Всеки пети младеж стои без работа
16,5 % или към 15 милиона поданици на Европейския съюз на възраст сред 20 и 34 години нито учат, нито работят, демонстрират данни на Евростат за трудовата интензивност през 2018-а. За България този индикатор е към 21 %. Почти всеки пети млад българин или почти 250 хиляди наши сънародници са били демотивирани да се образоват или да бъдат трудово ангажирани през предходната година, написа Пик.
Най-често това са хора, които живеят на село и имат начално или приблизително обучение. Най-малко са тези в столицата и с висше обучение. Мнозинството от неработещите млади българи или към 70 % нямат персонален месечен приход. Около 13 % имат някакви приходи, най-много от сивата стопанска система, други са разчитали на ренти или приходи от чужбина.Най-високият дял на младежите, които нито учат, нито работят е в Италия - близо 30 % или всеки трети млад гражданин на Ботуша. На второ място по този индикатор се подрежда Гърция, следвана от България, Румъния и Словакия. На другия полюс с най-ниски стойности са Швеция - 8 на 100, Холандия - 8,5 на 100, Люксембург и Малта - по 10 на 100, Австрия и Дания - по 11 на 100.
Агенцията по заетостта регистрира исторически най-ниското равнище на безработица
" В България доста до късно младежите живеят със своите родители и не влизат на пазара на труда, не получават опит и огромна част от тях изпадат в неактивност. Други разчитат на приходи от чужбина и има и трети, при които аргументите са чисто културни ". Това сподели в ефира на " Събуди се " Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система за демотивацията на младежите у нас.
Според него лицата, които са над 30 години, младежкият посредник ги записва в " Бюрото по труда ", само че не могат да се възползват от младежките стратегии. " Те отиват в курсове за преквалификация и претовареност, само че тези стратегии не са атрактивни за работодателите и заради ниското възнаграждение, не са харесвани от участниците ", сподели още Алексиев.
По думите му една от главните цели е повишението на относителния дял на популацията. " Имаме проблем с кариерното насочване и с реалистичната визия на младите за пазара на труда за това през какво да преминат, с цел да разчитат на едни по-високи приходи ", съобщи икономическият анализатор. И добави, че у нас има хора, които са необразовани, записват се като безработни, само че имат тапия за обучение. Според него такива хора не могат да бъдат включени в курсове за ограмотяване.
Най-често това са хора, които живеят на село и имат начално или приблизително обучение. Най-малко са тези в столицата и с висше обучение. Мнозинството от неработещите млади българи или към 70 % нямат персонален месечен приход. Около 13 % имат някакви приходи, най-много от сивата стопанска система, други са разчитали на ренти или приходи от чужбина.Най-високият дял на младежите, които нито учат, нито работят е в Италия - близо 30 % или всеки трети млад гражданин на Ботуша. На второ място по този индикатор се подрежда Гърция, следвана от България, Румъния и Словакия. На другия полюс с най-ниски стойности са Швеция - 8 на 100, Холандия - 8,5 на 100, Люксембург и Малта - по 10 на 100, Австрия и Дания - по 11 на 100.
Агенцията по заетостта регистрира исторически най-ниското равнище на безработица
" В България доста до късно младежите живеят със своите родители и не влизат на пазара на труда, не получават опит и огромна част от тях изпадат в неактивност. Други разчитат на приходи от чужбина и има и трети, при които аргументите са чисто културни ". Това сподели в ефира на " Събуди се " Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система за демотивацията на младежите у нас.
Според него лицата, които са над 30 години, младежкият посредник ги записва в " Бюрото по труда ", само че не могат да се възползват от младежките стратегии. " Те отиват в курсове за преквалификация и претовареност, само че тези стратегии не са атрактивни за работодателите и заради ниското възнаграждение, не са харесвани от участниците ", сподели още Алексиев.
По думите му една от главните цели е повишението на относителния дял на популацията. " Имаме проблем с кариерното насочване и с реалистичната визия на младите за пазара на труда за това през какво да преминат, с цел да разчитат на едни по-високи приходи ", съобщи икономическият анализатор. И добави, че у нас има хора, които са необразовани, записват се като безработни, само че имат тапия за обучение. Според него такива хора не могат да бъдат включени в курсове за ограмотяване.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ