``1) НИКОГА, НИКЪДЕ и пред никого не съм се представял

``1) НИКОГА, НИКЪДЕ и пред никого не съм се представял като ДЕТСКИ ПИСАТЕЛ. Нито съм казвал, че " Драконче " е детска книга.Нито пък премията за втори най-хубав приказен разказ на последното десетилетие на 20-и век е избрана като премия за " детско-юношески разказ ".2) " Да пробудиш драконче " НЕ Е детска книга. Не е дори и юношеска. Героят ми в нея е 27-годишен. АЗ ТОГАВА бях на 29. И надлежно писах за своята възрастова група - плюс-минус. И за тогавашните житейски и витални проблеми, като направих опит (както се оказа - добър) да изведа от тези тогавашни проблеми някакви " безконечни " заключения и, апелирам ви се, " послания ".Забележка: към този момент след издаването се оказа, че романът се харесва и на много по-млади от мен. Не го чаках. Но беше прелестно.3) С издателя " Разказвачът на приказки " подписах контракт за преиздаване на " Драконче " през 2020-а. В края на 2021-а той ми предложи да вземам участие в обиколки на учебни заведения, с цел да представям книгата си.4) През пролетта на предходната година се състоя първата такава обиколка - първо в Плевен, след това в Кърджалийско. Очаквах среща с възпитаници 7-8 клас, само че се оказа, че от МОН или от дирекцията на учебното заведение са решили, че книгата е подобаваща за петокласници. Бях отчаян, само че свих плещи и направих представянето.Тук евентуално някой би попитал: а за какво, откакто си писал книга за възрастни, не си се отказал да приказваш пред хлапета, даже съгласно теб в несъответствуваща възраст?Ами поради следната преживелица:Написах книгата през 1996-а, издадох я през 1998-а и я продавах на сергия на Орлов мост в София.И един ден пред сергията ми застана цяло семейство: майка, баща, две момчета, огромното на към 11-12. Спомних си, че предходната седмица майката (на моите години или малко по-възрастна) бе предходна и купила книжката. И ето - бяха пристигнали. Голямото момче ме попита: " Кака Верена по кое време ще пристигна на работа? " Разбирате ли? Хлапето, което в този момент е на най-малко 35 години, искаше да види героинята на романа. Беше уверено, че не съм писал измислици, че тя е действителна.И до момента считам това за най-висшето самопризнание, което съм получавал за работата си.Та ето тази преживелица ме накара да се съглася да приказвам с деца 5-и клас. При все това подчертах и пред учителите, и след това пред издателя, че по-уместно, а и на мен би ми било по-интересно, да се срещам най-малко с осмокласници.Но, задължен съм да кажа, че особено в Плевен останах прелестно сюрпризиран от реакцията, от смислените и нерядко дълбоки въпроси от петокласниците.5) Следващата обиколка се случи чак в края на ноември 2022-а. в Габрово. И още веднъж, за мое отчаяние, бяха ме определили - дали шефове, дали инспектори на министерството, нямам визия - за пред петокласници. И още веднъж имаше голям брой съответни реакции от страна на децата.6) А в този момент дано сметнем: от срещите са минали сред 1 година и 5 месеца. И ДОСЕГА не е имало " възмутени родители " в медиите, нито закани за чупене на ръце в персонални известия на профила във фейсбук.КАКВО се е случило СЕГА? Как по този начин цяла година НИКОЙ не ми писа, че има проблем с книгата? Защо цяла България одобри романа, а Хасково - не?И по какъв начин по този начин 25 години не е имало проблеми? При това от десетина най-малко години " Драконче " е на свободен достъп в Читанка.инфо - по какъв начин по този начин нямаше до момента гневни читатели?Да, чувал съм какви ли не рецензии към романа: че е неуместно доверчив, че е нереалистично сантиментален, че е отегчителен, че си прави гаргара с митология и история, че няма нищо автентично в него, че е на всекидневен език... на последното елементарно възразявах, че до момента в който говорите по този метод, по този начин ще ви разказвам в книгите си. А останалите рецензии - ами въпрос на усет. Но в никакъв случай до момента не бяха наричали книгата ми цинична, че и порнографска. Това написа създателят на книгата Николай Теллалов във Facebook.