Ерол Мюмюн е директор на "Търговска банка - Д" АД - Кърджали.

Решението бе взето след втори тур на препитването, което днес започна в 13.00 часа и завърши преди малко тази вечер.

В неделя след първото събеседване, започнало към 18.00 часа и завършило към 05.30 сутринта, Доган не можа да определи кой е най-добрият от претендентите и им определи днес продължение на "изпита". Тежката процедура успя да издържи банкерът Ерол Мюмюн.

По интересен начин се е провела цялата дискусия, продължила два дни по 7-10 часа, стъпила на демократични норми и опряна на професионални изисквания, научи Епицентър. бг.Всеки от номинираните е имал възможност в рамките на 10-15 минути да представи свояти визия за развитието на гр. Кърджали, акцентирайки върху приоритетите, които смята да разгърне. Отделно от това тримата нови за този пост - депутатката г-жа Гюркаш, адвокатът Сеидахмед и банкерът Мюмюн са имали възможност да задават въпроси на действащия кмет Азис, който управлява града вече четвърти мандат.

Благодаря на Почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган и ръководството на партията за възложената отговорност в последните 20 години да бъда част от отговорността за развитието на града и пълното му преобразяване в европейски град и столица на толерантността на България, Балканите и Европа, написа Хасан Азис . И допълни: "Ерол е подготвен и достоен кандидат, който ще наследи години на отлична работа в община Кърджали, както и подготвен екип, създал и участвал пряко във всички малки и големи проекти в града ни."

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook дипломатът Илиян Василев. Вижте и целия текст:

"Неслучайно всеки протест срещу добива на газ в Североизточна България се спонсорира от същите тези зърнопроизводители, които развавят заплахата, че отива житницата. За сведение за един сондаш при проучване се изисква няколко декара, а за добив 40 квадратни метра. От години се знае, че този бизнес има намесени руски или на бг бизнесмени свързани с Русия пари. За това и те се включиха активно в кампанията против Украйна, в частност украинското зърно. 

Още по-странно е, че решението се взема в Народното събрание, но не протестират пред него, а хулят правителството, което ще изпълни решение на НС, за него друг вариант няма.

Същото е и с атаките срещу закриването на въгледобива - решението се взема от НС, протестите пред МС.

В случая има и предизборен елемент - кой е загрижен за регионите. Денков правилно казва, че тези решения са стратегически и трябва да се вземат от Народното събрание."

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.

Това заяви пред bTV зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен Костурков.

По думите му България най-вероятно няма да се включи в продължаването на забраната, защото няма смисъл за нас.

"По-скоро има някакво неразбиране", коментира Костурков. Той допълни, че забраната у нас ще бъде отменена.

„България произвежда слънчогледово семе два пъти по-малко отколкото е капацитетът на преработвателите у нас. Страната ни е огромен преработвател на слънчогледово семе. Произвеждаме рафинирано олио и бял слънчоглед – експортни стоки с висока добавена стойност“, отбеляза той.

"Държавата е загубила около 200 милиона тази година от ДДС само от забраната на внос на зърното", категоричен бе зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС.

Междувременно се подготвят протести заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно. Слънчогледът е една от културите, които са „ябълките на раздора“ - да отпадне или да остане забраната за внос на украинско зърно.

Зърнопроизводителят Мария Дикова е категорично против отпадането й.

„Това означава нашата продукция да остане в складовете. Все още има 6000 тона непродаден слънчоглед от миналата година. Очаква се производството в нашия бранш да е от около 2 милиона лева. В момента, в който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.

Припомняме, че на 2 септември, малко след 21 ч. Петър Тодоров блъсна момчето, което е пресичало по улица "Гурко". Тогава дрегерът отчете наличие на над два промила алкохол в кръвта му.

По време на последното съдебно заседанието стана ясно, че Тодоров се е движил и с превишена скорост - с 88 километра в час при ограничение от 30 километра.

Очаква се в 18 ч. ученици от столичното 32-ро училище да организират шествие от сградата на учебното заведение до мястото на тежката катастрофа.