1. Не разбираме, че не става дума за краткосрочно усилие,

1. Не разбираме, че не става дума за краткосрочно изпитание, а за смяна в метода на живот.  Независимо какъв брой кг имаме допълнително, проблемите с тежестта значат проблеми в метода на хранене и живот. А проблемите с килограмите са като кожните – те постоянно се завръщат, в случай че подхождаме към тях еднократно. За нас, изтеглили късата съчка в генетичната лотария, това е битка за цялостен живот и няма къс път. В тази битка има доста „ преди “, само че в никакъв случай „ след “ и няма еднократно деяние, което да реши казуса вечно. Ето за какво промишлеността на отслабването е безконечна промишленост. Никога няма да спрат рекламите на чудотворни капсули или кремове, които ни убеждават, че в случай че единствено се намажем, незабавно ще свалим пет сантиметра от ханша. Ако хората елементарно одобряваха, че би трябвало да живеят по различен метод и че сами ръководят ориста си и го правеха, нямаше да има други, които да печелят от заблудите им.

2. Изпадаме в крайности и ядем непривични неща.  Довчера фенове на простите захари и великодушните порции, от през днешния ден ядем молекулярни количества и сме забили носове по рафтовете в магазините за био- и екохрани, където ни чакат какви ли не причудливи (в доста случаи неядливи) артикули. Колко ще издържим по този начин? Чиа, киноа, годжи бери, печено авокадо? Мммм. Чудотворните капсули към този момент не вървят по този начин добре колкото митовете, че нещо, импортирано от 10 хиляди километра, е ключът към отслабването и здравето, без който просто не можем да се оправим. То пораства там – по върхове, гори и шубраци на другия завършек на света и не щеш ли през днешния ден имаме опция... Кълвем елементарно, тъй като подхождаме към казуса като към нещо, което ще се излекува, в случай че вземем хапче или зрънце. Преди да хлопнат клопката зад вас, помислете и потърсете информация. Ще се учудите, че по нашите географски ширини има премного артикули с потребни свойства, за които няма потребност да плащате в злато, които познавате добре и няма да ви досадят прекомерно бързо.Истинският проблем е в това, което се случва в главата, в метода, по който мислим за храната, по който я обичаме и по който я опитомяваме. 3. Проявяваме синдрома на отличника и не работим „ за глава “.  Познавам този синдром прелестно – първия месец извършвам всичко, сварявам чайчета, греша овесени ядки, преструвам се, че нещо, което се точи блудкаво и на влакна в устата ми е вкусно и вървя по 10 километра. Естествено, слабея рекордно, всички са „ уау! “, само че е задоволително напълно малко, с цел да пропадна и то нормално се случва преди месечния ми цикъл. Единственото, което реализирам в такива моменти е, че разбирам, че мога. Това, че съм получила шестица като че ли ме окрилява, само че резултатът в последна сметка не е нулев, а йо-йо. Работата „ за глава “ е по-важна от отслабването. Килограмите не са същинският проблем. Истинският проблем е в това, което се случва в главата, в метода, по който мислим за храната, по който я обичаме и по който я опитомяваме.

4. Чуваме прекалено много отзиви и прекомерно рано сме склонни да ги даваме.  Отслабването е като футбола и политиката – всеки ги схваща. Ето за какво изолирането на непотребния звук е урок, който е желателно да се научи по-бързо (аз персонално го научих отчайващо бавно). Колкото по-бързо приемем, че за разрешаването на проблемите ни следва да ни оказват помощ експерти (лекари диетолози или биолози нутриционисти), толкоз на по-сигурна почва слагаме разрешаването им. А когато стартираме да се проваляме, постоянно това е тъй като променяме нещо в матрицата. Решаваме, че можем да прескочим надзорен обзор, че към този момент знаем по какъв начин да се храним, или че не е неприятно да създадем една „ лунна диета “ на средата на програмата, която ни е предписал лекарят.Според мен в отслабването важи максимата, която всеки компютърджия знае: „ Never touch a running system. ” Никога не прекъсвайте нещо, което към този момент работи, с цел да изпробвате друго, изключително в случай че сте на крачка да извършите един метод на хранене собствен метод на живот. Другата страна на тази монета е даването на мнение – малко изтъняване на талията дава самочувствие, имаме вяра си повече и считаме, че това, което е добре за нас, е добре за всички и обилно раздаваме хранителни съвещания на разнообразни хора, само че това в действителност ни вреди, тъй като основава у нас лъжливо чувство за триумф. А това е като ходенето по въже – доста елементарно се пада. Научно потвърден факт е, че хората, които споделят задачите си, се провалят по-често от тези, които не ги споделят – поради възприятието, че казано е на половина свършено. С две думи, да не споделяме „ хоп “ преди да сме скочили.

5. Не си даваме задоволително време, с цел да отбележим постоянни резултати.  Даваме ли си сметка, че от време на време трупаме килограми с десетилетия, а една-две години за свалянето им ни се костват цяла безкрайност? Не е ли по-честно Бог, природата и ориста да ни дават 10 години, с цел да свалим насъбраното за 10 години? От тази позиция всичко се случва прелестно и стремително, нали? Дългосрочните промени дават дълготрайни резултати. Краткосрочните диети имат кратковременен резултат и нормално той се търси по-скоро с естетична цел (преди женитба, бал, “Оскари ”), след което се заплаща с лихвите.