Това заяви пред Нова телевизия Яни Янев от Съюз на производителите на растителни масла.

Повод за коментара му са протестите на земеделците, които недоволстват заради отмяната на забраната за внос на стоки от Украйна. 

“Мога със сигурност да кажа, че ако ние натоварим нашите мощности да работят с по-висок капацитет, това се отразява съществено на цените. Но основното в себестойността на слънчогледовото олио е цената на суровината”, посочи Яни Янев, Съюз на производителите на растителни масла.

Той допълни, че фабриките за преработване ще затворят при липса на суровина, но това не означава, че у нас няма да влиза продукция от други места: 

“Сигурно ще затворим, ако няма откъде да купим количества суровина. Ние сме един отворен пазар, забранен е вносът от Украйна, но слънчогледово олио може да влезе отвсякъде. Ние ще затворим фабриките, няма да произвеждаме българско, но ще влезе от други места”.

Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството посочи, че животновъдството разчита на по-евтина продукция, но забраната за внос на зърно няма да попречи на националната политика в България. Той даде пример, че продуктите, за които не е имало забрана като суровото и сухото мляко, не са довели до понижаване на цените за потребителя. Позицията му идва след като правителството мотивира решението си да премахне забраната за внос с това, че украинското зърно би спомогнало за намаляване на инфлацията. 

По темата за поканата за квоти какви стоки, в какво количество, за какъв период от време да се разпределят Атанасов посочи, че това не зависи от правителството. 

“Съгласно решението на ЕС за разрешаване на вноса от Украйна това се решава от украинското Министерство на икономиката. Ако има разрешение от украинското министерство за износ към България, нашето правителство не може да попречи”, добави той.

"Протестите на земеделските производители са национални и безсрочни, те ще продължат дотогава, докогато ние не извоюваме своите права като сектор", заяви Цветан Берберов, член на Управителния съвет на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

По думите му акцията в Стара Загора е обединила не само зърнопроизводители, но и всички в сектор "земеделие", а исканията са свързани с това, когато от страна на държавата се предприема едно действие, то да бъде съобразено с нуждите на сектора и да се имат предвид аргументите на засегнатите страни. Берберов подчерта, че на протеста днес се очакват около 500 души производители от Стара Загора, които ще преминат по централния булевард "Св. Патриарх Евтимий" и ще тръгнат към София, за да се включат в утрешния Национален протест. Той каза освен това, че движението през днешния ден ще бъде затруднено, за което протестиращите се извиняват на гражданите.

Според Берберов към момента е налице "огромно количество продукция, която залежава. От миналата година има около 600 000 тона само слънчоглед, а от тази година има над 2 млн.тона слънчоглед. Пшеницата, която е залежала, е над 5 млн.тона", каза още земеделският производител. Той риторично се обърна с въпрос "Ние необходими ли сме?"

Инициативният комитет призова за продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.

От бранша настояват за изплащане към земеделските производители на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство в следствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта до края на месец септември, както и незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи.

„В новия програмен период има известно намаляване на субсидията от ЕС за земеделците. За миналата година тя се изчислява на около 2 млрд. лева. Но всъщност проблемът, който не е от днес и е голямата тема, е начинът по който тези пари се концентрират в една тясна група собственици. Благодарените на тези пари пък се получи концентрация на земя“, поясни той и допълни, че процесът е започнал още с предприсъединителните фондове.

Тихомир Безлов поясни, че европейското финансиране даде възможност на хора, избрани политически, да дават аренда на собствениците на земя. Именно това е довело до концентрацията на земя. „Имаше, бих казал, криминални истории, в които дребни и средни земеделци бяха принуждавани на дават земята си на големите“, отбеляза още той и поясни, че само в Словакия и Чехия има по-голяма концентрация на земя, но с уговорката, че там има кооперативи.

Експертът от ЦЗД е категоричен, че капиталите са се концентрирали в зърнопроизводителите, защото този процес изисква най-малък ресурс като работна ръка и дава най-добри печалби. Според него земеделците не произвеждат домати и краставици, защото „няма хора или те са скъпи“. „Какво се случи с традиционните български производства – това е една много интересна тема. Няма лошо да се произвежда зърно, но то трябва да се използва за отглеждането на животни, защото там е голямата добавена стойност“, обясни той.

Тихомир Безлов коментира и превръщането на България в топ износителите на рафинирано олио в света след началото на войната в Украйна. „Възможно е производителите на олио да спечелят от падането на забраната, но всичко зависи от това, какво количество суровина може да изнесе Украйна в момента“, каза той.

Експертът от ЦЗД е на мнение, че украинските зърнени продукти ще започнат да оказват натиск на пазара след отпадането на забраната за внос. „Забележете, че те го произвеждат без европейски субсидии и без помощ от държавата. Въпреки това се конкурират много успешно с българските зърнопроизводители“, поясни също така Безлов.