Гениалната приятелка на Хитлер
120 години от рождението на Лени Рифенщал – може би най-противоречивата и най-революционна режисьорка в историята
Тя е измежду най-забележителните кинотворци на ХХ век и считана за по едно и също време гениална и в това време толкоз и спорна фигура в света на изкуството. Тя е авторка на два от най-емблематичните документални филми за Третия Райх и несъмнено една от най-хубавите майсторки на документалния род.
Лени Рифенщал умерено може да бъде избрана като най-успешната кино режисьорка от първата половина на ХХ век.
Къде е геният и стои ли той оттатък идеологията? Очевидно казусът с Лени Рифенщал демонстрира противоположното: геният ѝ не може да бъде непризнат, само че той съществува в избран подтекст, който затруднява още повече пътищата, по които да я възприемаме.
Лени Рифенщал на езеро в средата на 20-те (Снимка: Getty Images)
Велика и проклета, Рифенщал е имала извънредно въздействие и голяма аудитория по време на нацисткия режим в Германия.
Лени Рифенщал е родена с името Хелене Берта Амали Рифенщал на 22 август 1902 година в Берлин. Бивша танцьорка и актриса, тя се насочва към филмовата постановка при започване на 30-те години на ХХ век.
Първият й пълнометражен филм " Синята светлина " притегля вниманието на тогавашната изгряваща политическа звезда Адолф Хитлер.
Той е толкоз заинтересован от нея, че я кани в своя обичан морски курорт на остров Рюген на Балтийско море. Там особено ѝ " поръчва " филми.
Портрет на Лени Рифенщал към 1938 година (Снимка: Getty Images)
Бързо се трансформира в фаворитка на Хитлер и до ден сегашен е считана за една от най-противоречивите персони в историята на киното.
Нейният най-прочут и първи филм от " поръчката ", възхваляващ нацистката идеология е, " Триумф на волята " от 1935 година
Embed from Getty Images
Съвместна продукция на Рифенщал и Пропагандния отдел на Националсоциалистическата немска работническа партия, филмът отразява огромния конгрес на партията в Нюрнберг през 1934 година.
Приет е от интернационалните кино критици като върхово достижение в потреблението на кинематографията за пропагандни цели, като освен това са употребявани и редица новаторски специфични резултати.
(Лени Рифенщал в монтажната през 1935 година Снимка: Getty Images)
Филмът отразява провелия се след завладяване на властта от НСДАП конгрес в Нюнберг.
Една от най-силните подиуми във кино лентата е церемонията по освещаването под " знамето на кръвта " (опръскано от кръвта на мъчениците, участници в Бирения пуч) на новите членове на щурмовите отряди на SA и SS, което се държи от един деец - участник в Бирения пуч.
Лени Рифенщал по време на фотосите на " Олимпия " с оператора Валтер Френц, 1936 година (Снимка: Getty Images)
Знамето символизира и приемствеността в кръвта сред новите членове и ветераните участници в Първата международна война, както и тези дали воля и сила за построяването и укрепването на Райха.
" Триумф на волята " е напълно документален филм, отражение само на действителни подиуми, без предварителна хореография. Поради загубата във Втората международна война, излъчването на кино лентата в Германия е неразрешено.
" Олимпия " (1938) е вторият ѝ най-известен филм, в който тя още веднъж затвърждава механически новаторските похвати, на които е пионерка.
Еда, щерка на италианския деспот Бенито Мусолини и брачният партньор ѝ - италианският външен министър Галеацо Чиано откакто са връчили премията за най-хубав филм на Лени Рифенщал за кино лентата " Триумф на волята ", 10 юни 1936 година (Снимка: Getty Images)
Филмът е документална картина на Олимпийските игри от 1936 година, които се организират в Берлин по време на националсоциализма.
Мощните резултати от революционните кино техники на Рифенщал, в това число специфични релси и асансьори, инсталирани в пилоните със флагове със свастики на Олимпиадата, с цел да се даде опция на фена за отвесно следене на фрагменти, вършат документалистиката на Рифенщал по едно и също време мощна и смущаваща заради подтекста и посланията, които ни споделя от фрагментите.
Лени Рифенщал с част от немския олимпийски тим на потегляне към олимпийския град, където тя снима своя филм " Олимпия ", 1936 година (Снимка: Getty Images)
И въпреки всичко Рифенщал твърди, че филмът ѝ за олимпийските игри възхвалява човешката форма по чисто естетически и универсални аргументи, а не, както настояват критиците, да слага арийската раса в центъра на идеала за човешко съвършенство.
Филмът " Олимпия " се състои от две елементи: " Fest der Völker " или " Празник на народите " и Fest der Schönheit или " Празник на хубостта ".
Филмът значително е основан на неокласически облици, примесени с несъмнено модернистична и невиждана до този миг операторска работа.
" Олимпия " би трябвало да дава тип на " аполитично празнуване " на човешката хубост и мощ на духа, за които претендира олимпийската концепция още от Древна Гърция.
Лени Рифенщал по време на фотоси на Мон Блан, 1929 година (Снимка: Getty Images)
И въпреки всичко, по едно и също време с това, филмът предава към фена и други послания, обслужващи режима - да вземем за пример възхвалява Хитлер и нацистката страна, която се нарежда като същински правоприемник на класическия блян за хубост и хармония.
С " Олимпия " Рифенщал основава филм, който реализира тъкмо това, което Третия Райх се пробва да реализира с организирането на самите олимпийски игри в Берлин: да проектира облика на една тотална, съвременна и мощна Германия, като в същото време алегорично предава силата на нацистка Германия през младите и красиви (арийски) тела.
Колкото и " Олимпия " да популяризира Германия, филмът може също толкоз елементарно да се чете като " празнуване " на многорасова Америка. Рифенщал неведнъж концентрира вниманието във кино лентата върху успеха на Съединени американски щати. И най-малко два пъти виждаме трептящи фрагменти на хубав и ухилен американски медалист. Тя може и да е желала да впечатли Хитлер, само че по всичко проличава, че също по този начин е хвърлила око за кариера в Холивуд.
Премиерата на кино лентата е на 20 април 1938, навръх датата, на която Хитлер чества своя 49-и рожден ден. Мястото е Ufa-Palast покрай Зоологическата градина в Берлин. Филмът има интернационално разпространяване като Рифенщал взе участие в над 19 министър председатели в европейски страни, където филмът е общопризнат с голям екстаз. Единствено Англия се съпротивлявала да одобри филмът и там той среща опозиция.
Германската режисьорка и актриса Лени Рифенщал в Судан, 1965 година (Снимка: Getty Images)
Предвиденият маркетинг за пазара в Съединени американски щати обаче среща също опозиция, главно поради близостта на Рифенщал с Хитлер.
Приет с вдъхновяващи мнения в Ню Йорк, триумфът на кино лентата там обаче бива засенчен от Кристалната нощ в нощта на 9 против 10 ноември 1938 година, когато са разграбени и опожарени над 190 синагоги (76 от тях изцяло унищожени), 815 магазина, принадлежали на евреи, а над 30 000 евреи са били задържани и изпратени в концентрационни лагери, 40 души са убити.
Тогава организацията на " Антинацистката лига " в Ню Йорк приканва филмът да бъде спрян.
Сюзън Зонтаг написа за кино лентата на Рифенщал, че неговите естетически качества надвишават категориите на елементарната агитация.
" Филмовият талант на Лени Рифенщал кара " наличието " във кино лентата ѝ да играе чисто официална роля - даже и може би срещу нейните лични планове. "
Изкуство, не политика
Снимка: Getty Images
Лени Рифенщал постоянно е отричала каквото и да е присъединяване в политиката, заявявайки, че макар присъединяване си във филми за нацисткия режим, тя в никакъв случай не е била член на нацистката партия.
В допълнение, тя твърди, че е била пометена от общата гигантска вълна на възторг към Адолф Хитлер и действително не е осъзнавала какво е правил, до момента в който не е станало прекомерно късно.
След края на Втората международна война Рифенщал се бори в съда и печели повече от 50 каузи за клюка поради съучастничество с нацистите.
Тя е опровергана в обвиняванията, че е имала виновност за делата на нацисткия режим, само че несъмнено се възприема като помощник в пропагандата и е спорна фигура в Германия, освен тогава, само че и до през днешния ден. След делата и обясненията, тя взема решение да напусне киното. Заради фотографията.
Животът на африканските племена и кораловите рифове
29 април, 1976 година - Лени Рифенщал фотография изчезващото племе Нуба в Централен Судан. На фотографията се вижда представител на племето Нуба, който асистира на Рифенщал в носенето на техниката за снимането на фотографиите за книгата ѝ (Снимка: Getty Images)
Между 1962 и 1973 година Рифенщал отпътува за Южен Судан, с цел да снима етническата група на племената нуба. По същия метод, по който естетизира и идеализира телата на арийските спортисти през 1936 година, тя реалокира фокуса си върху естетиката на африканските тела. Документирайки най-вече голи африкански тела на това изчезващо племе, тя пробва да потвърди, че обвиняванията в нацизъм към нея нямат почва или по някакъв метод да изкупи виновността си.
Рифенщал е първата бяла жена фотографка, която получава особено позволение от суданското държавно управление да прави своите изследвания в отдалечените планини Нуба в Судан.
Тя следи метода на живот на Нуба в продължение на години и записва всичко на филм и в фотоси. За някои от фотосите и кино подиуми тя разчита на суданския оператор Гадала Губара, който я съпровожда до планините Нуба.
Татуирана жена с пиърсинги в Централен Судан, част от племето Нуба - през 1972 Рифенщал издава книга-албум със фотоси от фотографската ѝ експедиция в Африка (Снимка: Getty Images)
Сюзън Зонтаг написа, че тези фрагменти и оповестената книга-албум " Последният от Нуба " са последна стъпа в реабилитацията на Рифенщал. Според американската критичка и писателка, това е " окончателното пренаписване на миналото; или, за нейните последователи, окончателното удостоверение, че тя постоянно е била по-скоро маниачка на хубостта, в сравнение с ужасяваща пропагандистка. "
На 70-годишна възраст Рифенщал се научава да се гмурка и след това снима света под водата в разнообразни морски и океански региони.
Лени Рифенщал: " Подводни усещания "
Тя избира да показа компилация от тези подводни документални филми по случай 100-тния си рожден ден през 2002 година - това е първият ѝ филм, публикуван от 48 години.
Лени Рифенщал с оператора Уолтър Френц, както и помощник по време на фотосите на кино лентата " Олимпия ", 1936 година (Снимка: Getty Images)
Холивудски флиртове с Лени Рифенщал
Американската актриса Джоди Фостър имаше дълготраен план, в който да режисира и да изиграе самата Рифенщал във филм за живота ѝ, само че в последна сметка той не се реализира, а Фостър споделя в изявление пред немския " Die Zeit ", че в това време е " остаряла прекомерно ", с цел да може да играе Рифенщал.
Embed from Getty Images
Когато Фостър предлага да направи този филм, при започване на 2000 година, еврейската общественост в Холивуд незабавно отхвърля концепцията ѝ. Този спор тогава отразява методът, по който еврейските общности по света възприемат личността на Рифенщал - неоспорим талант в документалистиката, само че и създател, създавал своите планове с поддръжката и с помощта на един безчовечен режим.
Embed from Getty Images
100-годипната Лени Рифенщал сама се опълчва на плана на Джоди Фостър и не подписва съглашение, в което би трябвало да съобщи удостоверение, че е съгласна нейните записки да се употребяват в подиуми от кино лентата. Холивуд, както в множеството случаи, желае да прибавя и спомагателни сцена, с изключение на действително съществуващите в записките ѝ.
Рифенщал усеща по какъв начин във кино лентата може да се появи като държанка на Хитлер и животът ѝ да бъде " доукрасен " и по тази причина отхвърля да подпише съглашението.
Лени Рифенщал идва на летището Croydon, с цел да изнася цикъл лекции в Окфорд и Кеймбридж (Снимка: Getty Images)
Лени Рифенщал чества своя 101-годишен рожден ден на 22 август 2003 година край езеро в Бавария, покрай дома ѝ. Денят след този рожден ден тя се усеща извънредно зле. От известно време към този момент страда от рак и здравето скоростно почнало да се утежнява.
Тя умира в съня си на 8 септември 2003 г.
Тя е измежду най-забележителните кинотворци на ХХ век и считана за по едно и също време гениална и в това време толкоз и спорна фигура в света на изкуството. Тя е авторка на два от най-емблематичните документални филми за Третия Райх и несъмнено една от най-хубавите майсторки на документалния род.
Лени Рифенщал умерено може да бъде избрана като най-успешната кино режисьорка от първата половина на ХХ век.
Къде е геният и стои ли той оттатък идеологията? Очевидно казусът с Лени Рифенщал демонстрира противоположното: геният ѝ не може да бъде непризнат, само че той съществува в избран подтекст, който затруднява още повече пътищата, по които да я възприемаме.
Лени Рифенщал на езеро в средата на 20-те (Снимка: Getty Images)
Велика и проклета, Рифенщал е имала извънредно въздействие и голяма аудитория по време на нацисткия режим в Германия.
Лени Рифенщал е родена с името Хелене Берта Амали Рифенщал на 22 август 1902 година в Берлин. Бивша танцьорка и актриса, тя се насочва към филмовата постановка при започване на 30-те години на ХХ век.
Първият й пълнометражен филм " Синята светлина " притегля вниманието на тогавашната изгряваща политическа звезда Адолф Хитлер.
Той е толкоз заинтересован от нея, че я кани в своя обичан морски курорт на остров Рюген на Балтийско море. Там особено ѝ " поръчва " филми.
Портрет на Лени Рифенщал към 1938 година (Снимка: Getty Images)
Бързо се трансформира в фаворитка на Хитлер и до ден сегашен е считана за една от най-противоречивите персони в историята на киното.
Нейният най-прочут и първи филм от " поръчката ", възхваляващ нацистката идеология е, " Триумф на волята " от 1935 година
Embed from Getty Images
Съвместна продукция на Рифенщал и Пропагандния отдел на Националсоциалистическата немска работническа партия, филмът отразява огромния конгрес на партията в Нюрнберг през 1934 година.
Приет е от интернационалните кино критици като върхово достижение в потреблението на кинематографията за пропагандни цели, като освен това са употребявани и редица новаторски специфични резултати.
(Лени Рифенщал в монтажната през 1935 година Снимка: Getty Images)
Филмът отразява провелия се след завладяване на властта от НСДАП конгрес в Нюнберг.
Една от най-силните подиуми във кино лентата е церемонията по освещаването под " знамето на кръвта " (опръскано от кръвта на мъчениците, участници в Бирения пуч) на новите членове на щурмовите отряди на SA и SS, което се държи от един деец - участник в Бирения пуч.
Лени Рифенщал по време на фотосите на " Олимпия " с оператора Валтер Френц, 1936 година (Снимка: Getty Images)
Знамето символизира и приемствеността в кръвта сред новите членове и ветераните участници в Първата международна война, както и тези дали воля и сила за построяването и укрепването на Райха.
" Триумф на волята " е напълно документален филм, отражение само на действителни подиуми, без предварителна хореография. Поради загубата във Втората международна война, излъчването на кино лентата в Германия е неразрешено.
" Олимпия " (1938) е вторият ѝ най-известен филм, в който тя още веднъж затвърждава механически новаторските похвати, на които е пионерка.
Еда, щерка на италианския деспот Бенито Мусолини и брачният партньор ѝ - италианският външен министър Галеацо Чиано откакто са връчили премията за най-хубав филм на Лени Рифенщал за кино лентата " Триумф на волята ", 10 юни 1936 година (Снимка: Getty Images)
Филмът е документална картина на Олимпийските игри от 1936 година, които се организират в Берлин по време на националсоциализма.
Мощните резултати от революционните кино техники на Рифенщал, в това число специфични релси и асансьори, инсталирани в пилоните със флагове със свастики на Олимпиадата, с цел да се даде опция на фена за отвесно следене на фрагменти, вършат документалистиката на Рифенщал по едно и също време мощна и смущаваща заради подтекста и посланията, които ни споделя от фрагментите.
Лени Рифенщал с част от немския олимпийски тим на потегляне към олимпийския град, където тя снима своя филм " Олимпия ", 1936 година (Снимка: Getty Images)
И въпреки всичко Рифенщал твърди, че филмът ѝ за олимпийските игри възхвалява човешката форма по чисто естетически и универсални аргументи, а не, както настояват критиците, да слага арийската раса в центъра на идеала за човешко съвършенство.
Филмът " Олимпия " се състои от две елементи: " Fest der Völker " или " Празник на народите " и Fest der Schönheit или " Празник на хубостта ".
Филмът значително е основан на неокласически облици, примесени с несъмнено модернистична и невиждана до този миг операторска работа.
" Олимпия " би трябвало да дава тип на " аполитично празнуване " на човешката хубост и мощ на духа, за които претендира олимпийската концепция още от Древна Гърция.
Лени Рифенщал по време на фотоси на Мон Блан, 1929 година (Снимка: Getty Images)
И въпреки всичко, по едно и също време с това, филмът предава към фена и други послания, обслужващи режима - да вземем за пример възхвалява Хитлер и нацистката страна, която се нарежда като същински правоприемник на класическия блян за хубост и хармония.
С " Олимпия " Рифенщал основава филм, който реализира тъкмо това, което Третия Райх се пробва да реализира с организирането на самите олимпийски игри в Берлин: да проектира облика на една тотална, съвременна и мощна Германия, като в същото време алегорично предава силата на нацистка Германия през младите и красиви (арийски) тела.
Колкото и " Олимпия " да популяризира Германия, филмът може също толкоз елементарно да се чете като " празнуване " на многорасова Америка. Рифенщал неведнъж концентрира вниманието във кино лентата върху успеха на Съединени американски щати. И най-малко два пъти виждаме трептящи фрагменти на хубав и ухилен американски медалист. Тя може и да е желала да впечатли Хитлер, само че по всичко проличава, че също по този начин е хвърлила око за кариера в Холивуд.
Премиерата на кино лентата е на 20 април 1938, навръх датата, на която Хитлер чества своя 49-и рожден ден. Мястото е Ufa-Palast покрай Зоологическата градина в Берлин. Филмът има интернационално разпространяване като Рифенщал взе участие в над 19 министър председатели в европейски страни, където филмът е общопризнат с голям екстаз. Единствено Англия се съпротивлявала да одобри филмът и там той среща опозиция.
Германската режисьорка и актриса Лени Рифенщал в Судан, 1965 година (Снимка: Getty Images)
Предвиденият маркетинг за пазара в Съединени американски щати обаче среща също опозиция, главно поради близостта на Рифенщал с Хитлер.
Приет с вдъхновяващи мнения в Ню Йорк, триумфът на кино лентата там обаче бива засенчен от Кристалната нощ в нощта на 9 против 10 ноември 1938 година, когато са разграбени и опожарени над 190 синагоги (76 от тях изцяло унищожени), 815 магазина, принадлежали на евреи, а над 30 000 евреи са били задържани и изпратени в концентрационни лагери, 40 души са убити.
Тогава организацията на " Антинацистката лига " в Ню Йорк приканва филмът да бъде спрян.
Сюзън Зонтаг написа за кино лентата на Рифенщал, че неговите естетически качества надвишават категориите на елементарната агитация.
" Филмовият талант на Лени Рифенщал кара " наличието " във кино лентата ѝ да играе чисто официална роля - даже и може би срещу нейните лични планове. "
Изкуство, не политика
Снимка: Getty Images
Лени Рифенщал постоянно е отричала каквото и да е присъединяване в политиката, заявявайки, че макар присъединяване си във филми за нацисткия режим, тя в никакъв случай не е била член на нацистката партия.
В допълнение, тя твърди, че е била пометена от общата гигантска вълна на възторг към Адолф Хитлер и действително не е осъзнавала какво е правил, до момента в който не е станало прекомерно късно.
След края на Втората международна война Рифенщал се бори в съда и печели повече от 50 каузи за клюка поради съучастничество с нацистите.
Тя е опровергана в обвиняванията, че е имала виновност за делата на нацисткия режим, само че несъмнено се възприема като помощник в пропагандата и е спорна фигура в Германия, освен тогава, само че и до през днешния ден. След делата и обясненията, тя взема решение да напусне киното. Заради фотографията.
Животът на африканските племена и кораловите рифове
29 април, 1976 година - Лени Рифенщал фотография изчезващото племе Нуба в Централен Судан. На фотографията се вижда представител на племето Нуба, който асистира на Рифенщал в носенето на техниката за снимането на фотографиите за книгата ѝ (Снимка: Getty Images)
Между 1962 и 1973 година Рифенщал отпътува за Южен Судан, с цел да снима етническата група на племената нуба. По същия метод, по който естетизира и идеализира телата на арийските спортисти през 1936 година, тя реалокира фокуса си върху естетиката на африканските тела. Документирайки най-вече голи африкански тела на това изчезващо племе, тя пробва да потвърди, че обвиняванията в нацизъм към нея нямат почва или по някакъв метод да изкупи виновността си.
Рифенщал е първата бяла жена фотографка, която получава особено позволение от суданското държавно управление да прави своите изследвания в отдалечените планини Нуба в Судан.
Тя следи метода на живот на Нуба в продължение на години и записва всичко на филм и в фотоси. За някои от фотосите и кино подиуми тя разчита на суданския оператор Гадала Губара, който я съпровожда до планините Нуба.
Татуирана жена с пиърсинги в Централен Судан, част от племето Нуба - през 1972 Рифенщал издава книга-албум със фотоси от фотографската ѝ експедиция в Африка (Снимка: Getty Images)
Сюзън Зонтаг написа, че тези фрагменти и оповестената книга-албум " Последният от Нуба " са последна стъпа в реабилитацията на Рифенщал. Според американската критичка и писателка, това е " окончателното пренаписване на миналото; или, за нейните последователи, окончателното удостоверение, че тя постоянно е била по-скоро маниачка на хубостта, в сравнение с ужасяваща пропагандистка. "
На 70-годишна възраст Рифенщал се научава да се гмурка и след това снима света под водата в разнообразни морски и океански региони.
Лени Рифенщал: " Подводни усещания "
Тя избира да показа компилация от тези подводни документални филми по случай 100-тния си рожден ден през 2002 година - това е първият ѝ филм, публикуван от 48 години.
Лени Рифенщал с оператора Уолтър Френц, както и помощник по време на фотосите на кино лентата " Олимпия ", 1936 година (Снимка: Getty Images)
Холивудски флиртове с Лени Рифенщал
Американската актриса Джоди Фостър имаше дълготраен план, в който да режисира и да изиграе самата Рифенщал във филм за живота ѝ, само че в последна сметка той не се реализира, а Фостър споделя в изявление пред немския " Die Zeit ", че в това време е " остаряла прекомерно ", с цел да може да играе Рифенщал.
Embed from Getty Images
Когато Фостър предлага да направи този филм, при започване на 2000 година, еврейската общественост в Холивуд незабавно отхвърля концепцията ѝ. Този спор тогава отразява методът, по който еврейските общности по света възприемат личността на Рифенщал - неоспорим талант в документалистиката, само че и създател, създавал своите планове с поддръжката и с помощта на един безчовечен режим.
Embed from Getty Images
100-годипната Лени Рифенщал сама се опълчва на плана на Джоди Фостър и не подписва съглашение, в което би трябвало да съобщи удостоверение, че е съгласна нейните записки да се употребяват в подиуми от кино лентата. Холивуд, както в множеството случаи, желае да прибавя и спомагателни сцена, с изключение на действително съществуващите в записките ѝ.
Рифенщал усеща по какъв начин във кино лентата може да се появи като държанка на Хитлер и животът ѝ да бъде " доукрасен " и по тази причина отхвърля да подпише съглашението.
Лени Рифенщал идва на летището Croydon, с цел да изнася цикъл лекции в Окфорд и Кеймбридж (Снимка: Getty Images)
Лени Рифенщал чества своя 101-годишен рожден ден на 22 август 2003 година край езеро в Бавария, покрай дома ѝ. Денят след този рожден ден тя се усеща извънредно зле. От известно време към този момент страда от рак и здравето скоростно почнало да се утежнява.
Тя умира в съня си на 8 септември 2003 г.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ