Очаква се украинците да продължат да ползват правото на работа, здравна помощ и образование до 3 март 2025 година.

Това ще предостави сигурност и подкрепа на над четири милиона души, се посочва в съобщението на комисията. Временна закрила бе осигурена първоначално на 4 март 2022 г. с единодушно решение на държавите от ЕС и бе удължена с една година.

ЕК е на мнение, че причините за предоставянето на закрила все още са налице и няма условия украинските бежанци да се върнат у дома.

ЕС предостави закрила на украинците седмица след руското нападение срещу тяхната страна, допълва ЕК. Днешното предложение подлежи на одобрение от Съвета на ЕС. Ако бъде утвърдено, украинските бежанци ще запазят достъпа също до жилища и социални помощи.

И то с решение на парламента, а не на Министерския съвет. Това създаде впечатление за сериозен комуникационен проблем и създаде усещането, че решенията се вземат на политическо ниво от политическите лидери на партиите. Това допълнително засили напрежението". 

Това каза пред БНР политологът доц. Милен Любенов. 

И допълни, че е оптимист за намиране на решение, въпреки че управляващите дават разнопосочни сигнали. 

"Този протест няма силата да свали кабинета, защото никой няма интерес от предсрочни избори сега. Преди местните избори не трябва да се очаква сериозна политическа криза... Този протест ще бъде разрешен до няколко дни, и то ще го разрешат тези партии, които под една или друга форма, въпреки че са част от управляващото мнозинство, имат интерес този протест да се разрасне, поне за кратко - ГЕРБ и ДПС. Те създават проблема, те го решават. Показват, че ПП и ДБ не могат са се справят с управлението", подчерта политологът в предаването "Нещо повече". 

Доц. Любенов прогнозира, че до местния вот ще се вижда много остра конфронтация между партиите, "защото залогът е какво ще се случи след това".

Това заяви пред медиите акад. Николай Денков, който очаква да се срещне днес с представителите на зърнопроизводството в страната преди в понеделник зърнарите да излязат на национален протест. 

До тук се стигна след като парламентът взе решение по предложение на правителството да премахне въведената през пролетта забрана за внос на украинско зърно. Ембаргото бе наложено от служебното правителство на Гълъб Донев, което последва примера на още четири държави. Настоящата изпълнителна власт обаче поиска тя да не бъде удължавана допълнително и посочи, че е ощетила с милиони бюджета, а освен това вносът на зърно от Украйна ще намали инфлацията. 

Вчера Европейската комисия взе решение да не удължава ембаргото, но еднолично Словакия, Унгария и Полша решиха да продължат ограниченията. 

Денков заяви, че очаква зърнопроизводителите да седнат на масата за преговори и да се говори по същество.