Губим по 130 млрд. лв. годишно от минералните извори!
130 млн. лева губи годишно страната поради неналичието на съответна политика във връзка с експлоатирането и потреблението на минералните извори в страната. Това съобщи пред „ Телеграф “ геофизикът проф. Бойко Рангелов.
„ Този въпрос е чисто учредителен
– на равнище закони, практическо приложение, инфраструктура, предпочитание за бизнес, разпоредителност на българина “, разяснява той. Според него концесионерството не е най-удачната форма за употреба на водите.
„ То разрешава монополизация,
евентуална корупция и мощно ограничаващи условия за концесионерите, както и комплицирано администриране, заради което загубите явно ще продължат “, счита проф. Рангелов. Той акцентира, че всички или най-малко множеството извори разрешават свободен достъп за хората, даже и да става дума за една чешма. Експертът е безапелационен, че това благосъстояние и богатство би трябвало да е налично за всеки.
Над 500 са находищата на минерална вода в страната.
Те са ситуирани неравномерно на територията. Характерна специфичност, е че множеството залежи в Южна България са на самоизлив,
до момента в който тези в Северна България са налични
посредством сондажи. Основните „ гнезда от извори “ се намират по поречието на Струма и Места, Марица, в региона на Софийско и на черноморското крайбрежие. „ Повечето са били известни от дълбока античност и всички антични нации, населявали тези земи, са се употребили от тази Божия берекет – траки, римляни, гърци, българи и целият набор от преминаващи племена – хуни, печенези, славяни, та дори и кръстоносци “, разяснява той.
Всяко населено място, в което, или до което има минерален извор,
се употребява и до ден сегашен. „ Много от източниците обаче за затлачени, запушени и/или унищожени, заради което се явяват недостъпни и неизползваеми.
Само в София и покрайнините те са над 20 “, показва проф. Рангелов.
По отношение на достъпа той разяснява, че бизнесът е направил по този начин, че този достъп коства много скъпо.
„ Иначе водите у нас на практика оказват помощ за
всичко, което се лекува с водна терапия – от заболявания на опорно-двигателния уред, стомашно-чревни, бъбречни, до нервни и неврологични, кожни и каквито се сетите още “, прибавя още той.
От думите му излиза наяве, че у нас водолечение се практикува на 47 места, като на бизнес равнище са създадени 14-15 от общо регистрирани 146.
Според него страната би трябвало да сътвори
извънредно улеснен режим за всеобща употреба на минералните води от хората, искащи да работят това.
„ Сега това са локални или централни „ барони “, монополизирали бизнеса и не позволяващи на дребния бизнесмен да прогресира “, разяснява той.
По отношение на това дали страната
може да си върне контрола и ръководството върху тези естествени благосъстояния, проф. Рангелов разяснява, че тя е изцяло безхаберна и акцентира, че откритият към този момент ред я задоволява.
Наред с това показва и ВиК сдруженията, които са частни, а също по този начин подчертава и на обстоятелството, че половин България е на воден режим – изключително през лятото и в по-сушави години.
Професорът насочва вниманието и към потреблението на геотермалния капацитет на България за електропроизводство.
Според него обаче това не е толкоз лесна
задача, тъй като икономическите планове демонстрират дребен температурен градиент, което изисква по-големи и комплицирани вложения.
Второ – високата минерализация на високотемпературните води, води до компликации в употребата, свързани с натрупването на котлен камък и последващата промяна на цялостното съоръжение.
„ В този смисъл Исландия е пионер в сходни разработки.
От локалните експерти знам, че е извънредно скъпо – на всеки 3-5 години се изисква изцяло преоборудване, с цел да работи сходна топлоцентрала “, изяснява той.
Въпреки това на локално равнище у нас доста от курортите употребяват геотермалната сила за частно и обществено отопление, парници и други
Липсва указател на минералните бани
Няма обединен указател на минералните бани в България.
От това се оплакаха от Българската асоциация за термално завещание (БАТН). Заради неизпълнения от страната ангажимент от организацията набират средства за правене на интерактивна карта справочник,
която да даде информация за работещите и неработещите бани,
както и за свойствата и качествата на водата. По техни калкулации правенето на картата ще коства 15 000 лева и ще отнеме към година работа на екип от специалисти. Иначе по данни на Българската асоциация по подземни води държавните обекти с минерална вода у нас са общо 150. От тях 47 са работещи минерални бани, като множеството са в доста неприятно положение и условия за прилагане.
„ Затворени са 44 минерални бани,
разрушени са 9, превърнати в СПА комплекси са 3, а други 10 са превърнати в музеи. Има към 20 външни топила и басейни с минерална вода, направени с безвъзмездния труд на хората “, показват от БАТН. На територията на София има общо 6 минерални бани, от които сега работят единствено 2 – в Панчарево и в Банкя.
„ Добре работещи минерални бани,
множеството от които се появиха в последно време, са тези в Стрелча, Ягода, Симитли, Якоруда, Панчарево, Хасковски минерални бани “, разясняват от организацията. Те акцентират, че от страните с богато термално завещание в Европа България е единствената, която не генерира изгоди от ресурса на държавно равнище и не участва на картата на европейския термализъм, макар че след Исландия е на второ място по находища на минерална вода.
„ Този въпрос е чисто учредителен
– на равнище закони, практическо приложение, инфраструктура, предпочитание за бизнес, разпоредителност на българина “, разяснява той. Според него концесионерството не е най-удачната форма за употреба на водите.
„ То разрешава монополизация,
евентуална корупция и мощно ограничаващи условия за концесионерите, както и комплицирано администриране, заради което загубите явно ще продължат “, счита проф. Рангелов. Той акцентира, че всички или най-малко множеството извори разрешават свободен достъп за хората, даже и да става дума за една чешма. Експертът е безапелационен, че това благосъстояние и богатство би трябвало да е налично за всеки.
Над 500 са находищата на минерална вода в страната.
Те са ситуирани неравномерно на територията. Характерна специфичност, е че множеството залежи в Южна България са на самоизлив,
до момента в който тези в Северна България са налични
посредством сондажи. Основните „ гнезда от извори “ се намират по поречието на Струма и Места, Марица, в региона на Софийско и на черноморското крайбрежие. „ Повечето са били известни от дълбока античност и всички антични нации, населявали тези земи, са се употребили от тази Божия берекет – траки, римляни, гърци, българи и целият набор от преминаващи племена – хуни, печенези, славяни, та дори и кръстоносци “, разяснява той.
Всяко населено място, в което, или до което има минерален извор,
се употребява и до ден сегашен. „ Много от източниците обаче за затлачени, запушени и/или унищожени, заради което се явяват недостъпни и неизползваеми.
Само в София и покрайнините те са над 20 “, показва проф. Рангелов.
По отношение на достъпа той разяснява, че бизнесът е направил по този начин, че този достъп коства много скъпо.
„ Иначе водите у нас на практика оказват помощ за
всичко, което се лекува с водна терапия – от заболявания на опорно-двигателния уред, стомашно-чревни, бъбречни, до нервни и неврологични, кожни и каквито се сетите още “, прибавя още той.
От думите му излиза наяве, че у нас водолечение се практикува на 47 места, като на бизнес равнище са създадени 14-15 от общо регистрирани 146.
Според него страната би трябвало да сътвори
извънредно улеснен режим за всеобща употреба на минералните води от хората, искащи да работят това.
„ Сега това са локални или централни „ барони “, монополизирали бизнеса и не позволяващи на дребния бизнесмен да прогресира “, разяснява той.
По отношение на това дали страната
може да си върне контрола и ръководството върху тези естествени благосъстояния, проф. Рангелов разяснява, че тя е изцяло безхаберна и акцентира, че откритият към този момент ред я задоволява.
Наред с това показва и ВиК сдруженията, които са частни, а също по този начин подчертава и на обстоятелството, че половин България е на воден режим – изключително през лятото и в по-сушави години.
Професорът насочва вниманието и към потреблението на геотермалния капацитет на България за електропроизводство.
Според него обаче това не е толкоз лесна
задача, тъй като икономическите планове демонстрират дребен температурен градиент, което изисква по-големи и комплицирани вложения.
Второ – високата минерализация на високотемпературните води, води до компликации в употребата, свързани с натрупването на котлен камък и последващата промяна на цялостното съоръжение.
„ В този смисъл Исландия е пионер в сходни разработки.
От локалните експерти знам, че е извънредно скъпо – на всеки 3-5 години се изисква изцяло преоборудване, с цел да работи сходна топлоцентрала “, изяснява той.
Въпреки това на локално равнище у нас доста от курортите употребяват геотермалната сила за частно и обществено отопление, парници и други
Липсва указател на минералните бани
Няма обединен указател на минералните бани в България.
От това се оплакаха от Българската асоциация за термално завещание (БАТН). Заради неизпълнения от страната ангажимент от организацията набират средства за правене на интерактивна карта справочник,
която да даде информация за работещите и неработещите бани,
както и за свойствата и качествата на водата. По техни калкулации правенето на картата ще коства 15 000 лева и ще отнеме към година работа на екип от специалисти. Иначе по данни на Българската асоциация по подземни води държавните обекти с минерална вода у нас са общо 150. От тях 47 са работещи минерални бани, като множеството са в доста неприятно положение и условия за прилагане.
„ Затворени са 44 минерални бани,
разрушени са 9, превърнати в СПА комплекси са 3, а други 10 са превърнати в музеи. Има към 20 външни топила и басейни с минерална вода, направени с безвъзмездния труд на хората “, показват от БАТН. На територията на София има общо 6 минерални бани, от които сега работят единствено 2 – в Панчарево и в Банкя.
„ Добре работещи минерални бани,
множеството от които се появиха в последно време, са тези в Стрелча, Ягода, Симитли, Якоруда, Панчарево, Хасковски минерални бани “, разясняват от организацията. Те акцентират, че от страните с богато термално завещание в Европа България е единствената, която не генерира изгоди от ресурса на държавно равнище и не участва на картата на европейския термализъм, макар че след Исландия е на второ място по находища на минерална вода.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ