10-ти ноември е специален ден за един обикновен човек с

10-ти ноември е специфичен ден за един елементарен човек с невероятна орис. Димитър Димитров е на 77 години от София. Разказва, че преди време е свирил на тромпет, пеел е в хор.

Първи за историята му описват хора във „ Facebook “: „ Вглеждам се в него, измъчен, без очи, без зъби, неподвижни крайници, бялото му бастунче е прекършено начело. “


Така непознати за Димитър хора стартират да му оказват помощ и му купуват храна, а някои просто си приказват с него. Той живее самичък. И въпреки да има две деца, те рядко го посещават.

В началото на 70-те се намесва в побой, с цел да помогне, само че след ритник в главата ослепява с едното око. По това време той слуша непознати радиа, нарушавайки разпоредбите на социалистическия режим.


„ Без съд и без присъда ме изпращат на изгнание покрай Силистра, в едно село Войново. Тези, които бяхме интернирани - трябваше вечер след 5 часа да се подписваме на един указател при локалния полицай, че сме там. Две, три момчета взехме решение да пътуваме малко отвън окупацията, отвън нецивилизования свят “, спомня си Димитър.

Така поради неспазването на реда той е изпратен в.

„ Не съм си свалил кепето да кажа на полковник Басаров добър ден и получавам една плесница и бам в локвата “, споделя Димитър.

Осъден на три години, за положително държание излиза оттова прибързано. Връща се за малко в селото и през 77-ма е освободен, само че не и свободен.

„ Като се върнах от заточението и си взимам паспорта. Там полковникът споделя би трябвало да започнеш работа, другояче те връщам назад. И ме пращат на НДК като сондьор на ръчна сонда “, изясни мъжът.

От тежката работа и напрежение си губи и другото око. През 96-та пада в ров и остава в инвалидна количка, само че не остава самичък.

„ Познавам го от дете. Къщата на моите родители и тяхната са били една до друга. Той в действителност е доста добър човек, извънредно образован, приютявал е небогати, бездомни, бежанци “, изясни Надежда Пенева.

Димитър приема за непосредствен Васил, с който се познават от над 20 години

„ Първоначално ми направи усещане един прекрасен глас, кьорав човек с бастун с доста прекрасен глас тенор. Говорим за музика доста, обича опера. Говорим за предишното, за свободата, демокрацията, индивида “, споделя Васил Георгиев.

Димитър губи доста неща в живота си, само че резервира силата на духа и вярата си. И споделя, че най-накрая се усеща свободен.