Чрез хакерски атаки е имало проникване и опити за изнудване, които моментално са били пресечени, смятат нашите източници. Според тях Трактора се е заблудил, надценявайки своите възможности и се е сблъскал с многократно по-подготвени и силни от него субекти.

Преди време имаше хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, за чийто собственик от години е считан Алексей Петров. Това е станало в момент, когато той е звънял на служители на ДАНС, за да им каже, че скоро ще се появи там на висока позиция. Дори се интересувал дали може да има проблеми с допуска му до секретна информация.

Хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ бе разпратил изтеглена база с лични данни на над 2 млн. български граждани до редица медии. Информационният масив съдържал имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“.

От застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдяха, че има разминавания на данните на клиентите им.

Припомняме, че бившият началник на киберотдела в ГДБОП Явор Колев, напусна службите за сигурност преди време и се оказа важен фактор в компанията „Лев инс“. Той оглавява „ Информационни технологии и Киберсигурност“ в застрахователната компания.

Колев бе също така член на Комисията по хазарта, когато там са се случвали промените в Закона за хазарта, които позволили на фирми на Васил Божков да внесат такси, които по-късно прокуратурата, начело с Иван Гешев твърдеше, че са ощетили държавата с над 600 млн лева. Заведени дори бяха досъдебни производства на някои членове на комисията, но Явор Колев и министърът на финансите по онова време Владислав Горанов, който е принципал на комисията, останаха незасегнати.

По този повод Божков написа пост във Фейсбук на 24.02.2020 г.: „Топ ченгето Явор Колев и той беше член на комисията по хазарта, но не чувам за него нищо да се говори…“.

От своя страна Колев заяви, че не познавал бизнесмена и няма нищо общо със скандалните редакции на текстове в Закона.

След това изведнъж се оказа при Алексей Петров.

Киберпрестъпността е престъпна дейност, която използва или атакува компютър, компютърна мрежа или мрежово устройство. Повечето кибератаки се извършват от киберпрестъпници или хакери с цел финансова изгода. Целта на кибератаките обаче може да бъде и извеждане от строя на компютри или мрежи – по лични или политически причини.

Дали Трактора се е забъркал в нещо такова, засега са само догадки и една от версиите за неговия разстрел.

Киберпрестъпленията се извършват от лица и организации – добре координирани групи, които използват модерни техники.

Ето някои от киберпрестъпленията:

Имейл и интернет измами-кражби на цифрова самоличност (кражба на самоличност и експлоатация)

Кражба на данни от платежни карти и друга финансова информация

Кражба и препродажба на корпоративни данни

Кибер изнудване (изнудване за пари под заплаха от атака)

Атаки с помощта на ransomware (вид кибер изнудване)

Кибер шпионаж (получаване на неоторизиран достъп до правителствени или корпоративни данни)

Прекъсване на системи за компрометиране на мрежата

Преди дни ютубърът Станислав Цанов публикува запис на негова среща с Алексей Петров, на която бил заплашен от бившата барета, да не разследва темата за манипулирането на изборите в България. Трактора го предупреждава, че ако не се вслуша в съвета му, може да му се случат някои неща.

Дали Алексей Петров е имал контакти с важни хора от "Информационно обслужване", където се държат в тайна много неща, свързани с изборите?

Няма да навлизаме в тези сюжети, но те „плачат“ за прокурорско внимание и разследване от страна на специалните служби. Съмненията ги има отдавна, но отговорите ги няма.

Фрог нюз

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

В Евпатория сутринта на 14 септември се чуха експлозии, очевидци разказаха за нападение срещу кримския град от няколко дрона . А окупационните власти блокираха движението по Кримския мост.

По-късно медиите уточниха, че взривовете са били чути в района на село Уютное, Сакски район, където се намира военно поделение № 85683.

Впоследствие се оказа, че контраразузнаването на СБУ и ВМС на Украйна са провели уникална спецоперация – унищожили са системата за противовъздушна отбрана С-400 "Триумф" на руската армия на стойност 1,2 милиарда долара. Безпилотните самолети на СБУ първо поразиха радарите и антените на комплекса, а след това военноморските части изстреляха две крилати ракети "Нептун".

Анализатори от Defence Express пишат , че в покрайнините на Евпатория има позиции на 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация, който е разположен на нос Тарханкут и вече е бил обект на атака от страна на украинските сили .

В Евпатория две скъпи радарни станции са разположени под радиопрозрачни куполи, а друго радарно оборудване за инспекция е разположено на открити площи. В близост до града има позиции на 12-ти зенитно-ракетен полк, който е въоръжен със система за противовъздушна отбрана С-400.

"Обектите се намират източно от Евпатория и са от ключово значение за осигуряване на противовъздушната отбрана на този район на Крим. Поразяването на тези цели ни позволява да "прорежем" прозорец в противовъздушната отбрана на противника и да улесним последващите атаки", казват експертите. посочен.

Според инженера-корабостроител и военноморски експерт Владимир Заблоцки, 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация е базиран в Севастопол. Подразделенията му са разположени в Тарханкут, Евпатория и Керч.

"Техни радари стояха на кулите на Бойко и на Тарханкут. Постепенно украинската армия ги изключва. Тази верига от противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба просто завършва в Евпатория, което прави възможно преминаването на нашата авиация. Защото Например, реалистично е в бъдеще да се изстрелят ракети по Севастопол и други градове на Крим“, коментира той пред Фокус.

Заблоцки добавя, че към Крим има и източна посока. Ако украинските въоръжени сили достигнат Азовско море в близко бъдеще, полуостровът ще бъде притиснат от двете страни.

„Основната цел е да се разруши Кримският мост и да се прекъснат комуникациите в Азовско море“, заключава анализаторът.

Припомняме, че в нощта на 13 септември дронове и ракети атакуваха Севастопол . Снарядите поразиха Севастополския морски завод, като повредиха десантния кораб "Минск" и подводницата "Ростов на Дон". Според експерти ракетата "Нептун" може да бъде адаптирана за авиация .

Фокус по-рано писа, че подводница от проект 636, която изстрелва крилати ракети "Калибър", може да бъде ударена в Севастопол .

Превод от украински сайтове: ФрогНюз

Протестът в “Шейново” избухна, след като единственият кандидат за директор д-р Румен Велев се оказа сменен от Таня Андреева, без обаче тя да е участвала в конкурса. 

Велев пък бе назначен в управителния съвет, независимо че съставът се избира със съвсем различен конкурс.

Решението на СОС бе взето с 32 гласа “за”.

От “Шейново“ твърдят, че след подадена жалба от д-р Румен Велев, областният управител на София е определил решението на СОС за неправомерно, а Софийският градски съд спира вписването на д-р Таня Андреева за изпълнителен директор на болницата. Служителите на болницата пък протестираха заради “циничното отношение на общината” към лечебното заведение.

Протестът в “Шейново” избухна, след като единственият кандидат за директор д-р Румен Велев се оказа сменен от Таня Андреева, без обаче тя да е участвала в конкурса. 

Велев пък бе назначен в управителния съвет, независимо че съставът се избира със съвсем различен конкурс.

Решението на СОС бе взето с 32 гласа “за”.

От “Шейново“ твърдят, че след подадена жалба от д-р Румен Велев, областният управител на София е определил решението на СОС за неправомерно, а Софийският градски съд спира вписването на д-р Таня Андреева за изпълнителен директор на болницата. Служителите на болницата пък протестираха заради “циничното отношение на общината” към лечебното заведение.

В Евпатория сутринта на 14 септември се чуха експлозии, очевидци разказаха за нападение срещу кримския град от няколко дрона . А окупационните власти блокираха движението по Кримския мост.

По-късно медиите уточниха, че взривовете са били чути в района на село Уютное, Сакски район, където се намира военно поделение № 85683.

Впоследствие се оказа, че контраразузнаването на СБУ и ВМС на Украйна са провели уникална спецоперация – унищожили са системата за противовъздушна отбрана С-400 "Триумф" на руската армия на стойност 1,2 милиарда долара. Безпилотните самолети на СБУ първо поразиха радарите и антените на комплекса, а след това военноморските части изстреляха две крилати ракети "Нептун".

Анализатори от Defence Express пишат , че в покрайнините на Евпатория има позиции на 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация, който е разположен на нос Тарханкут и вече е бил обект на атака от страна на украинските сили .

В Евпатория две скъпи радарни станции са разположени под радиопрозрачни куполи, а друго радарно оборудване за инспекция е разположено на открити площи. В близост до града има позиции на 12-ти зенитно-ракетен полк, който е въоръжен със система за противовъздушна отбрана С-400.

"Обектите се намират източно от Евпатория и са от ключово значение за осигуряване на противовъздушната отбрана на този район на Крим. Поразяването на тези цели ни позволява да "прорежем" прозорец в противовъздушната отбрана на противника и да улесним последващите атаки", казват експертите. посочен.

Според инженера-корабостроител и военноморски експерт Владимир Заблоцки, 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация е базиран в Севастопол. Подразделенията му са разположени в Тарханкут, Евпатория и Керч.

"Техни радари стояха на кулите на Бойко и на Тарханкут. Постепенно украинската армия ги изключва. Тази верига от противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба просто завършва в Евпатория, което прави възможно преминаването на нашата авиация. Защото Например, реалистично е в бъдеще да се изстрелят ракети по Севастопол и други градове на Крим“, коментира той пред Фокус.

Заблоцки добавя, че към Крим има и източна посока. Ако украинските въоръжени сили достигнат Азовско море в близко бъдеще, полуостровът ще бъде притиснат от двете страни.

„Основната цел е да се разруши Кримският мост и да се прекъснат комуникациите в Азовско море“, заключава анализаторът.

Припомняме, че в нощта на 13 септември дронове и ракети атакуваха Севастопол . Снарядите поразиха Севастополския морски завод, като повредиха десантния кораб "Минск" и подводницата "Ростов на Дон". Според експерти ракетата "Нептун" може да бъде адаптирана за авиация .

Фокус по-рано писа, че подводница от проект 636, която изстрелва крилати ракети "Калибър", може да бъде ударена в Севастопол .

Превод от украински сайтове: ФрогНюз

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.