15-16 годишни деца получават инфаркти и инсулти. Някои умират. Други

...
15-16 годишни деца получават инфаркти и инсулти. Някои умират. Други
Коментари Харесай

Защо толкова много български деца се разболяват от параноидна шизофрения

15-16 годишни деца получават инфаркти и инсулти. Някои умират. Други получават диагноза " параноидна шизофрения ". Какво се крие зад всичко това? Веселина Божилова изяснява в " Дойче веле ".

Той е на 15, има превъзходен гений, учи в Художествено учебно заведение, до 8 клас е първенец, с родителите си няма особени проблеми. В един миг обаче стопира да върви на учебно заведение, у дома става нападателен, забърква се в обири, залавят го, попада в Детската педагогическа стая. Промяната се случва за малко повече от година.

Той е на 16, използва метамфетамини, нападателен е. За да го избави, фамилията активизира всичките си родственици и в продължение на два месеца устройват домакински затвор, където по едно и също време го пазят най-малко трима души. Цялата разширена фамилия зарязва всичко друго, с цел да взе участие в акцията.

Тя е на 16 и към този момент има зад тила си житейски опит, какъвто имат малко на брой: оживяла е след левкемия. Ремисията е в ход, когато протяга ръка към опиатите. Бяга от къщи, забърква се с по-големи момчета, влюбва се в дилър, стопира да върви на учебно заведение, отвръща с експанзия на всеки опит на родителите да се намесят.

Той е на 18, пратили са го при вуйна му в различен град, с цел да го откъснат от средата. Там обаче елементарно си намира същите неприятни приятели и проблемите ескалират. Иначе е мощен млад мъж, пие анаболи и тренира. При последния спор с лекост чупи носа на вуйна си.

Тя е на 17, рисува, написа стихове, желае да следва архитектура. След епизодична приложимост на синтетични опиати остава три месеца в кома, получава инсулт, само че оживява. Придвижват я с инвалидна количка, мъчно приказва, самосъзнанието ѝ е като на петгодишно дете.

Коварните синтетични опиати

Историите са стотици - и звучат еднообразно ужасно. Статистиката на Националния център по публично здраве демонстрира, че стабилно се усилват случаите с деца и младежи до 18 години. Само за деветте месеца на 2019 година след остра интоксикация заради приложимост на наркотични субстанции в болница са попаднали общо 8125 души, от тях 586 са на възраст до 15 години, а 556 - сред 16 и 18 години. Проблемът с тези 1142 жертви на опиатите до 18 годишна възраст е, че... никой не знае какво да ги прави. Преди месеци зам.-министърката на опазването на здравето Светлана Йорданова сподели, че се усилва щатът на Превантивно-информационните центрове в страната " с войска от специалисти ". Но този " челен пост във войната против опиатите измежду децата и младежите " за цялата страна разполага с щат от...120 специалисти. Засега резултатът е: непрестанно повишение на числата в черната статистика.

Дизайнерските опиати водят до тежки психотични реакции. И колкото по-рано е почнала използването, толкоз по-бързо се стига до тези реакции. Но стационарно лекуване на по този начин наречения " психотичен епизод " се прави само в детското психиатрично поделение на Александровската болница. А там мъчно одобряват сходни случаи. Но даже когато ги одобряват, лекарите могат единствено да овладеят психозата - цялостна терапия на наркозависимостта не се организира. Напоследък в София се появи частна лечебна стратегия за младежи, само че тя надалеч не е подобаваща за всекиго. Програмата залага доста на спорта, само че местата в нея са лимитирани. И, несъмнено, костват много пари.

Гърч, посиняване, задушаване, вилнеене

Как да разпознаем децата или младежите, изпаднали в остра интоксикация след приложимост на опиати? Д-р Иван Добринов, завеждащ на отделението за зависимости в Държавната психиатрична болница " Д-р Георги Кисьов " в Раднево (най- огромното в страната) изяснява:

" Картината е безусловно неразбираема, изключително за медиците от Спешна помощ. Човек в такова положение може директно едно след друго да направи епилептичен спазъм, след това да посинее и да спре да диша, след което да се съвземе и да буйства. Не е ясно какво е използвал, а и доста постоянно, с изключение на опиати, има намесен и алкохол. Нито медиците от Спешна помощ, нито лекарите от лечебните заведения, където ги откарват, знаят напълно ясно по какъв начин да подходят. При всеобщото разпространяване на дизайнерските дроги, които се трансформират непрестанно, самият човек, изпаднал в такова положение, не знае какво тъкмо е взел. Но случаите се усилват, това се вижда и с просто око. В отделението, което управлявам, одобряваме хора над 18 години. Обикновено по това време на годината при 60 кревати са заети най-вече половината. Тази година са поставени пет спомагателни кревати, а огромната част от пациентите са на 18-20 години, множеството са със правосъдни разпоредби за наложително настаняване. "

Обичайната диагноза, която автоматизирано получават пациентите с психотични епизоди след приложимост на синтетични опиати, е параноидна шизофрения. Това е диагноза за цялостен живот, с нея се отива на ТЕЛК, тя нормално води до пенсия. Ако пациентът е настанен в психиатрия, която не е профилирана за зависимости, диагнозата " параноидна шизофрения " просто му е обезпечена. Само дето за голямата част от случаите тя не е вярна.

Ако спрат използването, в случай че подхващат подобаваща терапия, в случай че останат " чисти ", тези пациенти възвръщат личността и психологичното си здраве. Ключовата дума е " Ако ", а тя незабавно води до " Как " и " Къде ". И някъде там попадаме в задънената улица. Защото нормално нито се знае по какъв начин, нито има къде. Подсилените превантивно-информационни центрове би трябвало да се захванат таман с тези въпроси без отговор.

Да, на редица места към този момент се виждат почтени за почитание старания и знаци на същинска угриженост, само че като цяло центровете няма по какъв начин да реагират на потребността от незабавна помощ - това не е тяхното предопределение. Държавата обаче избира да мисли, че с тях си взема решение казуса - и не прави нищо, с цел да добави изчезналото звено. Нещо повече: закрит беше Националният център по наркомании, чиято активност се преля в Министерството на здравеопазването. Така, съгласно упованията, задачите и отговорностите се размиха и изпариха.

Обществото реагира остро против всеки опит някъде да се настани лечебна стратегия. Показателен е образецът с държавната метадонова стратегия, която остана без дом след закриването на Националния център по наркомании. Но и преди този момент имаше други сходни случаи. А в действителност става дума за същите тези деца, за нашите деца, които все някъде би трябвало да се лекуват.

Как дете на 15-16 години ще получи инфаркт или инсулт?

Страшни са данните за децата с тежка интоксикация след опиати. Но има и още по-страшни, които не излизат на бял свят, тъй като никой не ги събира: данните за съдбовния излаз. В смъртния акт нормално се записва непосредствената причина за гибелта - дихателна непълнота, инфаркт, инсулт. Но по какъв начин дете на 15-16 години ще получи инфаркт или инсулт? В годишния Европейски отчет за опиатите (България също дава данни за него) нормално се въртят едни и същи цифри, които надали дават отговор на истината.

Още при започване на нашия век, когато в България хероинът беше най-големият палач, данните за смъртността от опиати бяха извънредно неточни. След като някъде към 2007 година стартира настъплението на синтетиката, тези данни си останаха недостоверни. И към този момент никой не знае какъв брой тъкмо са смъртните случаи. С просто око се вижда само, че през днешния ден децата и младежите " пипват " параноидна шизофрения надали не по-често от вируси и грип. И всеки, който мисли, че това е обикновено, или не желае или не може да мисли.

А помощ няма отникъде

В менюто на кошмара, който изживяват родителите на деца и младежи, протегнали ръка към дрогата, неотдавна се прибави още една съставна част - полицията не е длъжна да уведомява фамилията при задържане. Ако реши, може и да го уведоми, само че не е длъжна. Чудно ли е освен това състояние, че най-уплашени и най-безпомощни са точно родителите? Те би трябвало да се оправят с един нечовечен проблем, за който няма нито едно потребно решение. И то в онази възраст на децата им, която и без тези затруднения е задоволително спорна.

А помощ няма отникъде.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР