Ех, как бих живял на шалан в порт Ротердам
01.11.1980 година Ротердам – кея
00,15 часа Температурата е 2 градуса, прогнозата е, че ще падне под нулата. Попадам в бригадата, която получава заповед да източи водата от шланга на пожарната помпа. Цветисти псувни оказват помощ за осъществяването на „ мократа “ поръчка.
Започва отлив – 180 сантиметра надолу. Парадният ров става съвсем водоравен. Приливът ще възвърне геометрията му, само че за малко, след обед следва маневра за отплаване.
08,00 часа Влекачи тътрят грамадни контейнеровози към морето, измежду минути - същата картина в противоположна посока. Вече разтоварват бронза от втори хамбар напряко на шалан. Стоп, 8-9 докери завладяват нашия моряшки салет. Кофетайм. На минутата идва и един с димен съд и разлива. Никой не пали цигара. Не си дават напън, а им спори работата.
Много студено, само че разполагам единствено с няколко часа да надникна към Ротердам. Тръгвам, откакто имам записано в бележник точното местонахождение на кораба в голямото пристанище – най-голямото в Европа.
Зелен и спретнат град. Като че ли велосипедите са повече от колите. Като за градски превоз рейсът е напряко първокласен. И пудели измежду пасажерите. Претъпкани магазини, дали тъй като е събота? И толкоз постоянно на всички места слушам „ тенкю “. Да, прозорците на жилищата, даже на нискоетажните, в действителност са без завеси и намирам за симпатична тази специфичност на холандския обичай и просвета. Невъзможно е в Ротердам да срещнеш някого, който на молбата ти да помогне с информация да отговори единствено с усмивка или повдигане на плещи. Всички приказват британски, само че ми се стори, че езикът на Шекспир звучи с немски акцент. Емилиян Станев не се е чувствал уютно в подредеността на Запада и е бързал да се върне даже от град като Париж. Опазил ме Бог да се върша на космополит след няколко часа в Ротердам, само че в зениците си отнасям запечатана картина, недостъпна за елементарен екскурзиант. А тя се вижда даже с едно надничане от финестрина на каютата ми. Шалани с леки коли върху тях. Три в едно: жилище, месторабота и превоз на по-малко от една ръка разстояние за жителя – притежател или наемник. С наслаждение бих работил като надзирател на морски фар – резервирам си мечтанието за остарели години, само че на момента съм подготвен за подобен шалан. Така че по никакъв начин не бързам да напусна града и страната, само че бързам да се върна на кораба.
15,30 часа Пилот на борда. Маневра за отплаване. С колата си на кея дойде единствено един брегови моряк. Сложи ръкавици, отдаде въжетата на бака и кърмата, прибра си съботния овъртайм и натисна газта към дома.
18,15 часа С Вальо незабавно местим щормовия ров на ляв ръб. Пилотът търси подветрената страна. Такъв вятър ме е брулил единствено на връх „ Ботев “. Около 7 бала, а пронизва като 17.
21,45 часа Плитководното Северно море ври от избухлива, къса и зла вълна. Не клати, а друса, корабът подскача. Отново щормтрап на десен ръб. При „ стоп машини “ вятърът върти „ Пловдив “ и той скапва успоредността си с пилотския транспортен съд. „ Най-малък напред. “ Задържаме.
Морска сюита. Двата кораба подскачат леко като композиционен декор, два прожекторни снопа се събират на аванссцената, където пилотската лодка пламенно, като в съветски танц, извършва рисковото си соло. Трябва да има морска Терпсихора. Пилот увисва по степенките на трапа. Може би по-трудни са сходни стъпки единствено на Луната.
След като за по-малко от денонощие два пъти газихме река Маас с бак и кърма към Ротердам, към 01,00 часа би трябвало да сме в устието на река Шелда към Анверс, а на разсъмване – на пристан.
Излизаме от Холандия, навлизаме в Белгия, а в моряшкия салет малкия екран ни събира с концерт на шведския квартет АББА.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
00,15 часа Температурата е 2 градуса, прогнозата е, че ще падне под нулата. Попадам в бригадата, която получава заповед да източи водата от шланга на пожарната помпа. Цветисти псувни оказват помощ за осъществяването на „ мократа “ поръчка.
Започва отлив – 180 сантиметра надолу. Парадният ров става съвсем водоравен. Приливът ще възвърне геометрията му, само че за малко, след обед следва маневра за отплаване.
08,00 часа Влекачи тътрят грамадни контейнеровози към морето, измежду минути - същата картина в противоположна посока. Вече разтоварват бронза от втори хамбар напряко на шалан. Стоп, 8-9 докери завладяват нашия моряшки салет. Кофетайм. На минутата идва и един с димен съд и разлива. Никой не пали цигара. Не си дават напън, а им спори работата.
Много студено, само че разполагам единствено с няколко часа да надникна към Ротердам. Тръгвам, откакто имам записано в бележник точното местонахождение на кораба в голямото пристанище – най-голямото в Европа.
Зелен и спретнат град. Като че ли велосипедите са повече от колите. Като за градски превоз рейсът е напряко първокласен. И пудели измежду пасажерите. Претъпкани магазини, дали тъй като е събота? И толкоз постоянно на всички места слушам „ тенкю “. Да, прозорците на жилищата, даже на нискоетажните, в действителност са без завеси и намирам за симпатична тази специфичност на холандския обичай и просвета. Невъзможно е в Ротердам да срещнеш някого, който на молбата ти да помогне с информация да отговори единствено с усмивка или повдигане на плещи. Всички приказват британски, само че ми се стори, че езикът на Шекспир звучи с немски акцент. Емилиян Станев не се е чувствал уютно в подредеността на Запада и е бързал да се върне даже от град като Париж. Опазил ме Бог да се върша на космополит след няколко часа в Ротердам, само че в зениците си отнасям запечатана картина, недостъпна за елементарен екскурзиант. А тя се вижда даже с едно надничане от финестрина на каютата ми. Шалани с леки коли върху тях. Три в едно: жилище, месторабота и превоз на по-малко от една ръка разстояние за жителя – притежател или наемник. С наслаждение бих работил като надзирател на морски фар – резервирам си мечтанието за остарели години, само че на момента съм подготвен за подобен шалан. Така че по никакъв начин не бързам да напусна града и страната, само че бързам да се върна на кораба.
15,30 часа Пилот на борда. Маневра за отплаване. С колата си на кея дойде единствено един брегови моряк. Сложи ръкавици, отдаде въжетата на бака и кърмата, прибра си съботния овъртайм и натисна газта към дома.
18,15 часа С Вальо незабавно местим щормовия ров на ляв ръб. Пилотът търси подветрената страна. Такъв вятър ме е брулил единствено на връх „ Ботев “. Около 7 бала, а пронизва като 17.
21,45 часа Плитководното Северно море ври от избухлива, къса и зла вълна. Не клати, а друса, корабът подскача. Отново щормтрап на десен ръб. При „ стоп машини “ вятърът върти „ Пловдив “ и той скапва успоредността си с пилотския транспортен съд. „ Най-малък напред. “ Задържаме.
Морска сюита. Двата кораба подскачат леко като композиционен декор, два прожекторни снопа се събират на аванссцената, където пилотската лодка пламенно, като в съветски танц, извършва рисковото си соло. Трябва да има морска Терпсихора. Пилот увисва по степенките на трапа. Може би по-трудни са сходни стъпки единствено на Луната.
След като за по-малко от денонощие два пъти газихме река Маас с бак и кърма към Ротердам, към 01,00 часа би трябвало да сме в устието на река Шелда към Анверс, а на разсъмване – на пристан.
Излизаме от Холандия, навлизаме в Белгия, а в моряшкия салет малкия екран ни събира с концерт на шведския квартет АББА.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ