Наблюдава Територията - Новини

Румъния ще участва в изграждането на многонационални флотилии от дронове

Румъния ще участва в изграждането на многонационални флотилии от дронове

...

... за VIII паневропейски военен коридор за мобилност, заедно с Албания, България, Италия и Северна Македония, с цел подобряване на капацитета за бързо реагиране в региона. FaceBookTwitterPinterest


Реклама / Ads
0| 58|18.09.2023НОВИНИ

Руски шантаж: Кремъл заплашва, че ще напусне Съда на ООН в Хага

.
Съдът в Хага
Русия може да обмисли възможността да се оттегли от юрисдикцията на Международния съд на ООН, който днес започна изслушвания в Хага по иска на Украйна срещу Русия, предупреди заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачов, цитиран от световни медии.

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.


"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.


Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.


Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.


На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.


На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".


Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".


Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.


Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.


След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.


На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 5| 2156|18.09.2023Две жертви в украинската Херсонска област вследствие на руски въздушни атаки през нощта. 23| 4048|17.09.2023Бойко Ноев: Защо прокуратурата не разследва руските агенти за взривове, опити за убийства и саботажи?!. 6| 3078|16.09.2023И Полша забранява на руски коли да влизат в страната. 6| 5621|16.09.2023Боготворен и отричан: Той зачеркна Путин заради войната, но харесва рускините и бокса

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Frognews
0| 112|14.09.2023НОВИНИ

Владимир Кисьов: Убеден съм, че Фон дер Лайен предполага над 50% възможност да влезем в Шенген

.
Владимир Кисьов, бивш заместник-министър на външните работи (вляво)Източник: Стопкадър: NOVA NEWS
”Трябва да използваме изказа в обръщението на председателя на ЕК. Аз съм убеден, че тя предполага над 50% възможност да влезем в Шенген и затова го декларира официално.”

Това заяви пред NOVA NEWS Владимир Кисьов, бивш заместник-министър на външните работи и главен преговарящ за членството на България в ЕС.

 

"Урсула фон дер Лайен даде своята оценка за България в Шенген в официално обръщение, което говори за силата на позицията й", смята Кисьов.

 

По думите му това трябва да се използва от нашите институции за убеждаване на Австрия и Нидерландия. Той припомни, че същите тези две държави преди време бяха против отпадането на визите за България.

 

Специалистът бе категоричен, че трябва да се потърси помощ по темата от Бенита Фереро-Валднер, бивш външен министър на Австрия и почетен гражданин на София.

 

„В България се наблюдава задвижване, но ние сме длъжници в общата европейска политика. Трябва да бъдем по-активни, да имаме ясна позиция и да я отстояваме”, посочи той.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 14| 4903|07.09.2023Татяна Кристи: Убедена съм, че българските служби на Радев ме цензурират във Facebook. 40| 5895|28.08.2023Владимир Шопов: Новата разделителна линия на Европа. Какви промени настъпват около Черно море?. 3| 3582|24.08.2023Станислав Владимиров обяви от коя партия ще се кандидатира за кмет на Перник. 28| 2791|22.08.2023Владимир Кисьов: Някои политици не желаят страната ни да влезе в Шенген, за да изпълняват пропутинските си наклонности

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

Това заяви пред NOVA NEWS Владимир Кисьов бивш заместник министър на

...

... се наблюдава задвижване, но ние сме длъжници в общата европейска политика. Трябва да бъдем по-активни, да имаме ясна позиция и да я отстояваме”, посочи той.


Реклама / Ads
0| 125|14.09.2023НОВИНИ

”Тренд”: Близо половината българи не смятат за необходимо да има предсрочни парламентарни избори

.
Източник: "Тренд"
Дистанцията между двете водещи политически сили е близо 7%. Повишава се делът на смятащите предсрочни парламентарни избори за необходими. Това са някои от основните изводи в публикувано днес проучване на социологическа агенция ”Тренд” по поръчка на в. ”24 часа”.

Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка (14%), като не се наблюдава динамика спрямо последното ни проучване през юли.

 

22% изразяват положителна оценка към работата на кабинета "Денков". Отрицателната оценка се повишава в трето поредно изследване, като през септември достига 68%. Най-голям дял на подкрепа, правителството среща сред привържениците на „Продължаваме промяната-Демократична България“ -  над три четвърти от тях подкрепят кабинета. Остава в сила разделението в отношението спрямо кабинета сред симпатизантите на ГЕРБ на две приблизително равни групи. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.

 

Нищожна промяна и в оценката за работата на държавния глава. Въпреки изострянето в тона между правителството и президента, положителната оценката за работата му е на познатите нива от 36%, а отрицателната 52%.

 

ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24.9% сред гласуващите, следвани  от обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ (18.3%). „Възраждане“ запазва третата си позиция с подкрепа от 16.1% от гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС (13.4%), а петото място остава за БСП (8.7%). ИТН също запазват позицията си на ръба на парламентарната бариера.

 

Симпатизантите на идеята за нови парламентарни избори се покачват с 6% спрямо проучването през юли, като този месец достигат 31%. Въпреки това мнението, че не са необходими предсрочни парламентарни избори, се споделя от близо половината (47%) от българите.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 1| 2551|13.09.2023Две жертви вследствие на тежка катастрофа близо до Омуртаг на пътя София-Варна. 0| 3404|11.09.2023След опустошителното земетресение в Мароко: Броят на жертвите достигна близо 2500. 4| 3557|11.09.202311 септември 2001 г. - 22 години от атентатите в САЩ: Америка и светът почитат паметта на близо 3000 жертви. 7| 5224|07.09.2023Увеличават с близо 6 млн. заплатите в ДАНС

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка 14

...

... през юли, като този месец достигат 31%. Въпреки това мнението, че не са необходими предсрочни парламентарни избори, се споделя от близо половината (47%) от българите.


Реклама / Ads
0| 83|14.09.2023НОВИНИ

Еврокомисар: Наводненията са най-скъпото бедствие в Европа

.
Европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс СинкявичюсИзточник: Стопкадър: Нова телевизия
Наводненията са най-често срещаното и най-скъпото бедствие в Европа – най-скорошните примери са от България, Гърция и Словения”. Това заяви пред Нова телевизия европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

 

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

 

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

 

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

 

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

 

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

 

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 2383|13.09.2023ЕК съобщи, че изпраща на Либия спешна помощ заради щетите от наводненията. 3| 2879|12.09.2023ЕС налива 2,2 млрд. евро в Гърция за възстановяване след пожарите и наводненията. 0| 2875|12.09.2023Новият български еврокомисар: Очаква ни много работа. 0| 3410|11.09.2023България може да ползва два варианта за помощ от ЕС за наводненията в Царево

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads
?08:08:12" class="attachment-post-thumbnail size-post-thumbnail wp-post-image" alt="По думите му не може да обвиняваме промените в климата" onerror="this.src='https://novini247.com/news.jpg?4'" style="max-height:200px;width:100%">

По думите му не може да обвиняваме промените в климата

...

... размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс. Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.