Техен вносител е Министерски съвет. 

С измененията се въвежда съдебен контрол на две нива при издаване на прокурорска заповед.

При отказ на съда да уважи искането на обвинението, няма да бъде възможно да се пристъпи към провеждане на международно издирване, но не е предвидена забрана за повторно искане за вземане на мярка „задържане“ с цел издаване на европейска заповед за арест.

Председателят на Народното събрание Росен Желязков даде 15-минутна почивка, за да могат депутатите да получат доклада на Комисията по правни въпроси от заседанието й, на което на второ четене беше приет проектът за новия Антикорупционен закон. 

Това заяви пред Нова телевизия Яни Янев от Съюз на производителите на растителни масла.

Повод за коментара му са протестите на земеделците, които недоволстват заради отмяната на забраната за внос на стоки от Украйна. 

“Мога със сигурност да кажа, че ако ние натоварим нашите мощности да работят с по-висок капацитет, това се отразява съществено на цените. Но основното в себестойността на слънчогледовото олио е цената на суровината”, посочи Яни Янев, Съюз на производителите на растителни масла.

Той допълни, че фабриките за преработване ще затворят при липса на суровина, но това не означава, че у нас няма да влиза продукция от други места: 

“Сигурно ще затворим, ако няма откъде да купим количества суровина. Ние сме един отворен пазар, забранен е вносът от Украйна, но слънчогледово олио може да влезе отвсякъде. Ние ще затворим фабриките, няма да произвеждаме българско, но ще влезе от други места”.

Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството посочи, че животновъдството разчита на по-евтина продукция, но забраната за внос на зърно няма да попречи на националната политика в България. Той даде пример, че продуктите, за които не е имало забрана като суровото и сухото мляко, не са довели до понижаване на цените за потребителя. Позицията му идва след като правителството мотивира решението си да премахне забраната за внос с това, че украинското зърно би спомогнало за намаляване на инфлацията. 

По темата за поканата за квоти какви стоки, в какво количество, за какъв период от време да се разпределят Атанасов посочи, че това не зависи от правителството. 

“Съгласно решението на ЕС за разрешаване на вноса от Украйна това се решава от украинското Министерство на икономиката. Ако има разрешение от украинското министерство за износ към България, нашето правителство не може да попречи”, добави той.

"Комисията ще насърчи държавите членки да определят национални координатори по санкциите, за да гарантират ефективното им прилагане и съобщаване", се казва в съобщение, разпространено преди събирането на експертите в понеделник следобед.

Повечето западни съюзници на Украйна, сред които САЩ, Австралия, Япония, Норвегия и Швейцария, вече имат такива координатори.

От него става ясно, че вече са готови нови ИТ инструменти, които ще бъдат предоставени на националните власти, за да следят прилагането на защитни стени срещу санкционирани лица, които имат собственост в ЕС.

Междувременно американската информационна агенция "Блумбърг" съобщи, че Европейската комисия работи по нов - 12-и пакет от санкции срещу Русия от началото на войната, който ще бъде официално предложен през октомври.

Новите мерки вероятно ще включват европейски вариант на подготвяната от групата на най-развитите индустриални нации - Г-7, забрана за купуване на руски диамати, както и дългоочаквано предложение за използване на печалбите, генерирани от замразените активи на вече санкционираната руска централна банка, за възстановяването на Украйна, пише "Блумбърг".

Миналата седмица Белгия съобщи, че Г-7 е в напреднал етап на обсъждане на ограничаване на търговията с диаманти и предстои тя да бъде въведена в скоро време.

Също в понеделник Ройтерс съобщи, че Полша е предложила разширяване на забранителния списък с руски диаманти и с налагането на ембарго на вноса на пропан-бутан.

Според Варшава само през 2021 г. диамантите са донесли на руския бюждет 4.5 милиарда долара. Предлага се да се ограничи дейността в ЕС на най-голямата руска диамантена компания - "Алроса" (Alrosa).

В писмо на полското правителство до Европейската комисия се казва, че ЕС трябва да спре да купува руски пропан-бутан. Този втечнен нефтен газ не е включен в наложеното от ЕС ембарго върху вноса на нефтени продукти от Русия, който действа от февруари.

В мотивите се посочва, че мярката би запазила "целостта и прозрачността на пазара на пропан-бутан" и би позволила да се избегне нарушаването на конкуренцията.

Предлага се и разширяване на списъка на ИТ услуги, които не могат да се предлагат на руски фирми. Досега ЕС е забранил само предоставянето на ИТ консултантски услуги.

Документът също така призовава за намаляване на квотата за внос на руски синтетичен каучук, която беше въведена в 10-ия пакет от санкции, забраняващ вноса на руски стоманени профили и на сода каустик.

Той също така предлага повече руски компании от военната промишленост да бъдат включени в новия пакет, повече медии, разпространяващи дезинформацията на Кремъл и да се санкционират субекти, свързани с компанията за ядрена енергия "Росатом".

В него също се казва, че несанкционираният руски олигарх от "Алфа-груп" Андрей Косогов трябва да бъде включен в новия пакет заедно със застрахователната компания "АлфаСтрахование", която застрахова превозните средства, използвани от руската Национална гвардия.

Полша настоява всички санкции, наложени на Русия да бъдат прилагани и срещу Беларус.

"Спешно е ЕС да приеме нов пакет от санкции срещу Беларус, привеждащ в съответствие мерките между санкциите срещу Русия и Беларус. Настоящата липса на привеждане в съответствие създава системна вратичка, където Беларус се превръща в център за заобикаляне на санкциите на ЕС срещу Русия", се казва в писмото от Варшава.

Полското предложение сега ще бъде разгледано от Европейската комисия. Тя ще подготви законодателното предложение, което ще трябва да бъде одобрено от всички посланици на правителствата на ЕС в Брюксел. Окончателният пакет от санкции на ЕС срещу Русия, ако и когато се появи, не е задължително да включва всички елементи на полското предложение, посочва Ройтерс.

Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook Митко Павлов. Вижте и целия текст:

"рядко се вижда милионери да блокират каквото и да било, но нека резюмираме с чужди думи, защото не разбирам нищо от материята ама се зачетох: 

Европейските субсидии за селското стопанство са направени, за да помогнат на малките и средни производители, НО в България голямата част от тази крупна сума отива при няколко едри „зърнарски“ семейства (2 МИЛИАРДА ЛЕВА субсидии ВСЯКА ГОДИНА).

+ Българската държава им връща акциза за горивото.
+ Не плащат ДДС.
+ Получават компенсации за електроенергия.
+ Продават с надценка и печалба, независимо, че държавата веднъж вече им е платила с нашите пари.
+ Изнасят и продават и в чужбина с печалба.

НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ И МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ПОМОЩИ хлябът в България не поевтинява, даже в началото на 2023 г. е с 34% по-скъп в сравнение с година по-рано.

Кой плаща всичко това? Българският народ, познахте.

Но не българският народ протестира, а милионерите с яхтите. Народът през това време събираме капачки и даряваме за лечение на деца.

“Сега тези хора организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купи тяхното! Украинците не ползват европейски субсидии и българска държа не им връща акциза за горивото, впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури. Защо да не изкупуваме българското? Защото българските „зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси. Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българския потребител ще им я плати. За миналата година (2022 г.) "зърнарите" са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв. Между впрочем, въпреки почти половин година забрана за украинско зърно, цената по световните борси даже спада... Още едно между впрочем - този модел на "затваряне" на българския пазар и по-високи български “вътрешни цени" не е заради Украйна, той си е поне на 15 години.
Малък детайл е, че благодарение на субсидиите, получаване от европейските фондове се случи чудовищна концентрация на земята в България. Последицата е, че все повече се произвеждат зърно култури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива всичко, което е по-сложно, дава повече стойност в българската земеделска продукция и изисква повече работна ръка - като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр. С 50 човека зърнарите обработва десетки хиляди декари, а резултата е разрушаване на работни места в селата и малките населени места.” Tihomir Bezlov"

да ти се доповръща"

"Протестите на земеделските производители са национални и безсрочни, те ще продължат дотогава, докогато ние не извоюваме своите права като сектор", заяви Цветан Берберов, член на Управителния съвет на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

По думите му акцията в Стара Загора е обединила не само зърнопроизводители, но и всички в сектор "земеделие", а исканията са свързани с това, когато от страна на държавата се предприема едно действие, то да бъде съобразено с нуждите на сектора и да се имат предвид аргументите на засегнатите страни. Берберов подчерта, че на протеста днес се очакват около 500 души производители от Стара Загора, които ще преминат по централния булевард "Св. Патриарх Евтимий" и ще тръгнат към София, за да се включат в утрешния Национален протест. Той каза освен това, че движението през днешния ден ще бъде затруднено, за което протестиращите се извиняват на гражданите.

Според Берберов към момента е налице "огромно количество продукция, която залежава. От миналата година има около 600 000 тона само слънчоглед, а от тази година има над 2 млн.тона слънчоглед. Пшеницата, която е залежала, е над 5 млн.тона", каза още земеделският производител. Той риторично се обърна с въпрос "Ние необходими ли сме?"

Инициативният комитет призова за продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.

От бранша настояват за изплащане към земеделските производители на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство в следствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта до края на месец септември, както и незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 процента пропаднали площи.

Това заяви пред медиите акад. Николай Денков, който очаква да се срещне днес с представителите на зърнопроизводството в страната преди в понеделник зърнарите да излязат на национален протест. 

До тук се стигна след като парламентът взе решение по предложение на правителството да премахне въведената през пролетта забрана за внос на украинско зърно. Ембаргото бе наложено от служебното правителство на Гълъб Донев, което последва примера на още четири държави. Настоящата изпълнителна власт обаче поиска тя да не бъде удължавана допълнително и посочи, че е ощетила с милиони бюджета, а освен това вносът на зърно от Украйна ще намали инфлацията. 

Вчера Европейската комисия взе решение да не удължава ембаргото, но еднолично Словакия, Унгария и Полша решиха да продължат ограниченията. 

Денков заяви, че очаква зърнопроизводителите да седнат на масата за преговори и да се говори по същество.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Съдът изрази мнение, че съществува обосновано предположение за извършване на множество и различни по своя характер престъпни деяния, които са и с висока обществена опасност.

В определението си институцията е отбелязала, че мярката е правилно определена по своя вид, но е прекомерно висока, тъй като обвиняемият е под домашен арест по друго дело, което редуцира възможностите му да изпълнява в пълен обем стопанска и трудова дейност.

Освен това обвиняемият има забрана за напускане на страната и върху по-голямата част от имуществото му са наложени различни обезпечителни мерки.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври. 

В пленарната зала беше изслушан земеделският министър, който призна, че досега е подкрепял идеята за удължаване на забраната. Кирил Вътев обясни, че е променил позицията си, след като включително и вчера заяви, че те подкрепя предложението на правителството. 

Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. 

От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията. От ГЕРБ-СДС коментираха, че днешното решение няма никакво значение, защото така или иначе забраната отпада на ниво ЕС. 

Кирил Вътев обясни, че все пак ще се затегне контролът върху вноса на украинска продукция, тъй като тя не отговаря на стандартите на ЕС.

От “Възраждане” посочиха, че отмяната на забраната е “национално предателство”. От БСП са категорични, че изпълнителната власт “прехвърля отговорността” върху депутатите. От ИТН предупредиха, че нищо няма да защити властимащите от недоволството на хората. 

В събота се очаква среща с представители на бранша.