... генерал-майор Джон Кларк и генерал-майор Елдън Милар ще участват в Деня за гости и медии, който ще се състои в района на Учебен център „Црънча“.
Сериозно Интерес - Новини
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов се срещна днес 12
...... генерал-майор Джон Кларк и генерал-майор Елдън Милар ще участват в Деня за гости и медии, който ще се състои в района на Учебен център „Црънча“.
Следвайте Гласове в Телеграм Този механизъм и тази мафиотска структура която беше
...... обсъжда бездействието на прокуратурата. Оказало се, че не се разследва Нотариуса, защото нямало жалба от Цариградска. Колегите й, които я защитили, получили арогантно отношение. Инфо: Дневник
ВАШИНГТОН AP — Висш лидер на No Labels каза в
...... получава подкрепа от фондацията на семейството на Джонатан Логан. Вижте повече за инициативата за демокрация на AP тук. AP е единствено отговорен за цялото съдържание.
![](https://frognews.bg/images2/BGNES/radan_kynev.jpg)
Радан Кънев: Имаме реални шансове за Шенген, но не са големи. Можем да станем жертви на предизборен популизъм
![.](/images2/BGNES/radan_kynev.jpg)
Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев.
Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента.
Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.
Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям.
Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.
Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша.
"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев.
Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври.
Моля, подкрепете ни.
![Visa](/theme/03/assets/img/pmcards/visa.png)
![Mastercard](/theme/03/assets/img/pmcards/mastercard.png)
![Visa-electron](/theme/03/assets/img/pmcards/visaelectron.png)
![Maestro](/theme/03/assets/img/pmcards/maestro.png)
![PayPal](/theme/03/assets/img/pmcards/paypal.png)
![Epay](/theme/03/assets/img/pmcards/epay.png)
КОМЕНТАРИ
![](https://frognews.bg/images2/Krasen/bregov_22.jpg)
Иван Брегов: Проверки по 2 казуса могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС
![.](/images2/Krasen/bregov_22.jpg)
Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.
Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.
Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.
Според него обаче това правомощие би следвало да остане:
"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".
Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".
Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.
"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".
"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.
Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".
По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".
В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:
"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".
Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.
Моля, подкрепете ни.
![Visa](/theme/03/assets/img/pmcards/visa.png)
![Mastercard](/theme/03/assets/img/pmcards/mastercard.png)
![Visa-electron](/theme/03/assets/img/pmcards/visaelectron.png)
![Maestro](/theme/03/assets/img/pmcards/maestro.png)
![PayPal](/theme/03/assets/img/pmcards/paypal.png)
![Epay](/theme/03/assets/img/pmcards/epay.png)
КОМЕНТАРИ
Министър Вътев: Ще завишим контрола над стоките, които влизат в страната от Украйна
![.](/images2/Jessica/dda447cdf9d5350e972d544a5f7ca96a_resized2.jpeg)
Това заяви от парламентарната трибуна земеделският министър Кирил Вътев. По думите му ще се следи най-вече за тежки метали и радиоактивност.
"Темата с вноса въобще на храни от Украйна се дискутира от дълго време, не само у нас, но и на всички срещи на министрите на земеделието в целия ЕС, както и отделно на ниво петте фронтови държави, както ги наричат в ЕС. Това е България и останалите страни, въвели забраната. Притесненията на земеделските производители са големи, защото Украйна е мощна земеделска страна. Украйна не изпълнява тежките изисквания за внос на земеделска продукция, това е основателното притеснение, затова ще увеличим контрола над продукцията", посочи министърът.
Според него и в момента се заобикаля забраната за вноса.
"Има внос на сухо мляко, което прави дъмпинг на нашето производство, има внос на украински слънчоглед, който влиза като румънски", отбеляза Вътев.
Той увери, че ще покани в събота зърнопроизводителите за среща.
"Очакваме днес те да ни представят техните притеснения и въпроси, за да набележим програма за действие", добави той.
Моля, подкрепете ни.
![Visa](/theme/03/assets/img/pmcards/visa.png)
![Mastercard](/theme/03/assets/img/pmcards/mastercard.png)
![Visa-electron](/theme/03/assets/img/pmcards/visaelectron.png)
![Maestro](/theme/03/assets/img/pmcards/maestro.png)
![PayPal](/theme/03/assets/img/pmcards/paypal.png)
![Epay](/theme/03/assets/img/pmcards/epay.png)
КОМЕНТАРИ
Това заяви от парламентарната трибуна земеделският министър Кирил Вътев По
...... че ще покани в събота зърнопроизводителите за среща. "Очакваме днес те да ни представят техните притеснения и въпроси, за да набележим програма за действие", добави той.
![](https://frognews.bg/images2/Jessica/screenshot2023_09_14085932.png)
Еврокомисар: Наводненията са най-скъпото бедствие в Европа
![.](/images2/Jessica/screenshot2023_09_14085932.png)
По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.
"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.
Според него винаги има взаимовръзка в природата.
"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.
Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.
България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.
Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.
Моля, подкрепете ни.
![Visa](/theme/03/assets/img/pmcards/visa.png)
![Mastercard](/theme/03/assets/img/pmcards/mastercard.png)
![Visa-electron](/theme/03/assets/img/pmcards/visaelectron.png)
![Maestro](/theme/03/assets/img/pmcards/maestro.png)
![PayPal](/theme/03/assets/img/pmcards/paypal.png)
![Epay](/theme/03/assets/img/pmcards/epay.png)
КОМЕНТАРИ
![](/data/247.png)
По думите му не може да обвиняваме промените в климата
...... размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс. Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.