Той отправи критики към военния министър Тодор Тагарев и негови изказвания от последните дни, но все пак коментира, че министърът „се ползва с уважението ми и няма нужда да подава оставка, но да работи и говори отговорно“.

"Когато излиза пред медиите по такъв случай (с падналия дрон край Тюленово – б. р.), трябва да излезе напълно подготвен. Откъде, как защо, това е чувствителна тема. Когато се разбере, да излезе и да го разкаже", настоя бившият премиер. "Когато министър на отбраната се изказва, той трябва да знае колко са, да ги осветли. Откъде е дошъл - украински, руски, български. Като излизат да говорят, цялото правителство, да се готвят. За съжаление медиите са по-подготвени от тях и след това се налага да се излиза с нови брифинги да се замазват нещата", каза още лидерът на ГЕРБ.

Относно отправените пак в НС обвинения от лидера на БСП Корнелия Нинова, че стои зад протестите на зърнопроизводителите, които искат да свалят правителството, което той подкрепя, Борисов изрази надежда, че това е шега. „Като го свалим, ще поканим нея в правителство ли? Приемам го като шега", каза Борисов. Той отново предложи да се седне на масата за преговори със зърнопроизводителите и да се чуят исканията им.

"Аз лично считам, че не трябва да се разделят службите", отговори той на въпрос трябва ли да се обединяват военното и цивилното разузнаване.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.