Стана ясно, че по всяка една от поставените от протестиращите точки – или можем да предложим решение, или може да обясним как ще търсим решение в най-кратки срокове. Това заяви премиерът Николай Денков след среща с контактната група на протестиращите земеделци в МС. Министър-председателят подчерта, че до 30 септември ще бъдат изплатени всички субсидии, дължими на земеделските производители.

„След малко ми предстои разговор с премиера на Украйна, на който ще обясня, че днес с протестиращите сме обсъдили, че ще има определена квота за България, и тя ще бъде разрешена за внос у нас, когато сме уточнили колко голяма ще е тя. В близкия период ние няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна”, подчерта Денков.

По думите му по отношение на останалите продукти - царевица, пшеница и рапица , за които зърнопроизводителите искат забрана за внос – и в момента се водят преговори между ЕК и Украйна, заедно със земеделските министри на държавите членки. „Не знам какъв ще бъде изходът от преговорите, но ще направим всичко възможно те да бъдат включени. Ако не – на двустранна основа ще проведем преговори с Украйна за тях”.

Той бе категоричен, че до момента не са установени каквито и да било проблеми с качеството на продуктите, внасяни от Украйна.

Министърът на финансите Асен Василев заяви, че вносът на слънчоглед от Украйна ще бъде разрешен, когато има ясни коичества, които са договорени между преработвателите и производителите в България, като българската продукция ще бъде реализирана с приоритет.

Стана ясно, че по всяка една от поставените от протестиращите точки – или можем да предложим решение, или може да обясним как ще търсим решение в най-кратки срокове. Това заяви премиерът Николай Денков след среща с контактната група на протестиращите земеделци в МС. Министър-председателят подчерта, че до 30 септември ще бъдат изплатени всички субсидии, дължими на земеделските производители.

„След малко ми предстои разговор с премиера на Украйна, на който ще обясня, че днес с протестиращите сме обсъдили, че ще има определена квота за България, и тя ще бъде разрешена за внос у нас, когато сме уточнили колко голяма ще е тя. В близкия период ние няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна”, подчерта Денков.

По думите му по отношение на останалите продукти - царевица, пшеница и рапица , за които зърнопроизводителите искат забрана за внос – и в момента се водят преговори между ЕК и Украйна, заедно със земеделските министри на държавите членки. „Не знам какъв ще бъде изходът от преговорите, но ще направим всичко възможно те да бъдат включени. Ако не – на двустранна основа ще проведем преговори с Украйна за тях”.

Той бе категоричен, че до момента не са установени каквито и да било проблеми с качеството на продуктите, внасяни от Украйна.

Министърът на финансите Асен Василев заяви, че вносът на слънчоглед от Украйна ще бъде разрешен, когато има ясни коичества, които са договорени между преработвателите и производителите в България, като българската продукция ще бъде реализирана с приоритет.

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Днес вицепремиерът ще вземе участие в откриването на Срещата на върха за Целите за устойчиво развитие. Тя ще направи изказване на министерската среща на тема „Ролята на изкуствения интелект за ускоряване на напредъка за постигане на Целите за устойчиво развитие".

Вицепремиерът ще участва и в срещата на министрите на външните работи на страните членки на ЕС.

Очаква се утре Мария Габриел да участва в откриването на Общия дебат на 78-ата сесия на ОС на ООН.

В програмата на вицепремиера са редица двустранни срещи, в това число и двустранна среща от името на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел, с министъра на външните работи на Република Чили Алберто ван Клаверен.

Мария Габриел ще участва и в Министерската кръгла маса относно необходимостта от изменение на Римския статут, както и в четиристранна среща на ниво външни министри между България, Гърция, Румъния и Хърватия. Предвижда се да бъдат дискутирани теми, свързани с инициативата „Три морета", регионално и икономическо сътрудничество.

В сряда Габриел ще участва в заседанието на Съвета за сигурност по време на открит дебат на ООН на тема "Отстояване на целите и принципите на Устава на ООН чрез ефективен мултилатерализъм: поддържане на мира и сигурността в Украйна".

Програмата на вицепремиера включва и подписване на Споразумението към Конвенцията на ООН по морско право за съхранение и устойчиво използване на морското биологично разнообразие в зоните отвъд национална юрисдикция.

На 21 септември се очаква участие на вицепремиера в подготвителната министерска среща за Срещата на върха за бъдещето, както и среща с генералния секретар на ООН, заедно с държавния глава Румен Радев.