Искането е направено въз основа на проверка на работата на прокурора, извършена от отдел „Административен“ на ВКП, която е установила забавяне на прокурорски преписки в периода 01.01.2022 г.-12.07.2023 г.

Според констатациите в доклада прокурор Колев се е произнесъл или предприел действия със закъснение в срок до 2 месеца по 34 случая, а със закъснение над 6 месеца - по 69 случая, като в 22 от тях забавянето е от и над 1 година. Преписките са му били възложени, докато е бил в отдел „Специализиран“, и по-конкретно в групата, която разследва корупционни престъпления. Към момента той е в екипа на отдел „Съдебен“ към ВКП.

В специализирания отдел прокурорът е наблюдавал преписки с фактическа и правна сложност при значителна натовареност, която е надвишавала близо два пъти средната натовареност на прокурорите там.

При разпоредена допълнителна проверка са установени 103 случая, свързани с 98 прокурорски преписки, по които в периода 01.01.2022 г.-12.07.2023 г. Максим Колев се е произнесъл не само извън законоустановените, но и извън разумните срокове с оглед на спецификата на работата, с която е бил натоварен.

Конкретните преписки и констатациите за всяка от тях са изброени детайлно в предложението до Прокурорската колегия на ВСС, като се посочва, че забавеното произнасяне по тях „представлява системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони“ и е нарушение на Закона за съдебната власт.

Това сочат данните от проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), възложена от министъра на финансите, съобщиха от пресцентъра на финансовото министерство. 

Процедурите и договорите се отнасят за Централна градска част на град София - Зона 4, включваща изграждане, възстановяване и обновяване на следните обекти: пл. „Народно събрание”, бул. „Цар  Освободител”, част от бул. „Васил Левски”, пл. „Васил Левски”, част от ул. „Московска“, част от ул. „Г. С. Раковски”, пл. „Ал. Невски”, част от ул. „Париж”, част от ул. „Оборище, градините около храм-паметника „Ал. Невски”, храм „Св. София”, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов, райони ”Средец” и „Оборище”, Столична община.

Проверени са шест процедури по реда на Закона за обществените поръчки, седем договора за възлагане, както и изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020.

Органите на АДФИ установяват редица нарушения в три от шестте проверени процедури. Например, в една от тях е създадена методика за оценка, която не гарантира реална конкуренция и не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта. По тази процедура е сключен договор за строителство за почти 20 милиона лева.

При втората процедура, която е за избор на строителен надзор, комисията е отстранила трима участника, тъй като са предложили по-благоприятни от средната стойност на предложените цени на останалите участници, без да изложи по същество мотивите, с които отхвърля писмените обяснения на отстранените кандидати. В третата процедура, за избор на екип за управление и изпълнение на проекта, е установено, че в офертите на отстранените пет от общо шест участници, има предложения, които са аналогични на предложените от единствения участник, допуснат до оценка. Въпреки това комисията е приела, че е налице съответствие, водещо до отстраняване от участие. В дейността на комисията АДФИ е установила индикатор за измама.

Проверката на изпълнението на седемте договора установява нарушения в четири от тях. В три договора на обща стойност близо 22 млн. лв. с ДДС, не са защитени финансовите интереси на възложителя. В два от тях не е предвидена гаранция, обезпечаваща авансово преведените средства. При третия договор е допуснато възстановяване на дължимия аванс в размер на 2,5 млн. лева по сметка на Столична община четири месеца след изтичане срока на валидност на банковата гаранция за авансово преведени средства и след прекратяване на договора.

В един от проверените договори на стойност 21,5 млн. лева също е установен индикатор за измама, тъй като мотивите за прекратяването му противоречат на представените в хода на финансовата инспекция документи. В същия договор е установено, че от страна на Столична община, строителният надзор и външният консултант не е осъществяван контрол. 

При договор, изпълняван в рамките на проект по програма „Региони в растеж“, е установено, че е налице забава от страна на изпълнителя, за което съгласно договореното се дължи неустойка. Към момента на извършване на проверката договорът е в процес на изпълнение, като дължимата неустойка от изпълнителя, следва да бъде удържана при окончателното разплащане в договореният размер и съобразно дните на забава. 

Повече информация по приключилата инспекция можете да намерите на интернет страницата на АДФИ на адрес: https://www.adfi.minfin.bg/bg/18.  

"В навечерието на най-хубавия училищен празник мога да кажа, че българският учител е в бойна форма и готовност, за да влезе и да започне своята работа. Трескава подготовка е навсякъде. Спазено бе условието за 125 процента от средната работна заплата за страната, факт е увеличението на заплатите, вече започна поетапното изплащане със задна дата от 1 януари", каза той.

"При нас можете да срещнете някъде и повече от 20 кандидати за едно място по някои от учебните предмети. Но по други не можем да срещнем нито един - например по математика, информатика и чужди езици. В тези сфери в частния бизнес дават нерелевантни заплати на нашите в училище. Съответно младия колега предпочита да отиде и да изкара повече пари за по-кратко време. Да речем в IT сектора или чужди компании. Младите хора, които влизат в училищата като учители, имат желание да останат. Това са моите наблюдения като директор. Но и зависи как ще ги мотивира училищният директор. В годините назад училището загуби своя авторитет. Постепенно сега авторитетът се връща. Факт за това е, че влизат млади колеги учители, които идват. Трябва да поработим и върху учебното съдържание и неговото стабилно осъвременяване и нагаждане към децата, но все пак да не бягаме от традицията, защото всяка една наука развива тези малки деца, които ще станат големи хора", заяви още Калапин.

Сред участниците баха основателят на Space X Илон Мъск, създателят на Facebook Марк Зукърбърг, основателят на Microsoft Бил Гейтс и създателят на Chat GPT Сам Олтман. Разсеяни бяха притесненията, че бързият технологичен напредък ще доведе до загуба на работни места, онлайн дезинформация и други вредни последици.

„Мисля, че това беше много цивилизована дискусия между някои от най-силните хора в света. Сенатор Шумър направи голяма услуга на човечеството, с подкрепата на останалата част от Сената, и мисля, че от това ще излезе нещо добро. Смятам, че тази среща може да остане в историята като много важна за бъдещето на цивилизацията“, заяви милиардерът Илон Мъск.

Темата за ИИ засяга пряко и България. Институтът GATE създава цифров двойник на София. Мисията на GATE е да провежда приложни изследвания, да развива иновации и да предлага образование в областта на големите данни и изкуствения интелект в сътрудничество с правителството, индустрията и предприемачите. Въз основа на това, институтът ще създаде добре образовани професионалисти, нови възможности за бизнес и обществено въздействие в България и Европа.

Вече 4-а година се работи у нас в областта на големите данни и изкуствения интелект. Направленията, в които става това са "Градове на бъдещето", "Цифрово здравеопазване", "Интелигентно правителство", и "Умна индустрия". Широк спектър, който дава възможност да се постигнат много неща в полза на обществото, в полза на всеки един гражданин, категорични са експерти.

ИИ може да бъде полезен във всяка една точка от ежедневието ни, но най-полезен е в областта на здравеопазването. С негова помощ могат да бъдат открити нови лекарства, да се усъвършенства лекуването на различни заболявания, в зависимост от спецификата на всеки един човек. В института фокусът е върху болестта на Алцхаймер, където съвместно с Оксфордския университет е разработен модел, чрез който да могат да се класифицират хора, намиращи се в предклинична фаза на болестта.

Това са само част от ползите. Има и рискове, по които се работи усилено, за да се минимализират вредите от злоупотреби с ИИ.

***

Лидерът на Северна Корея е на посещение в Русия, където се срещна с президента Владимир Путин. След разговора между двамата владетелят на Кремъл заяви, че Северна Корея е най-добрият приятел на Русия. Ким Чен Ун пък увери, че подкрепя „свещената битка“ на Русия срещу „империализма и Запада“.

Северна Корея е сред 5-те най-изостанали държави в света. През 2022 г. икономиката на страната е спаднала с -2%. Брутният вътрешен продукт на страната е около 16 милиарда долара при население 29 млн души. БВП на България е 88 милиарда долара при по-малко от 7 млн население. БВП на глава от населението на Северна Корея е под 2000 долара, което е 154 място в света. Средната работна заплата е около 48 долара на месец.