"Част от въпросите не са за конституционна уредба. Например излишно е да се включва датата на националния празник", смята тя. 

Професионалисти трябва да помислят за механизми за стабилизиране на правителството. Това може да е въвеждането на конструктивен вот на недоверие. Паралелно с това трябва да бъде предложен и гласуван съставът на ново правителство.

Това каза пред NOVA NEWS Атанас Кирчев, председател на Управителния съвет на Професионална асоциация „Европейски и национални програми за развитие“.

"Съдебната реформа на структурно ниво се състои в промени във ВСС. Промяната в институцията на служебното правителство е другият важен елемент. Конституционните промени не се основават на цялостен анализ на появилите се изменения на механизмите", заяви още той.

"Венецианската комисия е консултативен орган към Съвета на Европа и може да дават само препоръки за промените в публичното законодателство. Не само Конституционните, но и в Закона за съдебната власт. Ненужен е и текстът за образованието, науката и опазването на културно-историческото наследство, в който се споменава, че са стратегически национални приоритети. Това няма конкретни правни последици", обясни Киселова.

"Тази служба притежава информация, която интересува Русия”, допълни Пенков. По този въпрос той категорично смята, че има нужда от реформа.

„Думата сливане ме настройва негативно. Разбирам, че се подготвя някаква реформа и част от нея ще бъде сливане, обединяване на двете служби за външно разузнаване. Трябва първо да видим аргументите”, заяви бившият заместник директор на военното разузнаване.

Той коментира предлаганите промени в разузнавателните служби. Атанас Атанасов даде пример с това как е в Германия. И също така напомни, че през 2014 г. също е имало подобен опит за сливане.

„Имал съм контакти с немското военно разузнаване и с националната им разузнавателна служба – не съм останал впечатление, че са слети двете служби. Намирам го за абсурдно”, каза Пенков.

Той коментира, че поне в 100 държави от ООН има военно разузнаване и цивилно или политическо разузнаване, или служба за външно разузнаване.

„Проблемът е, че двете служби в корена си имат различно предназначение”, коментира Пенков.

По думите му военното разузнаване е продължение на армията, а националното е продължение на държавата.

„Не знаем какво предвиждат да се направи в рамките на това сливане. Ако се говори за буквално обединение, административно обединение, това означава, че ще трябва някои структури да се съкратят, защото те ще се повторят. Възможно е, примерно, секторите им за анализ, до дейността на които в крайна сметка опира недоволството от сегашния разузнавателен продукт, може да бъдат те реформирани, може нови професионалисти да бъдат осигурени”, коментира Пенков.

„Г-н Атанасов и министърът на правосъдието днес говори - те намекват, че ще се запазят службите автономността. В такъв случай какво сливане има? Ще се сведе само до общ началник? Но това не е сливане”, смята Пенков.

Сред участниците баха основателят на Space X Илон Мъск, създателят на Facebook Марк Зукърбърг, основателят на Microsoft Бил Гейтс и създателят на Chat GPT Сам Олтман. Разсеяни бяха притесненията, че бързият технологичен напредък ще доведе до загуба на работни места, онлайн дезинформация и други вредни последици.

„Мисля, че това беше много цивилизована дискусия между някои от най-силните хора в света. Сенатор Шумър направи голяма услуга на човечеството, с подкрепата на останалата част от Сената, и мисля, че от това ще излезе нещо добро. Смятам, че тази среща може да остане в историята като много важна за бъдещето на цивилизацията“, заяви милиардерът Илон Мъск.

Темата за ИИ засяга пряко и България. Институтът GATE създава цифров двойник на София. Мисията на GATE е да провежда приложни изследвания, да развива иновации и да предлага образование в областта на големите данни и изкуствения интелект в сътрудничество с правителството, индустрията и предприемачите. Въз основа на това, институтът ще създаде добре образовани професионалисти, нови възможности за бизнес и обществено въздействие в България и Европа.

Вече 4-а година се работи у нас в областта на големите данни и изкуствения интелект. Направленията, в които става това са "Градове на бъдещето", "Цифрово здравеопазване", "Интелигентно правителство", и "Умна индустрия". Широк спектър, който дава възможност да се постигнат много неща в полза на обществото, в полза на всеки един гражданин, категорични са експерти.

ИИ може да бъде полезен във всяка една точка от ежедневието ни, но най-полезен е в областта на здравеопазването. С негова помощ могат да бъдат открити нови лекарства, да се усъвършенства лекуването на различни заболявания, в зависимост от спецификата на всеки един човек. В института фокусът е върху болестта на Алцхаймер, където съвместно с Оксфордския университет е разработен модел, чрез който да могат да се класифицират хора, намиращи се в предклинична фаза на болестта.

Това са само част от ползите. Има и рискове, по които се работи усилено, за да се минимализират вредите от злоупотреби с ИИ.

***

Лидерът на Северна Корея е на посещение в Русия, където се срещна с президента Владимир Путин. След разговора между двамата владетелят на Кремъл заяви, че Северна Корея е най-добрият приятел на Русия. Ким Чен Ун пък увери, че подкрепя „свещената битка“ на Русия срещу „империализма и Запада“.

Северна Корея е сред 5-те най-изостанали държави в света. През 2022 г. икономиката на страната е спаднала с -2%. Брутният вътрешен продукт на страната е около 16 милиарда долара при население 29 млн души. БВП на България е 88 милиарда долара при по-малко от 7 млн население. БВП на глава от населението на Северна Корея е под 2000 долара, което е 154 място в света. Средната работна заплата е около 48 долара на месец.