Връщат 100 000 българи с безплатни къщи и работа
100 хиляди българи от Молдова, Украйна и Западните околности да се заселят в запустелите села у нас, с цел да се преодолее дефицитът на работна ръка.
Това планува проектът за връщането на нашенците, който в петък бе показан от президента на КНСБПламен Димитров на работодателите и държавното управление по време на Националния съвет за тристранно съдействие, написа “24 часа ”.
Идеята е страната да купи на ниски цени запустели къщи и да им направи лек ремонт. Те би трябвало да имат и личен двор, като по този начин завърналите се българи ще могат да развият и малко стопанство.
Къщите обаче би трябвало да са ситуирани в обитаеми места, които отстоят на не повече от 50 км до огромен град. Така бизнесът ще може да ги транспорти до работното им място. Транспорт до работа за живеещите на такова разстояние се планува и сега по финансираните от Агенцията по заетостта стратегии за битка с безработицата.
Жилищата ще се дават за съответен интервал от време, в който сънародникът ни да работи в страната, и по-късно ще му бъде дарено.
Така, от една страна, ще се преодолее дефицитът на работна ръка, а от друга, ще се помогне и на битката с демографската рецесия. В момента на пазара на труда са нужни към 150 хиляди души, като до пет години към този момент ще трябват половин милион души, демонстрират сметките на бизнеса. Обезлюдените села или такива с едноцифрен брой поданици у нас пък са над 570, демонстрират данни на Националния статистически институт към края на 2016 година
27 хиляди българи пък са напуснали селата и са се преместили в огромните градове единствено през предходната година.
Най-много те са в Габровска и Великотърновка област.
Преди българите от историческите диаспори като в Украйна, Молдова или Западните околности да изберат да се завърнат у нас, те ще би трябвало да имат обезпечено работно място, опция за придобиване на българско поданство, вероятности и стратегии за образование на децата им в български междинни и висши учебни заведения, планува синдикалният проект.
“Тази стратегия ще бъде подкрепена от страната, само че осъществена главно от бизнеса и локалните управляващи, които имат директен интерес да бъдат обитаеми техните райони ”, обясниха специалисти.
Първата задача по реализирането на проекта е за работодателските организации.
Бизнесът ще би трябвало да направи лично изследване за потребностите от работна ръка по места. Това изследване ще се нанесе върху специфична карта, която би трябвало да демонстрира дълготрайните потребности от работна ръка. Така ще се знае, че компаниите във Видин имат потребност от 100 заварчици, до момента в който в Бургас трябват 300 камериерки, дадоха образец специалисти пред кореспондент на “24 часа ”.
Общините също ще имат много работа за реализирането на проекта за завръщане на българите от Украйна, Молдова и Западните околности. Местните управляващи ще имат шест месеца, с цел да създадат пазарен разбор и да опишат наличните свободни жилища, които се намират на тяхна територия.
Кметовете са натоварени и да създадат оценка какъв брой ще костват къщите и свободните терени на тяхната територия, които да бъдат включени в проекта. Те ще би трябвало да дадат и рекомендация по какъв начин страната да закупи изоставените парцели.
Различни асоциации на наши изселници в тези страни пък ще вършат асортимент и ще промотират програмата, тъй че да се привлекат повече хора.
В петък президентът на КНСБ изясни, че проектът може да върне най-малко 50 хиляди българи през идващите 5 години. Той пресметна, че това ще коства сред 300 и 400 млн. лева на страната.
Васил Велев: Трябват ни половин милион служащи
В околните 5 години на промишлеността ще ѝ трябват половин милион служащи и експерти. Това съобщи ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Той счита, че за 10 година Брутният вътрешен продукт може да се удвои, защото България сега е на 12-о място в Европейски Съюз по растеж за полугодието. Спирачката е неналичието на служащи и експерти. Техният дефицит води към този момент и до отлив на вложения.
Велев дава образец с Монтана, където до 3 години 50% от служащите в машиностроенето ще доближат пенсионна възраст. И това не е изолирано събитие. Гръбнакът на стопанската система са хората от 50 година и нагоре.
Същото е и с учителите, лекарите. Няма отрасъл, който да се похвали с комфорт от съществуване на квалифицирани хора, счита той.
Фирмите, които създават елементи за автомобилостроенето, казвали, че биха могли да поемат 45 000 души, а IT секторът - 20 000. И това са сектори, които дават висока добавена стойност, споделя Велев.
През тази година са импортирани 2 пъти повече служащи, в сравнение с през предходната - 8000 души. Но това са най-вече сезонни служащи по морето.
Работодателите поддържат програмата за трайно заселване на етнически българи от Украйна и Молдова в България, само че упорстват за дейности, а не тя да остане в областта на концепциите.
Бизнесът държи и на промените в администрацията, при които може да се освободи работна ръка.
Първата стратегия е “Република на младостта ” на Тодор Живков
Първата стратегия за изкуствено привличане на заселници, с цел да съживят изостанали райони на страната, е от 1982 година, когато на власт е Тодор Живков. Нарича се “Република на младостта ” и е ориентирана към възкръсване на Странджа и Сакар с привличането на комсомолци, които да се заселят там.
Правителството отпуска по 2500 лева на човек, който реши да се реалокира в региона, или по 5000 лева на семейство, като единственото ограничаване е да живеят и работят в района най-малко 10 години. Като концепцията е била в региона да бъдат привлечени най-малко 4000 млади заселници. Допълнително се облагородяват съвсем всички обитаеми места, основават се нови фабрики, даже в с. Граматиково и Ахтопол са разкрити поделения на института по роботика на Българска академия на науките.
Първоначално програмата има голям триумф, като единствено в Малко Търново популацията от 7159 души за няколко години стига 8723. Програмата обаче основава и напрежение измежду кореняците, за които привилегии няма. И финално районът продължава да се обезлюдява.
Опит за приемане на стратегия за привличане на българи от чужбина имаше и при държавното управление на Иван Костов, само че даже не стигна до реализация.
Източник - dunavmost.com.
Това планува проектът за връщането на нашенците, който в петък бе показан от президента на КНСБПламен Димитров на работодателите и държавното управление по време на Националния съвет за тристранно съдействие, написа “24 часа ”.
Идеята е страната да купи на ниски цени запустели къщи и да им направи лек ремонт. Те би трябвало да имат и личен двор, като по този начин завърналите се българи ще могат да развият и малко стопанство.
Къщите обаче би трябвало да са ситуирани в обитаеми места, които отстоят на не повече от 50 км до огромен град. Така бизнесът ще може да ги транспорти до работното им място. Транспорт до работа за живеещите на такова разстояние се планува и сега по финансираните от Агенцията по заетостта стратегии за битка с безработицата.
Жилищата ще се дават за съответен интервал от време, в който сънародникът ни да работи в страната, и по-късно ще му бъде дарено.
Така, от една страна, ще се преодолее дефицитът на работна ръка, а от друга, ще се помогне и на битката с демографската рецесия. В момента на пазара на труда са нужни към 150 хиляди души, като до пет години към този момент ще трябват половин милион души, демонстрират сметките на бизнеса. Обезлюдените села или такива с едноцифрен брой поданици у нас пък са над 570, демонстрират данни на Националния статистически институт към края на 2016 година
27 хиляди българи пък са напуснали селата и са се преместили в огромните градове единствено през предходната година.
Най-много те са в Габровска и Великотърновка област.
Преди българите от историческите диаспори като в Украйна, Молдова или Западните околности да изберат да се завърнат у нас, те ще би трябвало да имат обезпечено работно място, опция за придобиване на българско поданство, вероятности и стратегии за образование на децата им в български междинни и висши учебни заведения, планува синдикалният проект.
“Тази стратегия ще бъде подкрепена от страната, само че осъществена главно от бизнеса и локалните управляващи, които имат директен интерес да бъдат обитаеми техните райони ”, обясниха специалисти.
Първата задача по реализирането на проекта е за работодателските организации.
Бизнесът ще би трябвало да направи лично изследване за потребностите от работна ръка по места. Това изследване ще се нанесе върху специфична карта, която би трябвало да демонстрира дълготрайните потребности от работна ръка. Така ще се знае, че компаниите във Видин имат потребност от 100 заварчици, до момента в който в Бургас трябват 300 камериерки, дадоха образец специалисти пред кореспондент на “24 часа ”.
Общините също ще имат много работа за реализирането на проекта за завръщане на българите от Украйна, Молдова и Западните околности. Местните управляващи ще имат шест месеца, с цел да създадат пазарен разбор и да опишат наличните свободни жилища, които се намират на тяхна територия.
Кметовете са натоварени и да създадат оценка какъв брой ще костват къщите и свободните терени на тяхната територия, които да бъдат включени в проекта. Те ще би трябвало да дадат и рекомендация по какъв начин страната да закупи изоставените парцели.
Различни асоциации на наши изселници в тези страни пък ще вършат асортимент и ще промотират програмата, тъй че да се привлекат повече хора.
В петък президентът на КНСБ изясни, че проектът може да върне най-малко 50 хиляди българи през идващите 5 години. Той пресметна, че това ще коства сред 300 и 400 млн. лева на страната.
Васил Велев: Трябват ни половин милион служащи
В околните 5 години на промишлеността ще ѝ трябват половин милион служащи и експерти. Това съобщи ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Той счита, че за 10 година Брутният вътрешен продукт може да се удвои, защото България сега е на 12-о място в Европейски Съюз по растеж за полугодието. Спирачката е неналичието на служащи и експерти. Техният дефицит води към този момент и до отлив на вложения.
Велев дава образец с Монтана, където до 3 години 50% от служащите в машиностроенето ще доближат пенсионна възраст. И това не е изолирано събитие. Гръбнакът на стопанската система са хората от 50 година и нагоре.
Същото е и с учителите, лекарите. Няма отрасъл, който да се похвали с комфорт от съществуване на квалифицирани хора, счита той.
Фирмите, които създават елементи за автомобилостроенето, казвали, че биха могли да поемат 45 000 души, а IT секторът - 20 000. И това са сектори, които дават висока добавена стойност, споделя Велев.
През тази година са импортирани 2 пъти повече служащи, в сравнение с през предходната - 8000 души. Но това са най-вече сезонни служащи по морето.
Работодателите поддържат програмата за трайно заселване на етнически българи от Украйна и Молдова в България, само че упорстват за дейности, а не тя да остане в областта на концепциите.
Бизнесът държи и на промените в администрацията, при които може да се освободи работна ръка.
Първата стратегия е “Република на младостта ” на Тодор Живков
Първата стратегия за изкуствено привличане на заселници, с цел да съживят изостанали райони на страната, е от 1982 година, когато на власт е Тодор Живков. Нарича се “Република на младостта ” и е ориентирана към възкръсване на Странджа и Сакар с привличането на комсомолци, които да се заселят там.
Правителството отпуска по 2500 лева на човек, който реши да се реалокира в региона, или по 5000 лева на семейство, като единственото ограничаване е да живеят и работят в района най-малко 10 години. Като концепцията е била в региона да бъдат привлечени най-малко 4000 млади заселници. Допълнително се облагородяват съвсем всички обитаеми места, основават се нови фабрики, даже в с. Граматиково и Ахтопол са разкрити поделения на института по роботика на Българска академия на науките.
Първоначално програмата има голям триумф, като единствено в Малко Търново популацията от 7159 души за няколко години стига 8723. Програмата обаче основава и напрежение измежду кореняците, за които привилегии няма. И финално районът продължава да се обезлюдява.
Опит за приемане на стратегия за привличане на българи от чужбина имаше и при държавното управление на Иван Костов, само че даже не стигна до реализация.
Източник - dunavmost.com.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ