На 22 септември /петък/ от 9 до 17 ч. Община Русе ще затвори за влизане на МПС улиците „Хан Крум“ и „Хан Аспарух“, като там ще бъде разположена измерваща чистотата на въздуха станция.

На този ден Сдружение „Вело-Русе“ ще демонстрира и движение по контра-флоу/насрещни велосипедни алеи/ в затворения участък.

На 20 септември /сряда/ от 16  до 18 ч. в Парка на младежта в началото на алея „Перистери“ ще се проведат няколко събития като част от кампанията.

Деца от няколко детски градини ще рисуват на тема „Автомобили на бъдещето“.Възпитаниците на ДГ „Чучулига“ и СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ ще рисуват с тебешир на тема „Пестене природните богатства на планетата, чрез екологичното придвижване и изразходване на човешката ни енергия“.

Ще има викторина с въпроси, свързани с град Русе, безопасното движение и алтернативното придвижване. Фондация „СпоДари“ ще проведе обучение под формата на игра за децата.

На алея „Перистери“ ще бъде разположен и щанд на „Тумба сълюшънс“. Участниците ще могат да се регистрират в разработеното от тях мобилно приложение WeRide.

Европейският ден без автомобили се провежда ежегодно на 22 септември. Идеята за него произлиза от Франция и се осъществява за първи път през 1998 г. Това е международна кампания, по време на която централните зони в много градове на Европа се затварят за автомобилно движение.

Целите на кампанията са формиране на екологосъобразно мислене, а също така и начин на живот сред европейските граждани, разяснителна дейност върху негативните страни на автомобилния транспорт в градски условия, популяризиране на алтернативните начини на транспорт в големите градове, включително по-широкото използване на обществения транспорт, демонстрация на идеята, че животът без автомобили не само е възможен, но и по приятен. Европейски ден без автомобили цели намаляване на шума и вредните емисии на газове във въздуха, както и подобряване на качеството на живота в големите градове.

Остин освен това посочи, че американските танкове "Ейбрамс", обещани в началото на годината на Киев, „скоро ще пристигнат в Украйна“.

Въпросните танкове ще бъдат подсилени със 122-милиметрови боеприпаси с обеднен уран, доставени също от САЩ, както вече съобщи Вашингтон през септември. Тези боеприпаси са способни да пробият броня, но генерират полемика поради големите рискове за военните и населението.

Международната среща в американската база в Рамщайн, Южна Германия, събира около 50 страни, които координират военната си подкрепа за Украйна.

Това е и първата подобна среща, в която участва новият министър на отбраната на Украйна Рустем Умеров, назначен в началото на месеца. Неговият предшественик Олексий Резников, трябваше да напусне поста си след няколко корупционни скандала в неговото министерство.

"Рустем, очаквам с нетърпение да работя в тясно сътрудничество с теб и твоя екип и знам, че всички тук имат същото желание“, подчерта Лойд Остин, откривайки срещата.

Високопоставен представител на американското министерство на отбраната каза преди срещата, че това е била възможност "да чуе от самия министър Умеров каква е неговата визия, какъв е неговият приоритет".

„В новия програмен период има известно намаляване на субсидията от ЕС за земеделците. За миналата година тя се изчислява на около 2 млрд. лева. Но всъщност проблемът, който не е от днес и е голямата тема, е начинът по който тези пари се концентрират в една тясна група собственици. Благодарените на тези пари пък се получи концентрация на земя“, поясни той и допълни, че процесът е започнал още с предприсъединителните фондове.

Тихомир Безлов поясни, че европейското финансиране даде възможност на хора, избрани политически, да дават аренда на собствениците на земя. Именно това е довело до концентрацията на земя. „Имаше, бих казал, криминални истории, в които дребни и средни земеделци бяха принуждавани на дават земята си на големите“, отбеляза още той и поясни, че само в Словакия и Чехия има по-голяма концентрация на земя, но с уговорката, че там има кооперативи.

Експертът от ЦЗД е категоричен, че капиталите са се концентрирали в зърнопроизводителите, защото този процес изисква най-малък ресурс като работна ръка и дава най-добри печалби. Според него земеделците не произвеждат домати и краставици, защото „няма хора или те са скъпи“. „Какво се случи с традиционните български производства – това е една много интересна тема. Няма лошо да се произвежда зърно, но то трябва да се използва за отглеждането на животни, защото там е голямата добавена стойност“, обясни той.

Тихомир Безлов коментира и превръщането на България в топ износителите на рафинирано олио в света след началото на войната в Украйна. „Възможно е производителите на олио да спечелят от падането на забраната, но всичко зависи от това, какво количество суровина може да изнесе Украйна в момента“, каза той.

Експертът от ЦЗД е на мнение, че украинските зърнени продукти ще започнат да оказват натиск на пазара след отпадането на забраната за внос. „Забележете, че те го произвеждат без европейски субсидии и без помощ от държавата. Въпреки това се конкурират много успешно с българските зърнопроизводители“, поясни също така Безлов.

И подчерта, че икономическата логика е да има пазарна икономика и определи като невалидни аргументите на сектора за липса на подкрепа, при положение че има данни за над 2 млрд. лева като субсидия в сектор "Земеделие".

Йорданова от ПП-ДБ разкритикува изказването на Денков към зърнарите

"Искаме българските производители и потребители да имат по-ниски цени, да има пазарна икономика в държавата 30 години след началото на Прехода".

В предаването "Неделя 150" Арабаджиев посочи още, че България произвежда пет пъти повече зърно, отколкото потребява и голяма част се изнася, затова трябва подпомагането в сектора да се промени - да не е на база на площ, а на продукция, "за да можем да сме свидетели на производство на зеленчуци и плодове, не само на зърно".

Според него шансовете за победа на коалицията ПП - ДБ на местните избори са големи.

"Ние бяхме първата политическа сила, която обяви кандидатурата си за кмет на община Ловеч. Искаме хората да могат от по-рано да се срещнат с мен, да разговаряме. Това е нормален начин, по който трябва да се прави политика".

"Това действие е най-новата стъпка в усилията на Министерството на правосъдието да атакува всеки аспект от операциите на картела“, каза главният прокурор на САЩ Мерик Гарланд в изявление относно екстрадицията.

Овидио Гусман е едно от четирите деца на Ел Чапо от връзката му с Гриздела Лопес през 80-те и 90-те години на миналия век. Най-големият от тях - Едгар, беше убит през 2008 г. Ел Чапо има и други деца от предишния си брак и от последвалата си връзка с Коронел. 

Гусман младши, известен с прякора си "Ел Ратон", беше арестуван след шестмесечна операция по наблюдение. При задържането му избухнаха огромни протести, а 29 души бяха убити при престрелка. Членове на картела на Гусман подпалиха автобуси и коли, за да блокират пътищата за достъп и да попречат на властите да стигнат до Синалоа. Овидио беше откаран до Мексико Сити с хеликоптер от страх, че ако бъде транспортиран по шосе, убийците му ще се опитат да атакуват конвоя.

Картелът Синалоа е транснационална престъпна организация, която според американски правоприлагащи служители е пренесла повече от 1000 тона кокаин, марихуана, метамфетамини и хероин в САЩ. Синовете на мексиканския наркобарон Ел Чапо са най-големите производители и доставчици на фентанил по света, твърдят държавните власти в САЩ. 

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.