От дни наред структурите на “Възраждане” се опитват да яхнат вълната на недоволство на земеделците, които се бунтуват заради решението на Народното събрание да вдигне блокадата върху вноса на продукти от Украйна. С публикации във Facebook представители на партията и ръководители на местните структури подкрепят протестиращите, призовават за недоволство, а лидерът Костадин Костадинов пламенно се изказва от трибуната на парламента. 

След като отиде при протестиращите обаче Костадинов не беше посрещнат с прегърди а беше изгонен. 

“Никой не го е викал, дойде сам. Лично аз го изгоних, може би и друго щях да направя, но снимахте", коментира един от протестиращите, цитиран от БНТ.

"Има хора, които имат виждания и искания, различни от тези на правителството. Не искат да се политизира протестът и затова ме помолиха да си тръгна", каза Костадинов пред журналисти.

Земеделците продължават да протестират вече трети ден. Вчера след среща с представителите на изпълнителната власт беше взето решение да не се позволява в близко бъдеще внос на слънчоглед от Украйна. Ще се обсъждат и квота за внос, но тепърва предстои да стане ясно колко голяма ще е тя. Въпреки срещата с премиера Николай Денков и министрите на финансите и земеделието, зърнопроизводителите са готови да продължават с протестите и тежката техника остава на входа на София.

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.