Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

"Комисията ще насърчи държавите членки да определят национални координатори по санкциите, за да гарантират ефективното им прилагане и съобщаване", се казва в съобщение, разпространено преди събирането на експертите в понеделник следобед.

Повечето западни съюзници на Украйна, сред които САЩ, Австралия, Япония, Норвегия и Швейцария, вече имат такива координатори.

От него става ясно, че вече са готови нови ИТ инструменти, които ще бъдат предоставени на националните власти, за да следят прилагането на защитни стени срещу санкционирани лица, които имат собственост в ЕС.

Междувременно американската информационна агенция "Блумбърг" съобщи, че Европейската комисия работи по нов - 12-и пакет от санкции срещу Русия от началото на войната, който ще бъде официално предложен през октомври.

Новите мерки вероятно ще включват европейски вариант на подготвяната от групата на най-развитите индустриални нации - Г-7, забрана за купуване на руски диамати, както и дългоочаквано предложение за използване на печалбите, генерирани от замразените активи на вече санкционираната руска централна банка, за възстановяването на Украйна, пише "Блумбърг".

Миналата седмица Белгия съобщи, че Г-7 е в напреднал етап на обсъждане на ограничаване на търговията с диаманти и предстои тя да бъде въведена в скоро време.

Също в понеделник Ройтерс съобщи, че Полша е предложила разширяване на забранителния списък с руски диаманти и с налагането на ембарго на вноса на пропан-бутан.

Според Варшава само през 2021 г. диамантите са донесли на руския бюждет 4.5 милиарда долара. Предлага се да се ограничи дейността в ЕС на най-голямата руска диамантена компания - "Алроса" (Alrosa).

В писмо на полското правителство до Европейската комисия се казва, че ЕС трябва да спре да купува руски пропан-бутан. Този втечнен нефтен газ не е включен в наложеното от ЕС ембарго върху вноса на нефтени продукти от Русия, който действа от февруари.

В мотивите се посочва, че мярката би запазила "целостта и прозрачността на пазара на пропан-бутан" и би позволила да се избегне нарушаването на конкуренцията.

Предлага се и разширяване на списъка на ИТ услуги, които не могат да се предлагат на руски фирми. Досега ЕС е забранил само предоставянето на ИТ консултантски услуги.

Документът също така призовава за намаляване на квотата за внос на руски синтетичен каучук, която беше въведена в 10-ия пакет от санкции, забраняващ вноса на руски стоманени профили и на сода каустик.

Той също така предлага повече руски компании от военната промишленост да бъдат включени в новия пакет, повече медии, разпространяващи дезинформацията на Кремъл и да се санкционират субекти, свързани с компанията за ядрена енергия "Росатом".

В него също се казва, че несанкционираният руски олигарх от "Алфа-груп" Андрей Косогов трябва да бъде включен в новия пакет заедно със застрахователната компания "АлфаСтрахование", която застрахова превозните средства, използвани от руската Национална гвардия.

Полша настоява всички санкции, наложени на Русия да бъдат прилагани и срещу Беларус.

"Спешно е ЕС да приеме нов пакет от санкции срещу Беларус, привеждащ в съответствие мерките между санкциите срещу Русия и Беларус. Настоящата липса на привеждане в съответствие създава системна вратичка, където Беларус се превръща в център за заобикаляне на санкциите на ЕС срещу Русия", се казва в писмото от Варшава.

Полското предложение сега ще бъде разгледано от Европейската комисия. Тя ще подготви законодателното предложение, което ще трябва да бъде одобрено от всички посланици на правителствата на ЕС в Брюксел. Окончателният пакет от санкции на ЕС срещу Русия, ако и когато се появи, не е задължително да включва всички елементи на полското предложение, посочва Ройтерс.

Тази седмица дините поскъпват с 11,7 на сто до 0,86 лева за килограм, а пъпешите с 8,5 на сто до 1,53 лева за килограм. Ябълките от внос прибавят 0,5 на сто до 2,04 лева за килограм. Бананите поскъпват с 1,1 на сто и се търгуват по по 2,76 лева за килограм, а лимоните - с 2,4 на сто до 3,03 лева за килограм. За първа седмица от ДКСБТ проследяват и цената на гроздето, което поскъпва с 0,4 на сто в края на седмицата до 2,47 лева за килограм.

Картофите повишават стойността си с 3,1 на сто до 1,35 лева за килограм, зелето - със 7,5 на сто до 1,15 лева за килограм. Цената на доматите (оранжерийни) също се покачва - с 9,3 на сто до 2,95 лева за килограм, както и на оранжерийните краставици – с 4,4 на сто до 2,82 лева за килограм. Зелените чушки поскъпват с 3,7 на сто до 1,68 лева за килограм, а червените чушки - с 0,5 на сто до 2,20 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,8 на сто до 11,16 лева за килограм, а кашкавалът тип "Витоша" поскъпва минимално с 0,1 на сто и се продава по 17,30 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 1,9 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,10 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) отстъпва с 1,9 на сто и се продава по 2,09 лева за литър.

Пилешкото месо поевтинява с 1,1 на сто и се предлага по 6,44 лв. за килограм.

Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 3,12 лв. за килограм. Лещата спада с 2,9 на сто до 4,04 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул - с 1,5 на сто до 3,92 лв. за килограм.

Захарта поскъпва с 0,8 на сто и се продава по 2,45 лв. за килограм, а брашното тип 500 - с 2,9 на сто до 1,44 лева за килограм. Цената на олиото се покачва с 2,1 на сто и то се търгува по 2,98 лв. за литър в пластмасова бутилка, а на кравето масло (пакетче от 125 грама) - с 1,2 на сто до 2,57 лв. за брой.