Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

По жълтите павета се проведе национален-митинг протест под надслов “За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!” в защита на въгледобива и производството на електроенергия от Стара Загора, Кюстендил и Перник. Шествието тръгна от площада пред храм-паметник "Александър Невски" и премине по централни булеварди. Протестният митинг се провежда пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

Профсъюзите категорично отхвърлят представените териториални планове за развитие на трите региона, които предвиждат затваряне на мощности.

Протестът се организира от синдикалните организации на КНСБ и КТ “Подкрепа” в комплекса “Марица Изток”, Националната федерация на енергетиците към КНСБ, Национална синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ, Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, СМФ – КТ “Подкрепа”, Федерация “Енергетика” към КТ “Подкрепа”, миньори и енергетици от въгледобивния сектор.

Министър-председателят акад. Николай Денков ще се срещне с представителна група на миньорите и енергетиците от протеста „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България“, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, съобщиха от пресцентъра на МС.

Решенията за закриване на мините обаче не може да се взимат само от политиците и да касаят само настоящия момент, трябва да се чуе и мнението на експертите. А то категорично е в полза на запазване на въгледобива като „добрата стара алтернатива“ на всички по-нови енергоизточници – казват енергетиците и миньорите, които отдавна стягат редиците за протест в защита на българската енергетика. По думите им, сега енергийната стабилност и независимост на страната ни е още по-важна стратегически, на фона на военния конфликт в региона и неблагоприятните промени в климата, предава БНР.

В подкрепа на „Мини Марица-изток“: Работещи и синдикати излязоха на протест в Стара Загора

Заради многото натрупани проблеми в сектор енергетика протестиращите днес искат ясна държавна стратегия, която да бъде обвързана с действащия Закон за енергетиката на страната. Казват, че засега има множество стратегически документи, които обаче не дават перспектива за развитие.

Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС.

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС и то точно от хора като него. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС. От цялата тази драма стана ясно, че Делян Пеевски е баща на нацията, единствен е написал една цялостна промяна в Конституцията. 

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Вижте и целия текст:

"Нали сте забелязали, че никога, никога “Възраждане” и КО не са давали дефиниция за национален интерес? 

Защото ще е трудно да я продадат без да посочат разликата с руския. Както за бай Тошо - по повод предложението да станем 16та република - суверинитетът значеше да има какво да се яде и пие, а преди това за Георги Димитров - дружбата със СССР е слънцето и въздуха, така за радевците и копейките всеки интерес на Русия е български и обратно.

Войната в Украйна предостави неоценим лакмус, прецизна оптика, точна метрика на “боята” на тези политически херои.

Ето моите топ 10 знака за разпознаване на “патриотични” ментета:

1. Корупция

Никога няма да чуете “патриот” да говори за Корупцията като основен проблем на България. Защото от нея живеят.

2. Съдебна реформа

Никога няма да предложат работещи идеи за съдебна реформа, която да се справи именно с корупцията.

3. Руски газ и петрол

Никога няма да кажат, че руските горива носят корупция - а само че са най-евтини и изгодни.

4. Оръжия за Украйна

Никога няма да инициират изпращане на оръжия в Украйна, защото не искат да затрудняват Русия да стигне по-бързо до нашите граници.

5. Превъоръжаване на армията

Никога не биха се съгласили на замяна на нашата съветска с натовска военна техника. Предпочитат нашата армия да не затруднява руската армия.

6. Монополът на ЛУКойл

Никога не биха инициирали разследване или да внесат законодателство срещу Лукойл. Защото за тях е важен доходоносен източник. Има ли друг сектор, от който Радев повече да се интересува, без да му е работа?

7. Ценности

Никога не говорят за ценности, а за “национален интерес”. Общочовешките ценности са им дълбоко чужди - и това го крият под патриотично напудрени приказки за славното минало.

8. Правата на човека

Никога не обсъждат правата на човека, а говорят с безличното “народът”. Защото ще излезе въпрос какво правят в политиката по тази тема.

9. Свобода на медиите

Никога няма да се разтревожат за мястото на България в класацията за свободни медии и да предложат конкретни реформи. Напротив, контролират публичните медии, за да сеят руска пропаганда.

10. Отношение към достойните българи

Никога няма да кажат добра дума за някого, без гаранция за лична към тях и идеологическа към Русия лоялност. Или без шанс да ги спечелят за тях.

Но най-лесно е хората да попитат себе си:

Какво точно са направили за България тези политици, което да е повишило стандартът на живот и е донесло по-голяма сигурност за българите?"

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.