1837 година, Швейцария. Рудолф Тьопфер създава най-старата книга с картинки

1837 година, Швейцария. Рудолф Тьопфер основава най-старата книга с картинки в света, а с нея си печели и прозвището „ основател на комиксите и графичните романи “. Златната година на това изкуство обаче настава 100 години по-късно, през 1938-а, когато на бял свят се появява Супермен – към момента най-разпознаваемият комикс воин на всички времена. Супермен прави комиксите доста известни и въодушевява основаването на огромно многообразие от герои с всевъзможни суперсили – Капитан Америка, Батман, Железния човек, Зеления фенер, Жената знамение, Светкавицата и доста други. Продажбите на истории, в които положителното побеждава злото в картинки, се усилват фрапантно, изключително по време на Втората международна война. Ако би трябвало пък да се даде образец за това от кое място така наречен графични романи, стартират историята си у нас, сигурно той ще включва списание „ Дъга “.

Историята на комиксите е богата и тя не съдържа само приключенията на супергерои. Като медия, която предлага освен забавление, само че и познания, комиксът има многообразие от жанрове. Сюжетите могат да бъдат игриви, карикатурни, мрачни, саркастични, приказни.

„ Реално няма граници. Това е може би едно от най-свободните изкуства, тъй като въображението и уменията на художника са единствената граница за това какво ще се получи като краен резултат “, споделя Тодор Христов, един от четиримата комикс основатели, които описаха в ефира на „ Време и половина “ детайлности за смисъла, приложението и същността на комиксите.

Историите за супергерои, които се борят със зли сили, до известна степен завладяват днешните графични романи. Те печелят огромните издатели и притеглят филмовите компании, само че също по този начин и остават немалка част от аудиторията с усещането, че комиксите са просто едни рисувани книжки за деца, без изключително наличие. А те в действителност са изкуство, което съчетава в себе си книгата и кино лентата.

„ Когато хората четат комикс, това, което се случва, е да си прожектират филм в главата. Ние пък сме хората, които задават основните фрагменти, които да предизвикат въображението на читателя “, твърди Даниел Атанасов, по-познат като Сатанасов. Той е на мнение, че комиксите са свързващото звено сред литературата и филмите, а режисурата и богатата обща просвета са главните аспекти при основаването им.

Милена Симеонова, създател на образната книга „ Всички мои животи “, също възприема комикса като филм на хартия. За нея най-съществен е детайлът на описване – както с рисунки, по този начин и с думи. Именно смесването на картинките и текста основава магията, която кара читателите да се пренесат в света на комикса и да изгубят визия за времето.

Животът на комикса стартира от една чудесна концепция, а след нея доста постоянно идва и сериозното изследване. Дияна Нанева постоянно минава през проучвателен развой, когато основава дадена комикс история. Запознава се със сюжета и героите, които са определящи и за стила на графичния разказ. Тя признава, че тези, на които читателите, а и самата тя, най-силно симпатизират нормално са антигероите. Те претърпяват борбата сред положителното и злото вътре в себе си и постоянно предизвикат любознанието на читателите, които желаят да схванат какво ги е докарало до това да бъдат неприятните в историята.

Още за наличието на комиксите и за това по какъв начин се основава то, както и за манга техниката и образците от Япония и Европа, които потвърждават, че посредством комикса може да се учат и съществени материи – чуйте в звуковите файлове от четиримата български основатели на комикси.