Един пънкар с фотоапарат се изправя срещу „изпирането“ на биографии и събития
16.06.2013 година Лидер на ръководещата по това време партия пази в студиото на bTV решението да поддържа знаково лице на медийния бизнес за шефския пост в ДАНС – решение, което явно има потребност от отбрана след всеобщите митинги, които е провокирало.
„ Той претърпя своя катарзис, самобитно филтриране “, споделя водачът по адрес на противоречивата фигура.
Пеевски бе политическа неточност, няма да подам оставка Законът за ДАНС не бил променян съзнателно поради депутата от Движение за права и свободи
С днешна дата към момента помним, че думите са на Сергей Станишев (днешен изтъкнат европейски социалист), а пламенната отбрана е отдадена на Делян Пеевски (днешен изтъкнат човеколюбец и законотворец, въпреки и в опозиция). Все повече, обаче, губим края на всички други „ катарзиси “, с които компрометирани лица от предишното се появяват като чисто нови „ специалисти “, „ общественици “ и основатели на „ политически планове “.
Един от най-опитните настоящи български фотожурналисти се изправя против изтриването на паметта и подмяната на историята.
Арсеналът му включва фотоси от последните близо 30 години – с лицата, събитията и целия подтекст, който е прекомерно неловко, че продължаваме да помним.
Трябва да има памет
Страницата на Веселин Боришев е с миролюбивото и въодушевено от остаряла градска ария име „ О, спомняте ли си, госпожо “. И да има миролюбие, то сигурно не е към мощните на деня – бил той сегашен или вчерашен. Самоопределящ се като „ пънкар “, Боришев работи в медиите от началото на 90-те, снимал е за ред български печатни и електронни издания. Покрай това има и голям списък.
Снимка: Личен списък
Идеята за плана му идва малко инцидентно – до момента в който търси съответна фотография, която му би трябвало за материал. „ По едно време си дадох сметка, че има извънредно скъпи неща, които в тази обстановка, в която сме сложени сега – обстановка на пререкание на биографии и събития, на избелване… Казах си: Абе, пич, какво става, какви са тези работи?! Трябва да има памет за това! “, споделя Боришев.
За малко повече от месец, явно и други на неговото мнение – някои от фотосите имат по над 40 000 гледания.
Кадрите не са инцидентно подбрани – постоянно включва лица от настоящите вести (макар и снимани години по-рано) и с къс коментар от създателя. Всеки ден отделя часове, с цел да чете за старите събития към всяка фотография.
Защо е значимо
Има ли задоволителна публика, която да желае да ѝ се припомня кои са лицата и събитията на Прехода и каква е връзката им с всичко, което става в днешния ден? „ Има огромна публика, която не би желала това да се случва. Има публика, която не желае да се сеща кой е Илия Павлов, Кюлев – също. Това са дребни късчета, оттова се връщам и чета какво е било 2000-2001 година, тогава към този момент имаше интернет. „ Google “ помни всичко: по какъв начин пазиме съветските пари, по какъв начин пазиме съветските интереси… “, показва Боришев.
Признава, че някои от старите фотоси не е имало по какъв начин да бъдат оповестени по времето, когато са били направени. Коментираме кадър с присъединяване на Илия Павлов, Добромир Гущеров, Емил Кюлев и Васил Божков. „ За това събитие четох – то е среща със Станишев и ПГ на Българска социалистическа партия, където се приказва по какъв начин не би трябвало да се продава „ Булгартабак “, показва фотографът. Дали живите участници в фотографията през днешния ден са на позициите си от преди 20 година и дали изобщо биха признали, че са били на една маса – това остава тематика за размисъл.
Боришев е прям: „ Има доста фотоси, които тогава не съм ги правил, тъй като не е имало смисъл “. И по-лошото: „ Ние сега и то от години сме в обстановка, в която настина няма смисъл да се прави нищо! “.
Чалгата завладя занаята
„ Фотографията е метод на мислене. Има едно-единствено условия един фоторепортер да е добър – да е интелигентен. Да е зает с проблемите към него. Безпристрастно отразяване на събитие няма “, безапелационен е Боришев. Той не крие гнева си, че и преди години, и през днешния ден доста от сътрудниците му не се възползват от опцията да основават авторска снимка с отношение, а вместо това са „ тотални служители “.
„ Чалгата навлезе в занаята доста от дълго време, дори не е отговорен интернет, той просто форсира нещата. Много други фактори преди този момент унищожиха занаята “, счита Боришев.
Все отново той има вярата, че един ден „ ще има и нещо качествено, което ще е с доста къси тиражи и дребна аудитория, само че това ще е грамотната аудитория “.
Какво следва
Веселин Боришев не е чувал мнения от „ героите “ на изявленията си, само че споделя, че познати са го предупреждавали да внимава с начинанието. Наясно е, че страницата във „ Facebook “ елементарно може да бъде изтрита с проведено докладване от партийни или други тролове.
Обмисля да сътвори специфичен уебсайт, книга или да провежда галерия, само че признава, че това е обвързвано с прекомерно огромен финансов запас.
„ Една от огромните хрумвания е, тъй като това е памет, че би трябвало да има музей на фотографията – това е концепция, която горе-долу се прокрадва “, отбелязва Боришев. По думите му има фотографи, които са доста по-добри „ архивари “ от него и които съответно са подредили десетилетия от кариерите си и които могат да допринесат за сходна сбирка (добър образец е планът " Изгубени в Прехода " на Георги Георгиев - Джони - б.р.).
В същото време цели архиви на дори огромни издания и сниманото от някои от огромните български фоторепортери се оказва в кофите за отпадък по волята на в това време сменили се издатели, наследници на умрелите и други.
Така става все по-реален рискът за избрани лица и събития да се появят „ бели петна “, които след това да се запълват с цялостни измислици – под формата, да вземем за пример, на следващия „ катарзис “. Именно поради това и „ О, спомняте ли си, госпожо “ ще припомня кой, какво, по какъв начин, по кое време и за какво нищо не стартира от през днешния ден.
„ Той претърпя своя катарзис, самобитно филтриране “, споделя водачът по адрес на противоречивата фигура.
Пеевски бе политическа неточност, няма да подам оставка Законът за ДАНС не бил променян съзнателно поради депутата от Движение за права и свободи
С днешна дата към момента помним, че думите са на Сергей Станишев (днешен изтъкнат европейски социалист), а пламенната отбрана е отдадена на Делян Пеевски (днешен изтъкнат човеколюбец и законотворец, въпреки и в опозиция). Все повече, обаче, губим края на всички други „ катарзиси “, с които компрометирани лица от предишното се появяват като чисто нови „ специалисти “, „ общественици “ и основатели на „ политически планове “.
Един от най-опитните настоящи български фотожурналисти се изправя против изтриването на паметта и подмяната на историята.
Арсеналът му включва фотоси от последните близо 30 години – с лицата, събитията и целия подтекст, който е прекомерно неловко, че продължаваме да помним.
Трябва да има памет
Страницата на Веселин Боришев е с миролюбивото и въодушевено от остаряла градска ария име „ О, спомняте ли си, госпожо “. И да има миролюбие, то сигурно не е към мощните на деня – бил той сегашен или вчерашен. Самоопределящ се като „ пънкар “, Боришев работи в медиите от началото на 90-те, снимал е за ред български печатни и електронни издания. Покрай това има и голям списък.
Снимка: Личен списък
Идеята за плана му идва малко инцидентно – до момента в който търси съответна фотография, която му би трябвало за материал. „ По едно време си дадох сметка, че има извънредно скъпи неща, които в тази обстановка, в която сме сложени сега – обстановка на пререкание на биографии и събития, на избелване… Казах си: Абе, пич, какво става, какви са тези работи?! Трябва да има памет за това! “, споделя Боришев.
За малко повече от месец, явно и други на неговото мнение – някои от фотосите имат по над 40 000 гледания.
Кадрите не са инцидентно подбрани – постоянно включва лица от настоящите вести (макар и снимани години по-рано) и с къс коментар от създателя. Всеки ден отделя часове, с цел да чете за старите събития към всяка фотография.
Защо е значимо
Има ли задоволителна публика, която да желае да ѝ се припомня кои са лицата и събитията на Прехода и каква е връзката им с всичко, което става в днешния ден? „ Има огромна публика, която не би желала това да се случва. Има публика, която не желае да се сеща кой е Илия Павлов, Кюлев – също. Това са дребни късчета, оттова се връщам и чета какво е било 2000-2001 година, тогава към този момент имаше интернет. „ Google “ помни всичко: по какъв начин пазиме съветските пари, по какъв начин пазиме съветските интереси… “, показва Боришев.
Признава, че някои от старите фотоси не е имало по какъв начин да бъдат оповестени по времето, когато са били направени. Коментираме кадър с присъединяване на Илия Павлов, Добромир Гущеров, Емил Кюлев и Васил Божков. „ За това събитие четох – то е среща със Станишев и ПГ на Българска социалистическа партия, където се приказва по какъв начин не би трябвало да се продава „ Булгартабак “, показва фотографът. Дали живите участници в фотографията през днешния ден са на позициите си от преди 20 година и дали изобщо биха признали, че са били на една маса – това остава тематика за размисъл.
Боришев е прям: „ Има доста фотоси, които тогава не съм ги правил, тъй като не е имало смисъл “. И по-лошото: „ Ние сега и то от години сме в обстановка, в която настина няма смисъл да се прави нищо! “.
Чалгата завладя занаята
„ Фотографията е метод на мислене. Има едно-единствено условия един фоторепортер да е добър – да е интелигентен. Да е зает с проблемите към него. Безпристрастно отразяване на събитие няма “, безапелационен е Боришев. Той не крие гнева си, че и преди години, и през днешния ден доста от сътрудниците му не се възползват от опцията да основават авторска снимка с отношение, а вместо това са „ тотални служители “.
„ Чалгата навлезе в занаята доста от дълго време, дори не е отговорен интернет, той просто форсира нещата. Много други фактори преди този момент унищожиха занаята “, счита Боришев.
Все отново той има вярата, че един ден „ ще има и нещо качествено, което ще е с доста къси тиражи и дребна аудитория, само че това ще е грамотната аудитория “.
Какво следва
Веселин Боришев не е чувал мнения от „ героите “ на изявленията си, само че споделя, че познати са го предупреждавали да внимава с начинанието. Наясно е, че страницата във „ Facebook “ елементарно може да бъде изтрита с проведено докладване от партийни или други тролове.
Обмисля да сътвори специфичен уебсайт, книга или да провежда галерия, само че признава, че това е обвързвано с прекомерно огромен финансов запас.
„ Една от огромните хрумвания е, тъй като това е памет, че би трябвало да има музей на фотографията – това е концепция, която горе-долу се прокрадва “, отбелязва Боришев. По думите му има фотографи, които са доста по-добри „ архивари “ от него и които съответно са подредили десетилетия от кариерите си и които могат да допринесат за сходна сбирка (добър образец е планът " Изгубени в Прехода " на Георги Георгиев - Джони - б.р.).
В същото време цели архиви на дори огромни издания и сниманото от някои от огромните български фоторепортери се оказва в кофите за отпадък по волята на в това време сменили се издатели, наследници на умрелите и други.
Така става все по-реален рискът за избрани лица и събития да се появят „ бели петна “, които след това да се запълват с цялостни измислици – под формата, да вземем за пример, на следващия „ катарзис “. Именно поради това и „ О, спомняте ли си, госпожо “ ще припомня кой, какво, по какъв начин, по кое време и за какво нищо не стартира от през днешния ден.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ