Ще бъдем абсолютно непримирими към тези престъпления, увери той.

Сарафов посочи, че на всеки, употребил алкохол и наркотици и причинил смърт, ще му бъде търсена отговорност за извършено умишлено деяние.

Главният прокурор изрази съпричастността си към скръбта на роднините и потвърди ангажимента на прокуратурата за превенция на пътния травматизъм и подкрепа за бъдещи законодателни изменения, които да намалят тежките катастрофи.

Той изтъкна, че държавното обвинение подкрепя и всички инициативи за подобряване обучението на младите шофьори.

На срещата бяха обсъдени проблемите, свързани с експертизите и техните срокове. Близките на жертвите във войната но пътищата настояха предизвикването на катастрофи заради шофиране с превишена скорост също да се разглежда като тежко деяние.

Сарафов припомни издадените от него преди дни методически указания до прокурорите в страната относно последните изменения и допълнения на Наказателния кодекс за престъпления по транспорта.

Те се отнасят до своевременното събиране на доказателства по досъдебните производства за превозното средство, послужило за извършване на престъпление от пиян или дрогиран шофьор, както и до мерките, които прокурорите могат да предприемат за обезпечаване на отнемането на превозни средства и на налагането на глоба.

Срещата се проведе в Съдебната палата в София по искане на семействата на загинали в катастрофи.

С допълненията, които се приемат, законът вече ще влезе в зала и ще се опитаме да изпълним всички препоръки по процедурата за борба с прането на пари и финансиране на тероризма, заяви Маноил Манев, депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.

„Не се променя кой знае колко духа на закона. Някой лица отпадат, което е добре, защото ние през цялото време на приемането на този закон се опитваме да ограничим кръга от лица към който той се отнася.

Сега някой юридически лица с нестопанска цел отпадат от проверките, които трябва да се изпълняват по този закон. Освен това се завишават някои критерии към тези, които са в обхвата”, добави той.

Манев каза, че голяма част от законопроекта е насочена към електронните пари, банкови взаимоотношения свързани с облигации и акции и др. „Целта на този закон е да се знае собственика на средствата и къде отиват те, за да не могат те да отиват към терористични организации или към изпирането на пари придобити от престъпна дейност”, поясни той. Манев каза, че е имало предложения за повишаване на горния праг на санкциите, но те са били оттеглени.

„Остават си същите санкции“, каза той и добави, че в много европейски държави, в които действа закона, санкциите са огромни, докато при нас те са фиксирани суми и тази политика продължава от 2018 г., когато законът е бил приет.

"Комисията ще насърчи държавите членки да определят национални координатори по санкциите, за да гарантират ефективното им прилагане и съобщаване", се казва в съобщение, разпространено преди събирането на експертите в понеделник следобед.

Повечето западни съюзници на Украйна, сред които САЩ, Австралия, Япония, Норвегия и Швейцария, вече имат такива координатори.

От него става ясно, че вече са готови нови ИТ инструменти, които ще бъдат предоставени на националните власти, за да следят прилагането на защитни стени срещу санкционирани лица, които имат собственост в ЕС.

Междувременно американската информационна агенция "Блумбърг" съобщи, че Европейската комисия работи по нов - 12-и пакет от санкции срещу Русия от началото на войната, който ще бъде официално предложен през октомври.

Новите мерки вероятно ще включват европейски вариант на подготвяната от групата на най-развитите индустриални нации - Г-7, забрана за купуване на руски диамати, както и дългоочаквано предложение за използване на печалбите, генерирани от замразените активи на вече санкционираната руска централна банка, за възстановяването на Украйна, пише "Блумбърг".

Миналата седмица Белгия съобщи, че Г-7 е в напреднал етап на обсъждане на ограничаване на търговията с диаманти и предстои тя да бъде въведена в скоро време.

Също в понеделник Ройтерс съобщи, че Полша е предложила разширяване на забранителния списък с руски диаманти и с налагането на ембарго на вноса на пропан-бутан.

Според Варшава само през 2021 г. диамантите са донесли на руския бюждет 4.5 милиарда долара. Предлага се да се ограничи дейността в ЕС на най-голямата руска диамантена компания - "Алроса" (Alrosa).

В писмо на полското правителство до Европейската комисия се казва, че ЕС трябва да спре да купува руски пропан-бутан. Този втечнен нефтен газ не е включен в наложеното от ЕС ембарго върху вноса на нефтени продукти от Русия, който действа от февруари.

В мотивите се посочва, че мярката би запазила "целостта и прозрачността на пазара на пропан-бутан" и би позволила да се избегне нарушаването на конкуренцията.

Предлага се и разширяване на списъка на ИТ услуги, които не могат да се предлагат на руски фирми. Досега ЕС е забранил само предоставянето на ИТ консултантски услуги.

Документът също така призовава за намаляване на квотата за внос на руски синтетичен каучук, която беше въведена в 10-ия пакет от санкции, забраняващ вноса на руски стоманени профили и на сода каустик.

Той също така предлага повече руски компании от военната промишленост да бъдат включени в новия пакет, повече медии, разпространяващи дезинформацията на Кремъл и да се санкционират субекти, свързани с компанията за ядрена енергия "Росатом".

В него също се казва, че несанкционираният руски олигарх от "Алфа-груп" Андрей Косогов трябва да бъде включен в новия пакет заедно със застрахователната компания "АлфаСтрахование", която застрахова превозните средства, използвани от руската Национална гвардия.

Полша настоява всички санкции, наложени на Русия да бъдат прилагани и срещу Беларус.

"Спешно е ЕС да приеме нов пакет от санкции срещу Беларус, привеждащ в съответствие мерките между санкциите срещу Русия и Беларус. Настоящата липса на привеждане в съответствие създава системна вратичка, където Беларус се превръща в център за заобикаляне на санкциите на ЕС срещу Русия", се казва в писмото от Варшава.

Полското предложение сега ще бъде разгледано от Европейската комисия. Тя ще подготви законодателното предложение, което ще трябва да бъде одобрено от всички посланици на правителствата на ЕС в Брюксел. Окончателният пакет от санкции на ЕС срещу Русия, ако и когато се появи, не е задължително да включва всички елементи на полското предложение, посочва Ройтерс.

От първия учебен ден учебниците до 7-ми клас ще бъдат в така наречената "дигитална раница". Електронна става и медицинската бележка. 

“На едносменен режим са 90% от училищата в България. Възможността за преминаване и на останалите е свързана с няколко важни проекта по различни програми, които започват от тази учебна година“, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. 

Започва строителството на 8 нови училища в рамките на ПВУ. Наред с това около 116 образователни институции – детски градини и училища, ще бъдат основно ремонтирани или разширени. Това лято ремонтирани са 507 учебни заведения. 240 все още се довършват. В 63 училища ще продължат ремонтите и след началото на учебната година без да пречат на децата.

В 43 държави 30 хиляди български деца ще се учат в неделни училища и две български държавни училища.

Министерството на труда и социалната политика отпуска еднократна помощ за първи, втори, трети, четвърти и осми клас по 300 лева. 

На крак в първия учебен ден е и полицията. Общо 13 000 души от "Охранителна полиция" ще са разположени навсякъде около училищата и детските градини с включени светлинни сигнализации, за да бъдат забелязани по-лесно и в поздрав за учениците.

В последните две седмици проверени са 6 700 училища и детски градини в страната. Проведени са срещи с с директорите на учебните заведения, свързани с мерки за повишаване на сигурността на учениците и децата до достъпа им в училище.