По думите му тази добра новина има практически измерения. 

Тя трябва да се използва от сегашното правителство по два начина - вътрешен и външен. Външният начин е да се използва като допълнителен аргумент за убеждаване на скептичните членки да ни допуснат в Шенген. Нидерландия твърде дълго се кри зад аргумента на този механизъм. Сега тази преграда падна. Вътрешната част е, че не трябва да се заблуждава никой, че Европейската комисия спи и че това значи край на реформите. Напротив. Това е акт, който трябва да насърчи задълбочаването на реформите", категоричен бе той.

Зарков алармира обаче, че през последните 100 дни няма напредък в тази насока.

"Остава усещането, че правителството е заклещено, захванато в една много сложна сглобка. Заклещено между един дневен ред, който е негов и официален, разписан в управленска програма и един друг дневен ред, който въобще не е толкова виден, макар че го чухме и по записи и който ни води по манастирските магерници. И в това нещо се надявам правителството да успее, включително доц. Славов, на когото разчитам, да води кораба в правилната посока", допълни бившият служебен правосъден министър.

„Не само искаме забраната за внос от Украйна да бъде въведена отново, но и да се разшири с поне още 15 продукти“, категоричен бе той.

По думите му животновъди в България има около 20 хиляди.

"90% от тях са малки стопанства, които работят всеки за себе си. При зърнопроизводителите е по същия начин. 100 са едрите. Всички останали са малки и средни. Не кандидатствам за субсидия с моето лично стопанство“, каза още Караколев.

Животновъдът отбеляза, че вносът на украинско мляко е скочил пет пъти от 2021 година.

"Вие да видяхте поевтиняване на щанда? Искаме национална забрана не само на зърното. Искаме национална забрана на мляко, млечни продукти, мед, месни продукти. Разберете, Украйна произвежда различна среда от тази в Европейския съюз – там дизелът струва един лев, да не казвам и какви са заплатите. Ние не спорим за качество“, посочи председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Той подчерта, че правителството трябва да бъде заставено да обслужва националния, а не корпоративния интерес.

Вътрешният министър Калин Стоянов посочи, че МВР разполага с осем специализирани амфибии “Тайка ТТМ”, които се използват при наводнения за спасяване на хора. Два от тях са в София. По един има в Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Монтана и Добрич.

От отговора на Стоянов става ясно, че страната ни разполага с амфибии и няма нужда да преправя БТР-и за помощ при наводнения, каквито внушения правят от “Възраждане”, посочи Мирчев. 

Освен това 100-те БТР-а на вътрешното министерство още са в складовете на жандармерията и ще заминат за Украйна едва след като Киев подпише споразумението с МВР в следващите дни и парламентът го ратифицира.

“Особено гнусно е, когато руското прокси в парламента използва подобна трагедия, за да прокарва интересите на Путин - по всякакъв начин да се попречи на изпращането на помощ за Украйна. На това може да се противодейства само по един начин - оборвайки лъжите с факти. И тук фактите са ясни - амфибии има, а от "Възраждане" лъжат и жонглират със страховете на хората​”, категоричен е Ивайло Мирчев.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Това заяви пред Нова телевизия ген. Съби Събев - първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО по повод намеренията за изграждане на база на Алианса край Ямбол. За целта ще се инвестират около 100 млн. лева. 

“Да не забравяме това, което се обсъжда в момента е развитие на концепцията  на Многонационалната бойна група в България с водеща страна Италия. Става въпрос за изграждане на постоянна инфраструктура, която може да поема по-големи количества хора”, заяви на свой ред доцент Георги Цветков, който председател по отбранителна политика и планиране във Военната академия "Георги Стойков Раковски”.

“Мястото е избрано изключително удачно от стратегическа гледна точка. Наблизо е военното пристанище в Бургас – най-голямата ни и вече почти единствената база. Пристанището е изключително удобно и близкото разстояние до Кабиеле ще подпомогне да се свърже тази триада на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили на НАТО”, категоричен е Васил Данов, капитан I ранг о.з от  Атлантическия съвет на България.