия със щипещата хладина на зимата. "
Из „ Светът, в който аз пребивавам ", Хелън Келър, изд. Веда Словена - ЖГ, 1995
Снимка: School for thee blind
