Късно снощи недоволните граждани се събраха пред сградата на правителството с настояване на оставката на министър-председателя. Въпреки че на демонстрациите присъстваха и много непълнолетни, се стигна до сериозни сблъсъци с органите на реда.

Междувременно Франция поиска свикване на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Това стана часове, след като Азербайджан започна така наречена "антитерористична операция" в Нагорни Карабах. Районът е контролиран от Армения, но е международно признат като част от Азербайджан.

Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган заяви от трибуната на Общото събрание на ООН, че подкрепя напълно решението на Азербайджан да започне военна операция в Нагорни Карабах. Вчера турското външно министерство квалифицира като "легитимни" опасенията, довели до азербайджанската военна операция и призова Баку и Ереван да се върнат на масата за преговори.

„Както всички признават, Карабах е на територията на Азербайджан. Налагането на друг статут, различен от този, никога няма да бъде прието. Основната ни цел трябва да бъде всички, включително арменците, да живеят рамо до рамо в мир на територията на Азербайджан. Подкрепяме стъпките на Азербайджан, с които се движим под лозунга "един народ, две държави", за защита на териториалната му цялост”, подчерта турският лидер.

Това заяви украинският държавен глава Володимир Зеленски в изказване пред Общото събрание на ООН, цитиран от АП.

Той подчерта, че "терористите нямат право да притежават ядрено оръжие", визирайки Русия и нейната ядрена дейност.

Зеленски посочи, че докато Украйна е решила да се откаже от изграждането на ядрен арсенал, Русия, от друга страна, е запазила своя. Държавният глава обаче добави, че ядрените оръжия не са единственият проблем.

В речта си пред Общото събрание на ООН украинският президент отправи остри критики към Русия, че се опитва да " използва като оръжие" световния недостиг на храна.

Обръщайки се към световните лидери в Ню Йорк, Зеленски заяви, че Москва използва световния недостиг на храна, предизвикан от блокадата на украинското зърно, "в замяна на признаване на част, ако не и на цялата украинска територия, която е завладяла".

Той бе категоричен, че Украйна прави всичко по силите си, за да гарантира, че след руската агресия никой по света няма да посмее да нападне която и да е държава. "Военните престъпления трябва да бъдат наказвани. Депортираните хора трябва да се върнат у дома. А окупаторът трябва да се върне на собствената си територия", заяви държавният глава.

Президентът Зеленски подчерта пред ООН, че с всяко десетилетие Русия започва нова война.

"Части от територията на Молдова и Грузия остават окупирани. Русия превърна Сирия в руини. И ако не беше Русия, там никога нямаше да бъдат използвани химически оръжия. Русия почти е погълнала Беларус, заплашва Казахстан и балтийските държави", каза още той.

Държавният глава припомни, че от началото на пълномащабната агресия Русия е блокирала украинските черноморски и азовски пристанища.

"Нашите пристанища на Дунав все още са мишена за нейните ракети и безпилотни самолети. Русия се опитва да използва недостига на храни на световния пазар като оръжие в замяна на признаване на окупацията на някои, ако не и на всички завзети територии. Русия използва цените на храните като оръжие", подчерта украинският лидер.

Очаква се украинците да продължат да ползват правото на работа, здравна помощ и образование до 3 март 2025 година.

Това ще предостави сигурност и подкрепа на над четири милиона души, се посочва в съобщението на комисията. Временна закрила бе осигурена първоначално на 4 март 2022 г. с единодушно решение на държавите от ЕС и бе удължена с една година.

ЕК е на мнение, че причините за предоставянето на закрила все още са налице и няма условия украинските бежанци да се върнат у дома.

ЕС предостави закрила на украинците седмица след руското нападение срещу тяхната страна, допълва ЕК. Днешното предложение подлежи на одобрение от Съвета на ЕС. Ако бъде утвърдено, украинските бежанци ще запазят достъпа също до жилища и социални помощи.

Александър Сирски, командир на украинските войски на фронта заяви, че битката остава тежка. Русия се опитва да възстанови позициите, които е изгубила. Москва не е признала загубата на контрол над Андрийвка или Клишчиевка.

"Тези селища, на пръв поглед малки, бяха важни елементи в отбранителната линия на врага, която се простираше от Бахмут до Хорловка“, написа Сирски в Telegram.

Военният говорител Илия Евлаш също посочи, че превземането на Кришчиевка е стратегически пробив в южния фланг в Бахмут. Заместник-министърът на отбраната Хана Маляр каза по-рано в понеделник, че украинските сили са си върнали 51 квадратни километра от района от началото на контраофанзивата на Украйна това лято. 

Институтът за изследване на войната също отчита, че пробив на украинските войски в района на Бахмут е стратегически и вероятно е нарушил руската отбрана в района южно от Бахмут. От там посочват, че вероятно войските на Москва са уморени от битката за задържането на Клишчиевка и Андрийвка. 

Няма обаче незабавни индикации, че освобождаването на Клишчиевка и Андрийвка.

Русия твърди, че все още контролира огромни части от украинска територия на юг.