Пепе Ескобар: Валдайските срещи: Където Западна Азия се среща с многополюсността
12-ата „ Конференция за Близкия изток “ в Клуб Валдай в Москва предложи за добре пристигнали повече от рог на обилие от възгледи за взаимосвързани проблеми и тествания, засягащи района.
Но първо, значима дума за терминологията - както единствено един от гостите на Валдай си направи труда да подчертае. Това не е „ Близкият изток “ – редукционистка, ориенталистка визия, основана от старите колониалисти: в The Cradle ние подчертаваме, че районът би трябвало да бъде вярно разказан като Западна Азия.
Някои от тестванията и премеждията в района са набелязани в формалния отчет на Валдай, Близкият изток и бъдещето на полицентричния свят. Но интелектуалното и политическото въздействие на присъстващите може да даде и скъпи анекдотични прозрения. Ето някои от главните посоки, които участниците подчертаха по отношение на районното развиване, сегашно и бъдещо:
Руският заместител външен министър Михаил Богданов сложи началото, като акцентира, че политиката на Кремъл предизвиква образуването на „ приобщаваща районна система за сигурност “.
Точно това американците отхвърлиха да разискват с руснаците през декември 2021 година, след което приложиха в Европа и постсъветското пространство. Резултатът беше прокси война.
Кайхан Барзегар от Ислямския университет Азад в Иран квалифицира двете съществени стратегически събития, засягащи Западна Азия: допустимо оттегляне на Съединени американски щати и обръщение към районните съдружници: „ Не можете да разчитате на нашите гаранции за сигурност “.
Всеки вектор – от съперничеството в Южен Кавказ до нормализирането на Израел с Персийския залив – е зависещ на тази логичност, отбелязва Барзегар, като много арабски артисти най-сетне схващат, че в този момент съществува поле за маневриране, с цел да избират сред западното или незападен блок.
Барзегар не разпознава връзките сред Иран и Русия като стратегически съюз, а по-скоро като геополитически, стопански блок, основан на технологии и районни вериги за доставки – „ нов логаритъм в политиката “ – вариращ от оръжейни покупко-продажби до нуклеарно и енергийно съдействие, движено от възродената Москва южна и източна ориентировка.
А що се отнася до връзките сред Иран и Запада, Барзегар към момента има вяра, че Съвместният изчерпателен проект за деяние (JCPOA) или нуклеарното съглашение с Иран не е мъртъв. Поне не още.
„ Никой не знае какви са тези правила “
Египтянинът Рамзи Рамзи, до 2019 година заместник-специален делегат на Организация на обединените нации за Сирия, счита реактивирането на връзките сред Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ със Сирия като най-важното пренареждане, което се прави в района. Да не приказваме за вероятностите за помиряване сред Дамаск и Анкара.
" Защо се случва това? Заради недоволството на районната система за сигурност от сегашното “, изяснява Рамзи.
Но даже и Съединени американски щати да се отдалечават, „ нито Русия, нито Китай желаят да поемат лидерска роля “, споделя той.
В същото време Сирия „ не може да бъде оставена да стане жертва на външни намеси. Земетресението най-малко форсира тези сближения. “
Бутаина Шаабан, специфичен консултант на сирийския президент Башар ал-Асад, е забележителна жена, пламенна и откровена. Присъствието й във Валдай не беше нищо друго с изключение на електричество. Тя акцентира по какъв начин „ от войната на Съединени американски щати във Виетнам загубихме това, на което станахме очевидци като свободни медии.
Свободната преса умря. В същото време „ колониалният запад промени методите си “, възлагайки войни на подизпълнители и разчитайки на локални пети колонисти.
Шаабан предложи най-хубавата къса формулировка на „ интернационален ред, учреден на правила “: „ Никой не знае какви са тези правила и какъв е този ред. “
Тя още веднъж акцентира, че в този интервал след глобализацията, който слага началото на районните блокове, нормалните западни намесници избират да употребяват недържавни артисти – както в Сирия и Иран – „ задължавайки локалните да вършат това, което Съединени американски щати биха желали да вършат “.
Решаващ образец е американската военна база Ал-Танф, която заема суверенна сирийска територия на две сериозни граници. Шаабан назовава основаването на тази база „ стратегическо за Съединени американски щати, с цел да предотврати районното съдействие на кръстопътя на Ирак, Йордания и Сирия “.
Вашингтон знае доста добре какво прави: безпрепятствената търговия и превоз на сирийско-иракската граница е главен избавителен пояс за сирийската стопанска система.
Напомняйки още един път на всички, че „ всички политически въпроси са свързани с Палестина “, Шаабан предложи и здравословна доза тъмен натурализъм: „ Източният блок не съумя да се оправи със западния разказ. “
„ Двупластова прокси война “
Кагри Ерхан, ректор на университета Алтънбас в Турция, предложи много комфортна формулировка на хегемон: този, който управлява лингва франка, валутата, правната среда и комерсиалните пътища.
Ерхан квалифицира настоящето хегемонично положение на запад като „ двупластова прокси война “ против, несъмнено, Русия и Китай. Руснаците са избрани от Съединени американски щати като „ очевиден зложелател “ – огромна опасност. И когато става въпрос за Западна Азия, прокси войната към момента е движеща:
„ Така че Съединени американски щати не се отдръпват “, споделя Ерхан. Вашингтон постоянно ще обмисля потреблението на региона „ стратегически против нововъзникващите сили “.
Тогава какво да кажем за външнополитическите цели на основни играчи от Западна Азия и Северна Африка?
Алжирският политически публицист Акрам Хариф, редактор на онлайн медията MenaDefense, упорства, че Русия би трябвало да се сближи с Алжир, „ който към момента е във френската сфера на въздействие “, и да внимава по какъв начин американците се пробват да показват Москва като „ нова имперска опасност “ за Африка.
Професор Хасан Унал от университета Малтепе в Турция даде да се разбере напълно ясно по какъв начин Анкара най-сетне „ се отърва от своите близкоизточни [западноазиатски] заплитания “, когато преди този момент се „ обръщаше против всички “.
Силите със междинен размер като Турция, Иран и Саудитска Арабия към този момент стъпват на напред във времето на политическата сцена в района. Юнал отбелязва по какъв начин „ Турция и Съединени американски щати не се срещат очи в очи по нито един въпрос, значим за Анкара “.
Което сигурно изяснява укрепването на турско-руските връзки – и техния съвместен интерес от въвеждането на „ многостранни решения “ на проблемите в района.
От една страна, Русия интензивно посредничи в доближаването на Турция и Сирия. Юнал удостовери, че външните министри на Сирия и Турция скоро ще се срещнат персонално – в Москва – което ще съставлява най-високопоставеният директен ангажимент сред двете народи от началото на сирийската война. И това ще проправи пътя за тристранна среща на върха сред Асад, съветския президент Владимир Путин и неговия турски сътрудник Реджеп Тайип Ердоган.
Имайте поради, че огромните районни помирявания се организират – за следващ път – или във, или с присъединяване на Москва, която с право може да се дефинира като столица на многополюсния свят на 21 век.
Що се отнася до Кипър, Юнал отбелязва, че „ Русия не би се интересувала от единна страна, която да бъде територия на Европейски Съюз и НАТО “. Така че е време за „ креативен хрумвания: така както Турция трансформира политиката си за Сирия, Русия би трябвало да промени политиката си за Кипър “.
Д-р Гонг Джионг от израелския кампус на Китайския университет за интернационален бизнес и стопанска система измисли шеговит неологизъм: „ обединението на нежелаещите “ – описвайки по какъв начин „ съвсем целият световен Юг не поддържа глобите против Русия “ и сигурно никой от играчите в Западна Азия.
Гонг означи, че колкото повече търговията сред Китай и Русия да пораства бързо – частично като директна последица от западните наказания – американците ще би трябвало да помислят два пъти за глобите против Китай.
В последна сметка търговията сред Русия и Китай възлиза на 200 милиарда $ годишно, до момента в който търговията сред Съединени американски щати и Китай е колосалните 700 милиарда $ годишно.
Натискът върху „ лагера на неутралитета “ по този начин или другояче няма да отслабне. Това, от което се нуждае „ безмълвното болшинство “ в света, както го дефинира Гонг, е „ съюз “. Той разказва китайския кротичък проект от 12 точки за Украйна като „ набор от правила “ – основата на Пекин за съществени договаряния: „ Това е първата стъпка “.
Няма да има нова Ялта
Това, което дебатите във Валдай демонстрираха кристално ясно за следващ път, е по какъв начин Русия е единственият състезател, кадърен да подходи към всеки състезател в Западна Азия и да бъде изслушана деликатно и с почитание.
Беше оставено на Ануар Абдул-Хади, шеф на политическия отдел на Организацията за избавление на Палестина (ООП) и формален делегат на последната в Дамаск, аргументирано да заключи какво докара до настоящето световно геополитическо усложнение: „ Нова Ялта или нов международна война? Те (Западът) избраха войната. ”
И въпреки всичко, защото не престават да се появяват нови геополитически и геоикономически линии на разлом, като че ли Западна Азия чака нещо „ огромно “, което следва. Това възприятие се усещаше във въздуха във Валдай.
За да перифразираме Йейтс и го актуализираме към младия, плевел 21-ви век, „ кой недодялан звяр, чийто час най-сетне настъпи, се навежда към люлката [на цивилизацията], с цел да се роди?
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но първо, значима дума за терминологията - както единствено един от гостите на Валдай си направи труда да подчертае. Това не е „ Близкият изток “ – редукционистка, ориенталистка визия, основана от старите колониалисти: в The Cradle ние подчертаваме, че районът би трябвало да бъде вярно разказан като Западна Азия.
Някои от тестванията и премеждията в района са набелязани в формалния отчет на Валдай, Близкият изток и бъдещето на полицентричния свят. Но интелектуалното и политическото въздействие на присъстващите може да даде и скъпи анекдотични прозрения. Ето някои от главните посоки, които участниците подчертаха по отношение на районното развиване, сегашно и бъдещо:
Руският заместител външен министър Михаил Богданов сложи началото, като акцентира, че политиката на Кремъл предизвиква образуването на „ приобщаваща районна система за сигурност “.
Точно това американците отхвърлиха да разискват с руснаците през декември 2021 година, след което приложиха в Европа и постсъветското пространство. Резултатът беше прокси война.
Кайхан Барзегар от Ислямския университет Азад в Иран квалифицира двете съществени стратегически събития, засягащи Западна Азия: допустимо оттегляне на Съединени американски щати и обръщение към районните съдружници: „ Не можете да разчитате на нашите гаранции за сигурност “.
Всеки вектор – от съперничеството в Южен Кавказ до нормализирането на Израел с Персийския залив – е зависещ на тази логичност, отбелязва Барзегар, като много арабски артисти най-сетне схващат, че в този момент съществува поле за маневриране, с цел да избират сред западното или незападен блок.
Барзегар не разпознава връзките сред Иран и Русия като стратегически съюз, а по-скоро като геополитически, стопански блок, основан на технологии и районни вериги за доставки – „ нов логаритъм в политиката “ – вариращ от оръжейни покупко-продажби до нуклеарно и енергийно съдействие, движено от възродената Москва южна и източна ориентировка.
А що се отнася до връзките сред Иран и Запада, Барзегар към момента има вяра, че Съвместният изчерпателен проект за деяние (JCPOA) или нуклеарното съглашение с Иран не е мъртъв. Поне не още.
„ Никой не знае какви са тези правила “
Египтянинът Рамзи Рамзи, до 2019 година заместник-специален делегат на Организация на обединените нации за Сирия, счита реактивирането на връзките сред Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ със Сирия като най-важното пренареждане, което се прави в района. Да не приказваме за вероятностите за помиряване сред Дамаск и Анкара.
" Защо се случва това? Заради недоволството на районната система за сигурност от сегашното “, изяснява Рамзи.
Но даже и Съединени американски щати да се отдалечават, „ нито Русия, нито Китай желаят да поемат лидерска роля “, споделя той.
В същото време Сирия „ не може да бъде оставена да стане жертва на външни намеси. Земетресението най-малко форсира тези сближения. “
Бутаина Шаабан, специфичен консултант на сирийския президент Башар ал-Асад, е забележителна жена, пламенна и откровена. Присъствието й във Валдай не беше нищо друго с изключение на електричество. Тя акцентира по какъв начин „ от войната на Съединени американски щати във Виетнам загубихме това, на което станахме очевидци като свободни медии.
Свободната преса умря. В същото време „ колониалният запад промени методите си “, възлагайки войни на подизпълнители и разчитайки на локални пети колонисти.
Шаабан предложи най-хубавата къса формулировка на „ интернационален ред, учреден на правила “: „ Никой не знае какви са тези правила и какъв е този ред. “
Тя още веднъж акцентира, че в този интервал след глобализацията, който слага началото на районните блокове, нормалните западни намесници избират да употребяват недържавни артисти – както в Сирия и Иран – „ задължавайки локалните да вършат това, което Съединени американски щати биха желали да вършат “.
Решаващ образец е американската военна база Ал-Танф, която заема суверенна сирийска територия на две сериозни граници. Шаабан назовава основаването на тази база „ стратегическо за Съединени американски щати, с цел да предотврати районното съдействие на кръстопътя на Ирак, Йордания и Сирия “.
Вашингтон знае доста добре какво прави: безпрепятствената търговия и превоз на сирийско-иракската граница е главен избавителен пояс за сирийската стопанска система.
Напомняйки още един път на всички, че „ всички политически въпроси са свързани с Палестина “, Шаабан предложи и здравословна доза тъмен натурализъм: „ Източният блок не съумя да се оправи със западния разказ. “
„ Двупластова прокси война “
Кагри Ерхан, ректор на университета Алтънбас в Турция, предложи много комфортна формулировка на хегемон: този, който управлява лингва франка, валутата, правната среда и комерсиалните пътища.
Ерхан квалифицира настоящето хегемонично положение на запад като „ двупластова прокси война “ против, несъмнено, Русия и Китай. Руснаците са избрани от Съединени американски щати като „ очевиден зложелател “ – огромна опасност. И когато става въпрос за Западна Азия, прокси войната към момента е движеща:
„ Така че Съединени американски щати не се отдръпват “, споделя Ерхан. Вашингтон постоянно ще обмисля потреблението на региона „ стратегически против нововъзникващите сили “.
Тогава какво да кажем за външнополитическите цели на основни играчи от Западна Азия и Северна Африка?
Алжирският политически публицист Акрам Хариф, редактор на онлайн медията MenaDefense, упорства, че Русия би трябвало да се сближи с Алжир, „ който към момента е във френската сфера на въздействие “, и да внимава по какъв начин американците се пробват да показват Москва като „ нова имперска опасност “ за Африка.
Професор Хасан Унал от университета Малтепе в Турция даде да се разбере напълно ясно по какъв начин Анкара най-сетне „ се отърва от своите близкоизточни [западноазиатски] заплитания “, когато преди този момент се „ обръщаше против всички “.
Силите със междинен размер като Турция, Иран и Саудитска Арабия към този момент стъпват на напред във времето на политическата сцена в района. Юнал отбелязва по какъв начин „ Турция и Съединени американски щати не се срещат очи в очи по нито един въпрос, значим за Анкара “.
Което сигурно изяснява укрепването на турско-руските връзки – и техния съвместен интерес от въвеждането на „ многостранни решения “ на проблемите в района.
От една страна, Русия интензивно посредничи в доближаването на Турция и Сирия. Юнал удостовери, че външните министри на Сирия и Турция скоро ще се срещнат персонално – в Москва – което ще съставлява най-високопоставеният директен ангажимент сред двете народи от началото на сирийската война. И това ще проправи пътя за тристранна среща на върха сред Асад, съветския президент Владимир Путин и неговия турски сътрудник Реджеп Тайип Ердоган.
Имайте поради, че огромните районни помирявания се организират – за следващ път – или във, или с присъединяване на Москва, която с право може да се дефинира като столица на многополюсния свят на 21 век.
Що се отнася до Кипър, Юнал отбелязва, че „ Русия не би се интересувала от единна страна, която да бъде територия на Европейски Съюз и НАТО “. Така че е време за „ креативен хрумвания: така както Турция трансформира политиката си за Сирия, Русия би трябвало да промени политиката си за Кипър “.
Д-р Гонг Джионг от израелския кампус на Китайския университет за интернационален бизнес и стопанска система измисли шеговит неологизъм: „ обединението на нежелаещите “ – описвайки по какъв начин „ съвсем целият световен Юг не поддържа глобите против Русия “ и сигурно никой от играчите в Западна Азия.
Гонг означи, че колкото повече търговията сред Китай и Русия да пораства бързо – частично като директна последица от западните наказания – американците ще би трябвало да помислят два пъти за глобите против Китай.
В последна сметка търговията сред Русия и Китай възлиза на 200 милиарда $ годишно, до момента в който търговията сред Съединени американски щати и Китай е колосалните 700 милиарда $ годишно.
Натискът върху „ лагера на неутралитета “ по този начин или другояче няма да отслабне. Това, от което се нуждае „ безмълвното болшинство “ в света, както го дефинира Гонг, е „ съюз “. Той разказва китайския кротичък проект от 12 точки за Украйна като „ набор от правила “ – основата на Пекин за съществени договаряния: „ Това е първата стъпка “.
Няма да има нова Ялта
Това, което дебатите във Валдай демонстрираха кристално ясно за следващ път, е по какъв начин Русия е единственият състезател, кадърен да подходи към всеки състезател в Западна Азия и да бъде изслушана деликатно и с почитание.
Беше оставено на Ануар Абдул-Хади, шеф на политическия отдел на Организацията за избавление на Палестина (ООП) и формален делегат на последната в Дамаск, аргументирано да заключи какво докара до настоящето световно геополитическо усложнение: „ Нова Ялта или нов международна война? Те (Западът) избраха войната. ”
И въпреки всичко, защото не престават да се появяват нови геополитически и геоикономически линии на разлом, като че ли Западна Азия чака нещо „ огромно “, което следва. Това възприятие се усещаше във въздуха във Валдай.
За да перифразираме Йейтс и го актуализираме към младия, плевел 21-ви век, „ кой недодялан звяр, чийто час най-сетне настъпи, се навежда към люлката [на цивилизацията], с цел да се роди?
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ