Това стана ясно след заседанието на парламентарната комисия по конституционни въпроси. На него бяха приети процедурните правила, по които да бъдат обсъдени и приети промените в основния закон. Проекторешението бе внесено от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН. 

Процедурата е стандартна, а текстовете повтарят тези от 2014 г., когато за последно беше отворена Конституцията. Нуждата от такива правила е заради разликата в процедурите по приемане на законови изменения и основния закон - Конституцията се реформира след три гласувания, а законопроекти в НС - на две четения. 

Днес членовете на комисията решиха сроковете за разглеждане на законопроекта да влизат и депутатските ваканции.

Според правилата на първото гласуване законопроектът се разглежда, след като НС изслуша доклада на комисията в 20 минути. При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост при условията и по реда, които са предвидени в правилника за работа на НС. Законопроектът се приема, ако за него са гласували ¾ от всички народни представители. Повторно може да бъде разгледан, ако законопроектът получи по-малко гласове, но не-по малко от ⅔. 

При второто гласуване проектът се приема текст по текст. Отново са необходими ¾ от гласовете. 

Между второ и трето гласуване не се правят предложения. То протича в цялост и отново са нужни ¾ от народните представители.

Чрез хакерски атаки е имало проникване и опити за изнудване, които моментално са били пресечени, смятат нашите източници. Според тях Трактора се е заблудил, надценявайки своите възможности и се е сблъскал с многократно по-подготвени и силни от него субекти.

Преди време имаше хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, за чийто собственик от години е считан Алексей Петров. Това е станало в момент, когато той е звънял на служители на ДАНС, за да им каже, че скоро ще се появи там на висока позиция. Дори се интересувал дали може да има проблеми с допуска му до секретна информация.

Хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ бе разпратил изтеглена база с лични данни на над 2 млн. български граждани до редица медии. Информационният масив съдържал имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“.

От застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдяха, че има разминавания на данните на клиентите им.

Припомняме, че бившият началник на киберотдела в ГДБОП Явор Колев, напусна службите за сигурност преди време и се оказа важен фактор в компанията „Лев инс“. Той оглавява „ Информационни технологии и Киберсигурност“ в застрахователната компания.

Колев бе също така член на Комисията по хазарта, когато там са се случвали промените в Закона за хазарта, които позволили на фирми на Васил Божков да внесат такси, които по-късно прокуратурата, начело с Иван Гешев твърдеше, че са ощетили държавата с над 600 млн лева. Заведени дори бяха досъдебни производства на някои членове на комисията, но Явор Колев и министърът на финансите по онова време Владислав Горанов, който е принципал на комисията, останаха незасегнати.

По този повод Божков написа пост във Фейсбук на 24.02.2020 г.: „Топ ченгето Явор Колев и той беше член на комисията по хазарта, но не чувам за него нищо да се говори…“.

От своя страна Колев заяви, че не познавал бизнесмена и няма нищо общо със скандалните редакции на текстове в Закона.

След това изведнъж се оказа при Алексей Петров.

Киберпрестъпността е престъпна дейност, която използва или атакува компютър, компютърна мрежа или мрежово устройство. Повечето кибератаки се извършват от киберпрестъпници или хакери с цел финансова изгода. Целта на кибератаките обаче може да бъде и извеждане от строя на компютри или мрежи – по лични или политически причини.

Дали Трактора се е забъркал в нещо такова, засега са само догадки и една от версиите за неговия разстрел.

Киберпрестъпленията се извършват от лица и организации – добре координирани групи, които използват модерни техники.

Ето някои от киберпрестъпленията:

Имейл и интернет измами-кражби на цифрова самоличност (кражба на самоличност и експлоатация)

Кражба на данни от платежни карти и друга финансова информация

Кражба и препродажба на корпоративни данни

Кибер изнудване (изнудване за пари под заплаха от атака)

Атаки с помощта на ransomware (вид кибер изнудване)

Кибер шпионаж (получаване на неоторизиран достъп до правителствени или корпоративни данни)

Прекъсване на системи за компрометиране на мрежата

Преди дни ютубърът Станислав Цанов публикува запис на негова среща с Алексей Петров, на която бил заплашен от бившата барета, да не разследва темата за манипулирането на изборите в България. Трактора го предупреждава, че ако не се вслуша в съвета му, може да му се случат някои неща.

Дали Алексей Петров е имал контакти с важни хора от "Информационно обслужване", където се държат в тайна много неща, свързани с изборите?

Няма да навлизаме в тези сюжети, но те „плачат“ за прокурорско внимание и разследване от страна на специалните служби. Съмненията ги има отдавна, но отговорите ги няма.

Фрог нюз