Лидерите в анклава казаха в изявление, че чрез посредничество, осъществено от руски миротворци, е постигнато споразумение за пълно прекратяване на военните действия от 13:00 часа местно време.

Все още обаче се чуват силни експлозии в регионалната столица точно след влизането в сила на примирието. Властите на Карабах призоваха жителите да останат скрити.

Съгласно условията на примирието, местните сили на Карабах се ангажират да бъдат напълно разоръжени и разпуснати. Има и ангажимент арменските сили да се изтеглят, въпреки че Ереван отрича да има военно присъствие там. 

Арменският премиер Никол Пашинян даде ясно да се разбере, че правителството му не е участвало в текста за прекратяване на огъня, настоявайки, че руските миротворци носят пълната отговорност за безопасността на местното население. Във вторник той обвини Азербайджан в "етническо прочистване" в Карабах.

Според ведомството самолетът се е разбил далеч от населените места, а екипажът му е успял да катапултира. „Екипажът на самолета, състоящ се от двама души, катапултира и се евакуира. Няма заплаха за здравето им“, казаха от Министерството на отбраната за съдбата на пилотите.

Уточнява се, че полетът на Су-34 е тренировъчен и е извършен без боеприпаси, няма разрушения на земята. По-рано беше съобщено за друга катастрофа на самолет от същия тип, на 13 септември. Тогава Су-24 се разби във Волгоградска област .

И двамата пилоти на самолета - 46-годишен командир и 34-годишен навигатор, не са успели да катапултират.

Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират.

Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените както им дойде. Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко човека, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии.

Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия отколкото да се грижат за земята на собствената си страна.

Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните бощности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват.

И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите.

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на украинско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка!

Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба дето го ядем за момента не е от украинско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите за които ни уверяват. ще кажете, не вярват на правителството.

Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.

Политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, Facebook