Коментарът му идва на фона на предстоящото обсъждане на законопроекта на ПП-ДБ, с който да се отмени дерогацията за внос на руски петрол у нас.

Тя бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Самата дерогация важи до края на 2024 г. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

В края на август Министерският съвет започна да мисли върху потенциалните ефекти от отмяната на дерогацията. 

Атанасов призова да се търсят стратегически инвеститори от западния свят, чрез което да няма спекула и скок на цените, както и контрабанда. По думите му правителството има добре разработен план, за да няма инфлация. 

Съпредседателят на ДБ коментира още и недоволството на зърнопроизводителите и готвените от тях протести в понеделник заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Атанасов увери, че решението е било обсъдено внимателно и не е подходено безотговорно, а е взет предвид българският национален интерес.

Според него правителството не може да се съгласи с всичките искания на зърнарите. 

"Разбирам, че премиерът е изнервен от цялата ситуация дали са терористи, има такъв израз - с тези, които поставят ултиматуми не се преговаря", коментира Атанасов.

По думите му, вносът на украински продукти подтиска инфлацията и задържа скока на цените.

Поводът за напрежението е информация от доклад на ДАНС, според която  три фирми са извършвали износ на медикаменти, включени в забранителния списък, не са изпълнили задължението си да поддават данни към СЕСПА – Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, както и са се снабдявали с медикаменти от търговци на дребно в нарушение на закона. 

В момента липсват медикаменти за диабет, антидиабетични препарати, лекарства за деца, има проблем и с "Налоксон".

Трите фирми са обект на административно-наказателно производство.

Според Костадин Ангелов причината за липсата на лекарства се дължи на поправка в нормативната уредба, прокарана в периода, в който Асена Сербезова е здравен министър в кабинета “Петков”. Текстът на въпросния доклад на ДАНС, на който обаче се позовава самия Костадинов, го опровергава. Причината - поправката не е на Асена Сербезова, а е внесена от Даниела Дариткова, която тогава бе депутат от ГЕРБ. Законът пък е приет през 2018 г., внесен година по-рано от Министерския съвет, когато Кирил Ананиев бе здравен министър.

Самата Асена Сербезова посочи, че няма промяна във формулата, въпреки че тъкмо това посочи Костадин Ангелов пред журналисти. Тя уточни, че след установяване, че формулата е грешно приложена, в резултат на предложение от одитиращите, е разпоредила въпросната формула да бъде приведена в съответствие със закона.

"Твърдението, че спазването на закона е причина за недостиг, е внушение за неспазване и неуважение към законодателството, което не мога да приема от представител именно на законодателната власт. Като министър, когато до мен достигне доклад с констатация, че законодателството не е спазено, съм длъжна да предприема действия", подчертава Сербезова.

Това заяви в интервю за предаването "Панорама" по БНТ министър-председателят акад. Николай Денков. 

"Всичко за тези три месеца се подреди: бюджетът бе приет, заплатите се увеличиха. Лека-полека всичко тръгва по нормалния живот, който се очаква с едно регулярно правителство", добави премиерът.

Той коментира и готвените протестни действия на земеделците, последвали след решението на парламента да отпадне забраната за внос на определени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. 

"Това е правилното в случая. Бяха спрени четири зърнени култури. България не е имала проблем с три от тях. Затова през цялото време подходът ни беше, че трябваше да видим какъв е проблемът на България, на специфично засегнатите производители. Защо трябва да забраняваме внос, за който в България няма проблем, да се съобразяваме с исканията само на зърнопроизводителите? Цената на трапезата зависи от решението, което трябваше да вземем. Исканията им по никакъв начин не са съобразени с фактите. Те вече отказаха разговор със земеделския министър, както и с мен. Те не търсят решение, а търсят конфронтация. Цените със сигурност много бързо могат да се вдигнат нагоре. Инфлацията се влияе от това колко свободно работи пазарът. Зърнопроизводителите искат цена с 20 пъти по-висока от международната", отбеляза акад. Денков.

Според него безспорен факт е, че цялата отговорност в момента стои върху плещите на правителството.

"Всички нас гледат, както се казва. Това, което виждаме, е, че хората, които са назначени на ключови места, могат да споделят други ценности. Ние трябва да знаем как да постигнем нашите цели и задачи. Аз работя много добре с някои от службите. Има какво да се желае както по отношение на борбата с корупцията. Също така, има проблеми и с чуждото влияние", алармира министър-председателят.

Запитан дали е сигурен, че ще се стигне до ротация, акад. Денков каза следното:

"Надявам се да се стигне до ротация. Работя за това. Уважавам усилията на г-жа Габриел. В това отношение съм умерен оптимист. Не трябва да се променят целите, надявам се никой да не се опита да ги подмени.  Заедно ни държат общите ни цели: да направим България по-справедлива държава, да ускорим икономическото развитие и да намалим неравенствата. По-добро здравеопазване и образование, подкрепа за културата. Тези цели не могат да се реализират със служебни кабинети", смята той.